Легионелозата дебне в климатичните инсталации
Легионелозата е остра инфекциозна болест, протичаща под формата на бързо развиваща се тежка пневмония с висок леталитет или с грипоподобно заболяване с доброкачествено протичане. Значението на заболяването се определя от широкото разпространение, тежкото протичане и високата смъртност.
Заболяването е описано за пръв път през 1976г. когато 221 делегати на 58-я конгрес на Американския легион във Филаделфия, щат Пенсилвания на САЩ, заболяват от пневмония и 15% от тях умират. На следващата 1977г. е изолиран причинителя на инфекцията, а при проведени изследвания на съхранени от минало време материали е установено, че легионелата е причинител на редица епидемични взривове през годините след 1957г.
Основно място на пребиваване на Легионелите е водата.
Те са широко разпространени във външната среда, но основно място за тяхното пребиваване е водата на природни водоизточници като реки, езера и други водоеми. Притежават висока адаптационна способност и лесно колонизират в изкуствени водни системи. Наличието на седимент, тиня, котлен камък и други материи, заедно с биофилма във водоснабдителните системи, осигурява благоприятни условия за развитието на легионелите.
Механизма на предаване на легионелите е въздушно-капков, чрез водни аерозоли, генерирани в естествени условия или от изкуствено създадени съоръжения. Заразяването става при вдишване на воден аерозол, съдържащ легионели. Съвременните водопроводни системи и съоръжения създават благоприятни условия както за размножаване на легионелите в тях, така и за превръщане на водата в инфекциозен аерозол.
Основно значение за разпространението на инфекцията имат съоръженията, генериращи водни аерозоли в големите обществени сгради
(административни сгради, хотели, болници, почивни станции и санаториуми), водоснабдителни системи за топла и студена вода (душови уредби, кранове, тръби, резервоари и т.н.), климатични инсталации, оборудване за респираторна терапия, декоративни фонтани, водопади, басейни и съоръжения за овлажняване на въздуха в парковете.
При образуване и разпръскване на контаминиран с легионели воден аерозол възникват условия за осъществяване на механизма на предаване и поява на заболявания. По-високи температури, наличие на утайки, гумени съединения и други благоприятстват колонизацията на легионелите.
Легионелозата не се предава от човек на човек.
Резервоар на инфекцията в природата са естествените водоеми, където легионелите се развиват и размножават, паразитирайки в свободно живеещите амеби, синьо-зелени водорасли и протозои. Не е доказан класически източник на зараза – човек или животно.
Рискът от развитие на легионелна инфекция нараства при намаляване на разстоянието от източника на аерозоли, при удължаване на експозицията, увеличаване на бактериалната концентрация в аерозола и вирулентността на щама.
Възприемчивостта към Легионерската болест е по-висока при възрастни и имунокомпрометирани лица. Заболяват предимно мъже над 50 години, особено пациенти с различни придружаващи заболявания като диабет, бъбречна недостатъчност, хронични белодробни инфекции и неоплазми или болни на имуносупресивна терапия.
Над 80% от случаите на Легионерска болест са единични заболявания. Ограничени взривове и епидемии са описани при големи групи хора (туристи, гости на хотели) с общ източник, генериращ контаминирани с легионели аерозоли.
Клиника
Легионелозите протичат в две твърде различни клинични форми- Понтиак треска и пневмония (Легионерска болест). За различното клинично протичане от значение са големината на инфектиращата доза, начинът на предаване на инфекцията и защитните фактори на заразения организъм.
Понтиак треска
Понтиак треската е леко протичащо остро грипоподобно заболяване. Инкубационният период е от 24 до 48 часа. Началото е остро, с общо неразположение, мускулни болки, висока температура, адинамия и главоболие. При някои пациенти се открива суха болезнена кашлица, гадене, световъртеж и нарушена координация. Рентгеновото изследване на белия дроб не дава отклонения от нормата. Продължителността на заболяването е в рамките на седмица и завършва с пълно възстановяване.
Легионерска болест
Пневмонията е основната клинична проява на Легионерската болест. Заболяването включва широк спектър от клинични прояви, вариращи от лека кашлица, придружена със субфебрилитет, до загуба на съзнание, обширно белодробно засягане и органна недостатъчност. Инкубационният период е от 2 до 10 дни.
Тежките форми се придружават от енцефалопатия или емоционална лабилност и степенни нарушения на съзнанието.
За пациенти с подтиснат имунитет са характерни извънбелодробни форми на инфекция като целулит, синузит, периректални абсцеси, перикардит, пиелонефрит, перитонит, панкреатит и ендокардит.
Профилактични мерки
Основните противоепидемични мерки при легионелозата са насочени към установяване на резервоара на инфекцията, пътищата и факторите за образуване на воден аерозол и провеждане на дезинфекция.
Мерките за профилактика на легионелозата са насочени към обезопасяване на водата като основен резервоар и фактор за предаване на инфекцията. За системно обеззаразяване на водата се прилагат химични и/ или физични методи в комплекс с механично почистване за периодично отстраняване на образуваната ръжда и утайка. Периодичното саниране на водоснабдителните системи (душове, кранове, тръби, резервоари) и охладителните съоръжения се провежда задължително в болничните бази, индустриалните предприятия и хотелите.
В лечебните заведения се предприемат допълнителни профилактични мерки. Не се допуска използване на чешмяна вода за поддържане на устройствата за респираторна терапия (овлажнители, диспенсери и др.). За измиване и пълнене на резервоарите на такива устройства се използва само стерилна вода.
Ваксина за заболяването не е разработена и не се провежда специфична имунопрофилактика.
Comments
Читателите на Отговори.Инфо са направили 1,208 коментара, искаш ли да се включиш и ти?Отговори


Здравейте,




