Наредба 11 за безплатната храна води до дискриминация
[ad#zbut336x280]
При едни и същи условия на работа лекар рентгенолог в болница има право на безплатна храна, а лекар рентгенолог в ДКЦ няма, пише ни Николай Гълъбов:
Работя в среда на йонизиращи лъчения. Работя на 7-часов работен ден съгласно ПМС № 267/12.12.2005 г., Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, чл. 3. т. 9., обн. ДВ, бр.103 от 2005 г.
До 6.01.2006 г на основание Наредба № 8 на МНЗ за безплатна предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, обн., ДВ, бр. 43 от 05.06.1987 г., изм., бр.89 от 17.11.1987 г., изм. и доп., бр. 58 от 06.06.1993 г., получавах безплатна предпазна храна, противоотрова (мляко), тонизиращи напитки и витамини.
В началото на 2006 г Наредба № 11 отмени Наредба № 8 на МНЗ.
Преди и след 1.01.2006 г няма промяна в условията при които работя. Съгласно Чл. 4. ал. (1) и Чл. 2., ал.(1), т. 5 на Наредба № 11 , издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 1 от 3 янури 2006 г., на работещите в среда на йонизиращи лъчения се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея.
В сайта на МТСП в началото на 2006 г. се появи следното тълкуване(Тълкуването е публикувано в сайта на Министерството на труда и социалната политика (http://www.mlsp.government.bg/bg/, въпроси и отговори, отговор на въпрос на Чавдар Веселинов и др.):
“Съгласно Чл. 285 ал. 1 от КТ и Чл. 1. на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея право на безплатна храна имат само тези работници и служители, за които едновременно са изпълнени изискванията на двете алинеи на чл. 2. “.
Това тълкуване напълно обезсилва Наредба № 11. Болшинството от работещите при специфични условия ползват 7-часов работен ден. Съгласно това тълкуване излиза, че те трябва да работят и по 12 часа на ден за да получават безплатна храна.
Чл. 285 ал. 1 от КТ се отнася за предприятията, а не за работниците.
По моя жалба това тълкуване бе обявено за неавтентично от Софийски Градски съд, Административно отделение, ІІІ „Д” с Определение от 14.02. 2007 г.(а.х.д. № 138 по описа за 2007 г.).
Изпада се в противоречие. Двете алинеи((1) и (2)) на Чл. 2. от Наредба № 11 са напълно независими една от друга за работниците, както се вижда и от Решение № 62/17,04,2008 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГК, 72 с-в(по гражданско дело № 27269 / 2007 год.).
Това е видно и от Чл. 2. ал.1. и Чл. 2. ал.2. от Наредба № 11 – и по двате алинеи се полага едно и също: „безплатна храна и/или добавки към нея…..”(Чл. 2.(1) За специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят: …
(2) За работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които: … ), т.е. на работещите и при девете условия се подсигурява безплатна храна, независимо едно от друго.
Съгласно автентичните “Указания по прилагане на Наредба № 11(УКАЗАНИЕ № ПК 25/3 от 31.08.2006 г. на МЗ и МТСП) за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея(обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.), утвърдени на 31.08.2006 г. от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването:
„I. Безплатна храна и/или добавки към нея получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.”
Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването, вместо указания, тълкуват чл. 285 ал. 1 от КТ и приемат, че има две условия:
1. Предприятия със специфичен характер на труда;
2. Предприятия със специфичена организация на труда (ако се тълкува буквално първото условие е „ … предприятия със специфичен характер” а второто условие е „организация на труда.”).
И че „Тези две условия трябва да действат кумулативно…” защото са свързани със съюза „и” (Използването на съюза “и” означава задължително кумулативно прилагане.).
Това води до дискриминация, т.е. лекар рентгенолог в болница има право на безплатна храна, а лекар рентгенолог в ДКЦ няма, защото в ДКЦ не „работят в производства с непрекъсваем процес на работа”(виж въпрос и отговор на Димитър Константинов (www.mlsp.government.bg – Въпроси и отговори):
Димитър Константинов:- Работя в среда на йонизиращи лъчения по 7 часа на ден. Управителя на болницата, по писмо-предписание от Служба по трудова медицина ни прекрати предпазната храна. Прав ли е в тази си мярка?
- Уважаеми г-н Константинов, Правото Ви за получаване на безплатна храна е гарантирано с чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.).
В Чл. 285 ал. 1 от КТ няма две уславия, а се казва, че има два вида предприятия и че работниците и служителите, които работят и в първия и във втория вид предприятия, кумулативно имат право на безплатна храна и/или добавки към нея.
В Чл. 285 ал. 1 от КТ се казва „… в предприятия…”, а не …в предприятие…, за да се изисква „двете условия да са изпълнени кумулативно за едно и също предприятие.”
Нещо повече: В чл. 285 ал.2. се казва, че „Условията и редът, при които се осигурява безплатна храна и/или добавките към нея по ал. 1., се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”, а не от
Чл. 285 ал. 1.
Получава се омагьосан кръг: Чл. 285 ал. 1. от КТ дава право на безплатна храна. В чл. 285 ал.2. се казва, че „Условията и редът, при които се осигурява безплатна храна и/или добавките към нея по ал. 1., се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”, съгласно Чл. 4. ал. 1. и Чл. 2. ал.1. т. 5 от НАРЕДБА № 11 от 21.12.2005 г. за специфичен характер на труда се полага безплатна храна, а в Указанията по прилагане на Наредба № 11 се тълкува Чл. 285 ал. 1. от КТ, вследствие на което се обезсилва частично (а чрез неавтентичното тълкуване и напълно) Наредба № 11.
Три години след влизане в сила на Наредба № 11, при направената проверка по мое искане, от Инспекцията по труда в гр. Плевен, ми дадоха тълкуване аналогично на неавтентичното тълкуване, независимо, че имам две съдебни решения по този въпрос.
социални мрежи- Координатор по БЗ и трудова медицина от Хелт Сейфти Къмпани
- Евтино и качествено обучение по английски - провери преди да кажеш, че е невъзможно!
- Всички читатели на Otgovori.Info ще научат за теб само за 10 лв. на месец
Comments
2 Responses to “Наредба 11 за безплатната храна води до дискриминация”
Trackbacks
Leave a Reply
Препоръчани ресурси
-
Цялата Наредба !! представлява упражнение за писане на нормативен акт от държавен чиноввник, който е пропуснал часовете по български език и бърка смисъла на съюзи, представки и т.н.. Още по абсурдно е тълкуването пак от тези чиновници на смисъла на Наредбата. Изискването за безплатна храна трябва да се спазва императивно за работа в среда на йонизиращи лъчения и предимства от този род ги имам в белите държава, но нашите властимащи са фенове на Ботсвана.
Здравейте г-н Гълъбов,
по последни мои наблюдения, цялата нормативна база по ЗБУТ просто се пропуква под напора на различни пропуски и недоразумения.
Все пак бих искал да подходя малко по-прагматично по въпроса.
За съжаление тези две съдебни решения нямат юридическа стойност, тъй като обжалване на нормативен акт, какъвто е Наредба 11 и указанията към нея се прави само само пред ВАС.
По правило подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Това важи за тези на правителството, министрите. Само същите актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд. Последният също гледа делото в състав от трима съдии.
Ако оспорването е редовно, то съдът задължително в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в „Държавен вестник“, в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело. Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в интернет страницата на ВАС. Важно е да се отбележи, че въпросната страница, която може да се намери на адрес – http://www.sac.government.bg, е много добра и след регистрация всеки може да си следи движението на делото и от разстояние. Да си види жалбата, ако има указания или спиране, самото решение.
По реда на обявлението на оспорването трябва да се съобщи и определението за евентуално спиране на делото на някакво основание.
Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Например физическо лице и Министерски съвет, неправителствена организация и министър и т.н. Всеки, който има правен интерес, обаче може да се присъедини към оспорването. Друг пък може да встъпи като страна наред с административния орган. Всичко това трябва и може да стане до началото на устните състезания. Освен това не може да се иска повтаряне на вече извършени процесуални действия.
Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго, казва АПК. Това означава, че с факта, че с жалба е оспорена например дадена разпоредба от тарифа, това не означава, че автоматично се спира събирането на съответната такса. Съдът обаче може да спре действието със свое определение.
В жалбата, с която се оспорва подзаконовият нормативен акт, трябва да се изложат аргументи и накрая да се посочи какво се иска – обявяване на нищожност или отмяна. Необходимо е да се знае, че жалбата или прокурорският протест могат да бъдат оставени изобщо без разглеждане, а ако вече е образувано съдебно производство, то да се прекрати при някои изрични основания. Сред тях са ако актът изобщо не подлежи на оспорване или пък ако е оттеглен, или ако по оспорването има вече влязло в сила съдебно решение и др., или пък има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание.
Ако всичко е наред с жалбата, тя се разглежда от съда. Това става с участието на прокурор. Накрая съдът може да направи няколко неща – обявява нищожността на оспорения акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля самото оспорване. Съдебното решение на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано пред втора инстанция – в конкретния случай пред петчленен състав на ВАС.
Когато има окончателно съдебно решение, при подзаконовите нормативни актове то има действие по отношение на всички. Решението задължително се обнародва по начина, по който е обнародван актът – обикновено чрез „Държавен вестник“. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Имайки предвид горното, Вие имате пълното право да обжалвате Наредба 11 и Указанията към нея пред Висшия административен съд и да спечелите!