Какво трябва да е реалното обслужване от СТМ
Ивайло Антонов е представител за „Служба по безопасност и здраве при работа“ на Център по охрана на труда ООД. Той е експерт по безопасност и здраве при работа със сертификат на TUV-07-OHS-1-0179.
Реалното обслужване от служба по трудова медицина е постоянен процес. Затова, най-добре е да се сключват едногодишни договори, които да се подновяват със същата или друга СТМ, ако работодателя не е удовлетворен от обслужването на работещите. Най-добре е работодателите да се консултират със свои колеги и партньори и да избират препоръчана СТМ.
Въз основа на член 25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, работодателя осигурява на работещите обслужване от СТМ. Целта на този член е работещите да имат някой, който да ги консултира и подпомага относно безопасността и здравето на работното място. Много от работещите даже не знаят коя СТМ ги обслужва.
Закона за здравословни и безопасни условия на труд в своите промени от 18.05.2007 г., даде точно определение на дейностите на СТМ – превенция и консултация. Дейността на СТМ е регламентирана в Наредба № 3 от 12.02.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина:
1.Наблюдение и анализ на здравното състояние на работещите във връзка с условията на труд.
- За целта работодателя трябва да предостави резултати от проведени профилактични прегледи и представените в предприятието болнични листи.
2.Заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа. Заключенията са два вида:
- Част А – въз основа на картите /медицинските свидетелства/ за преминати предварителни прегледи преди започване на работа. За целта картите /оригиналите или техните копия/ за проведените предварителни медицински прегледи трябва да бъдат предоставени на обслужващата СТМ.
- Част Б – въз основа на осигурените от работодателя за негова сметка профилактични медицински прегледи. За целта резултатите за проведените профилактични медицински прегледи трябва да бъдат предоставени на обслужващата СТМ.
3. Определяне на професиите и длъжностите, при които работещите подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и изследвания, вида на медицинските специалисти /извършващи прегледите/ и необходимите изследвания и честотата на провеждането им.
4. Изготвяне на здравни досиета на работещите на електронен и хартиен носител – за което РАБОТОДАТЕЛЯ трябва да предостави списък, включващ трите имена, длъжност, ЕГН, адрес, телефон, трудов стаж на настоящото работно място на работещите, имената на личния лекар, адрес на практиката и телефон.
5. Участие в извършването на оценката на риска за здравето и безопасността на работещите – по Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, СТМ не извършват оценка на риска при работа. Работодателите имат този ангажимент. СТМ консултират работодателите как да извършват тази оценка. Практиката наложи извършването на Оценката на риска от СТМ, но отговорността е на работодателя. Затова е важен избора на СТМ.
6. Разработване и предлагане на мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на установения риск, степенувани по приоритети, като отчитат установения риск, причините за възникване на идентифицираните опасности и техните характеристики, включително осъществимостта на мерките и възможностите за инвестиции. Оценителите, участващи в Оценката на риска, посочват и мерките.
7. Участие при оценяване ефикасността на предприетите от работодателя мерки – за целта работодателя трябва да предприеме необходимите мерки.
8. Разработване на препоръки за работодателя за преустройството на работното място, организацията на труда и трудовото натоварване на работещи, които се нуждаят от специална закрила – ако работодателя има желание и средства за преустройство.
9. Разработване и участие в изпълнението на програми за обучение на ръководния персонал, на работещите и на техните представители по правилата за осигуряване на здраве и безопасност при работа и спазването на изискванията за безопасна работна практика – ако работодателя има желание и средства за такива програми.
10. Организиране и провеждане на обучение на работещите по правилата за първа помощ, самопомощ и взаимопомощ във връзка с конкретните опасности на работното място – ако работодателят може да освободи работещите за да отидат някъде за провеждане на такива обучения.
11. Предоставяне информация на работещите за здравните рискове, свързани с работата и резултатите от проведените медицински прегледи и изследвания – посочени са в картите за оценка на риска, които се намират в доклада, а колкото до проведените медицински прегледи и изследвания, зависи дали ги е провел работодателя.
12. Даване на индивидуални съвети на работещите във връзка със здравето и безопасността при работа – ако ги търсят.
13. Участие в реализирането на организирани от работодателя програми за промоция на здравето на работещите на работното място, отстраняване на рисковите фактори на начина на живот, опазване и укрепване на работоспособността и преодоляване на стреса при работа – ако работодателя има желание и средства за такива програми.
14. Подпомагане на работодателя при изпълнението на нормативно установените изисквания, свързани със здравословните и безопасните условия на труд, при разработването на правила, норми и инструкции в предприятията за осигуряване на здраве и безопасност при работа и консултации на работещите за правилното им прилагане – ако работодателя има желание, време и средства за такива действия.
15. Консултиране на Комитета/Групата по условия на труд при осъществяване на дейността им – ако има група, и ако има желание да работи.
Много от работодателите са с убеждение, че СТМ извършват периодични медицински прегледи. Част от некоректните служби поддържат тази заблуда, но Закона за лечебните заведения сочи, че службите по трудова медицина не фигурират в списъка с видовете лечебни заведения, които имат право да извършват медицински дейности. СТМ е задължена да организира провеждането на периодични профилактични прегледи, ако работодателя се обърне към нея. Може да събере екип от специалисти и да ги заведе в предприятието. Може да се обърне към медицински център за провеждането им. И още много други начини има, по които да се проведат тези прегледи, но всичките са за сметка на работодателите.
СТМ не извършват измервания на факторите на работната среда /шум, микроклимат, осветеност и други/ и елементите на електробезопасността. СТМ консултират работодателя какви измервания са им необходими. Тези измервания се извършват от акредитирани от Българска служба по акредитация Органи за контрол и единствено техните Сертификати се признават от контролните и правните органи.
Ако искате да имате наистина полза от договора си със СТМ – познавайте правата си и ги търсете. Няма СТМ, която да се обажда всеки ден в предприятията и да ги пита, дали имат нужда от нещо.
Ивайло Антонов е автор на тази и още 1 статии тук.
Експерт по безопасност и здраве при работа
Comments
Читателите на Отговори.Инфо са направили 1,319 коментара, искаш ли да се включиш и ти?5 Responses to “Какво трябва да е реалното обслужване от СТМ”
Trackbacks
Отговори
-
Здравейте,
казвам се Деяна Илиева и създадох Otgovori.Info за да споделя моите знания и опит в областта на ЗБУТ.
Вижте повече за мен
-
Реклама
-
Много добра статия.. Особенно ми хареса финала – „Няма СТМ, която да се обажда всеки ден в предприятията и да ги пита, дали имат нужда от нещо.“
Омръзнало ми е от клиенти, които ми обясняват, че им е писнало от бумаги, че държавата само ги цеди, а ние от СТМ дооскубваме каквото е останало.. Ако не ме попитат, много ясно че няма да отговоря.. Имаме клиенти, с които се виждаме само за преподписване на договора и с хиляди увещания успявам да им вкарам документацията в ред – обикновено 1 ден преди да изтече крайния срок на последното предписание от Инспекцията.. но трябва да подчертая, че все по-често се вижда „светлина в тунела“ и има и такива, с които кипи постоянна кореспонденция по мейл и телефон и в годината се събират над 200 обаждания и и-мейла, което си е почти през ден.. така че както се е изразил навремето социалистическия гении бих повторил – „моа да работа, ма моа и да не работа“ ;)
Една интересна дискусия за службите по трудова медицина във форума за счетоводители:
http://www.odit.info/?s=6&i=212282&f=668
Да, дискусията наистина е интересна но и показателна същевремнно. Явно още има хора които не знаят или нарочно не искат да знаят за какво става въпрос. Всеки разбира от всичко (най вече счетоводителите :) ) , всеки прави всичко и резултата е видим – пълна каша в областа на ЗБУТ. Колегите от СТМ продължават да си правят прегледите, правят си оценките на 2-3 годинки да вземат някой лев, клиентите пищат че не се обаждаме (явно си мислят че сме телефонистки в някоя центарала) само де не могат да схванат, че ние няма как във всеки един момент да знаем какво им трябва ако те не звъннат … и те така завърта се отново порочнит кръг. До кога обаче ще продължава – никой не знае. А истината е една – който заръчва музиката той и плаща. Да, вижда се светлина в тунела, но защо ли си мисля, че тази светлина е от насрещният влак който идва :D
Вълнува ме един въпрос, свързан с работата на СТМ, но не мога да си отговоря, затова реших да го задам тук:
Примерно производствена фирма няма да провежда на своите работници профилактични медицински прегледи тази година. Анализът на здравното състояние на работниците за 2010 г., който трябва да изготви СТМ, може ли да се основава само на данните от представените болничните листи, тъй като няма да има данни от профилактични прегледи?
Надявам се някой да ми отговори компетентно
Здравей, Ива,
при положение, че няма направени медицински прегледи, няма как анализът да ги описва. Така или иначе анализът на едното и другото е поотделно, това са различни точки, съгласно приложение 5 на Наредба 3/2008 г. Единственото обединително звено е последната точка: „Анализ на връзката между данните за заболяемостта и условията на труд…“. Но ще се коментират само резултатите от болничните.
Някои СТМ практикуват изготвянето на два отделни анализа (спазвайки изискванията за минимално съдържание по съответната вид – временна неработоспособност или медицински прегледи). Още повече, че в Наредба 3/1987 г. пише, че анализът на резултатите от медицинските прегледи се извършва до един месец от провеждането им.
Лично аз, като неспециалист (т.е. немедицинско лице) не виждам смисъл да получиш анализ на резултатите от прегледите примерно чак след една година. Нелогично е също, ако прегледите са проведени през м. март 2010, техния анализ да се извършва заедно с анализа на временната неработоспособност, който е за предходната 2009 г., но пък както казах, ако се чака за анализа чак до юли 2011, за да пасне с годината за болничните – за какво ми е този анализ?