Европейска седмица за безопасна поддръжка
На 23-ти октомври в сайта на МТСП бе пуснато съобщението, че днес (т.е. два дни по-късно) ще се състои национална конференция на тема „Здравословни работни места. Поддържай безопасно работно място”.
Д-р Паскалев, председател на Сдружението на службите по трудова медицина алармира, че отново цялата организация и провеждане е в пълна тайна – тиражира са само медийното съобщение в последния момент, утре вероятно навсякъде ще можем да видим само още един такъв текст от двадесет реда.
След тези встъпителни думи все пак смятам, че докато МТСП, ГИТ и „партньорите“ им си говорят при закрити врата, то ние пък можем да си говорим за безопасната поддръжка тук, в Otgovori.Info съвсем открито.
Какво е поддръжка?
Поддръжката е термин, който обхваща целия набор от дейности, свързани с осигуряването на безопасна експлоатация на оборудването. Тя включва:
• проверка
• изпитване
• измерване
• подмяна
• настройване
• поправка
• обслужване
• откриване на дефекти
• подмяна на части
• сервизно обслужване
• смазване, почистване
Ако се обърнем към стандартите, то съгласно европейския стандарт EN 13306 поддръжката засяга „комбинация от всички технически, административни и управленски действия през жизнения цикъл на даден продукт, предназначени да го запазят или съхранят в състояние, в което той може да изпълнява изискваната функция“.
Защо безопасна поддръжка?
Ето няколко примера как неправилната поддръжка може да се опасна не само за здравето, но и за живота ни:
- токови удари и изгаряния, пожари, запалване на потенциално запалими или експлозивни атмосфери -злополуките се дължат на неизправни електрически инсталации (кабели, щепсели, оборудване);
- повдигащите вериги са замърсени/разядени и се късат, което води до падане на тежки товари – злополуки се случват, тъй като повдигащото оборудване не се инспектира и поддържа редовно;
- неравните, с дупки, стръмни или хлъзгави повърхности причиняват злополуки с мотокари, подхлъзвания и спъвания – злополуките се случват в резултат от липсата на поддръжка на работни и пешеходни пространства и пътища за движение;
- Прахът крие потенциален риск за здравето на работниците в дървообработващата промишленост, каменоломните – поддръжката на оборудването за контрол на праха е особено важна при всички образуващи прах процеси, с цел да се предотврати излагането на работниците на прах, вентилационните проводи трябва да се пазят от блокиране и да се поправят, ако се повредят, филтърните звена трябва да се поддържат редовно в съответствие с препоръките на производителя.
инж. Деяна Илиева е автор на тази и още 694 статии тук.
Ако искате вашето обучение на лицата, които извършват инструктажи, членове на ГУТ/КУТ и орган по БЗР да бъде извършено от мен, то вижте моето предложение.
Comments
Читателите на Отговори.Инфо са направили 1,319 коментара, искаш ли да се включиш и ти?6 Responses to “Европейска седмица за безопасна поддръжка”
Trackbacks
Отговори
-
Здравейте,
казвам се Деяна Илиева и създадох Otgovori.Info за да споделя моите знания и опит в областта на ЗБУТ.
Вижте повече за мен
-
Реклама
-
Като съм некадър да си изпуша сама дупките и да ремонтирам…Така ще ми се разваля качеството на работата.Двойкаджийка…
На никой не му пука, че ако даде 50 лева днес за поддръжка ще спести 500 за ремонти догодина.
И в здравеопазването е същото – никой не дава пари за качествена профилактика и ранна диагностика – после се харчат милиони за лечение, хоспитализация и безумно скъпи и неефективни лечения.
По-лошото е, д-р Сербезов, че на никой не му пука, че ако даде 50 лв. днес, може да спаси нечий живот утре. Както и че в България всички сме майстори и сами си правим ремонтите, без да има необходимата квалификация.
На нас в БГ май „седмица“ на поддръжката изобщо не ни е достатъчна, трябва ни кампания за „месец“ или „тримесечие“ на поддръжката. В повечето фирми чакат нещо да се счупи и тогава го ремонтират – това са тъй наречените аварийни ремонти. Какво да говорим тогава за профилактика на оборудването. Още повече, че производствената култура на работещите е много ниска – определено битува „Абе карай, нали е служебно …….“. От друга страна пък има шефове респективно работодатели, които също подхождат с нехайство и пренебрежение за този род дейности. Според мен успеха за добра производствена практика по поддръжка на оборудването е да се намери златната среда – разбиране и отдаване на значимостта на дейностите по поддръжка и от двете страни. Така по-малко ще четем за трудови злополуки.
Както се казва – нека се намеси и инспекция по труда, но не и с инспектори юристи. За да не стане – машината се разпада, но те привикват с документите в стаичката в ИТ и като представиш десет протокола от проверка на състоянието, че е идеално, значи всичко е наред.
През времето на Европейската кампания за безопасна поддръжка вече има една жертва – вчера в Бургас жена е загинала на място от токов удар в трафопост. В интернет прочетох, че жената е била работничка на „Титан“ – почиствала е улиците и е решила да отиде по малка нужда точно там в трафопоста. Даваха го и снощи по новините – жената е 28-годишна с две деца от ромски произход. Та по този повод се запитах: на тези хора какъв физиологичен режим им е осигурен, имайки предвид естеството на извършваната от тях работа – навън да чистят улиците?; Дори и да й е направен инструктаж, кой може да предположи, че тя ще реши да отиде по нужда точно в трафопост? Това говори за пълна неграмотност от нейна страна. Ако трафопоста беше обезопасен тя нямаше да може да влезе там и следователно щеше да остане жива. Там можеше да са влезли и малки деца. Интересно дали ще се признае за трудова злополука? И как се стопанисват тези трафопостове – все пак има правила за някаква периодичност на поддръжката им, но явно те са неадекватни взимайки предвид тежестта на този злополучен случай. Кой е виновен и въобще има ли такъв – работодател, работник, собственик на съоръжението? Този случай е много показателен за ситуацията в БГ по отношение на безопасността на хората – в крайна сметка всеки носи в себе си в някаква степен вина – дали с действието си или с бездействието си и най-важното подценяване на възможните опасности. А това е най-страшното – подценяване на ситуации, които на глед са несъществени.