Снимка: Canadian Occupational Safety
Много специалисти по безопасността естествено приемат, че след като падането е било спряно, системата за защита от падане от височина успешно си е свършила работата.
За съжаление това не е така. Работник, окачен в изправено положение, с крака, висящи в сбруя от всякакъв вид, подлежи на травма при висене.
Травма при висене
Ето разказа от лице, участник в експерименти по този проблем:
„Чувствах се изненадващо удобно, когато краката ми висяха спокойно под мен, а ръцете ми се протегнаха в поза, което сигурно приличаше на разпятие. Нямах никакво чувство на стрес и мислех защо това се смята за опасно. Чувствах, че ще мога да остана в това положение за дълго време. Три минути по-късно, може би по-малко, се чудех защо изведнъж ми стана толкова горещо.
Следващото нещо, което помня е, че ме съживиха от безсъзнание. Току-що преживях това, което може да е смъртоносно за вашите работници, които използват предпазни колани.
За мое щастие, травмата беше в безопасното обкръжение на изследователския отдел на Медицинския филиал на Университета на Тексас в Галвестън, където бях първият участник в експеримента на НАСА, изучаващ ортостатична непоносимост при астронавтите. Вашите работници няма да са толкова щастливи.“
Нуждата от бързата и ефикасна помощ е изключително важна при използването на лични предпазни средства, тъй като забавянето може да има сериозни последици, например, когато някой виси неподвижен на колана след падане.
При най-лошия сценарий загубата на съзнание с последваща смърт може да настъпи след няколко минути.
Този феномен, известен като травма при висене (suspension trauma) се причинява от множество фактори, но по принцип основният е нарушение в кръвообръщението на жизненоважни органи, по-специално на мозъка, както и на сърцето и бъбреците.
Това се получава вследствие на неподвижното висене и евентуално нарушение на кръвообращението в крайниците поради колана. Последиците могат да бъдат по-тежки и поради други фактори, например шок или нараняване.
Времето преди загубата на съзнание зависи от сложността на ситуацията и е комбинация от горните фактори. То може да варира от шест минути до два часа. (източник: Guide to the Safety, Health and Welfare at Work (Work at Height) Regulations 2006l Health and Safety Authority, Ирландия)
Запомнете: Никога не работете сами! Кой ще Ви помогне, ако паднете и увиснете в колана? Травмата от висене е много по-опасна от другите наранявания. Своевременната помощ е от решаващо значение.
Почти винаги за оказване помощ на паднал и висящ в колана човек е необходимо специално оборудване.
Препоръки за защита
Ето и част от препоръките на експерти относно подготовката и реакцията за спасяване на човек, увиснал на колан:
- На работниците никога не трябва да се разрешава да работят самостоятелно с използване на сбруя.
- Точките на окачаване трябва да бъдат поставени толкова високо, колкото е възможно.
След падане:
- Работниците трябва да бъдат обучени да се опитат да движат краката си в сбруята и да се опитат да се избутват с крака чрез всички възможни опори.
- Работниците трябва да бъдат обучени да се опитат да вдигнат възможно най-високо краката си, а главата да поставят възможно най-близо до хоризонталата (това е почти невъзможно при повечето предлагани на пазара сбруи).
- Спасителите трябва да бъдат обучени, че жервтите, окачени вертикално преди спасяването, са в потенциално фатална ситуация.
- Спасителите трябва да са наясно, че смъртта след спасяването може да се случи, ако жертвите бъдат преместени в хоризонтална позиция твърде бързо.
Основни правила за долекарска помощ след сваляне на висящ човек от колана
- Не поставяйте пострадалия веднага в легнало положение тъй като това може да причини смъртта му. След висене в колана насъбралата се (поради гравитацията) в краката кръв рязко ще се насочи към сърцето и може да причини инфаркт.
- С оглед на горното, поставете пострадалия седнал със свити колена и изправен труп – положение (1) в продължение на 20 до 40 минути. След това той може бавно да се положи легнал — положение (2).
Забележка: Някои нови научни изследвания твърдят, че не е необходимо да се поставя пострадалия в това положение, а може да бъде поставен и легнал. Разбира се, ако пострадалият е в безсъзнание, по-добре е да бъде поставен легнал и да се започнат действия по проверка на дишането и КПР, защото това е по-голямата опасност.
3. В случай на травма от висене, незабавно трябва да се потърси специализирана медицинска помощ.
4. Транспортирайте пострадалия в седяща поза до най-близкото медицинско заведение.
На това видео можете да видите демонстрацията по спасяване на увиснал на колан човек, направена на XIX-я Световен конгрес по безопасност и здраве при работа
„Може ли предпазният колан за защита от падане от височина да ни убие“- да,категорично убива и тайната се крие в понятието „колан“.В българския език то се използва като понятие,предмет,който се затяга САМО около кръста.При падане от височина с КОЛАН се получава 99% фрактура на сакро-илиячния отдел на гръбначния стълб и компресионна травма на вътрешните органи (представете си удар с юмрук в корема,нанасен ви от Майк Тайсън ,примерно!).Затова НЕ СЕ използва колан за защита от падане от височина,а четири точкова система от ремъци (наречена тук сбруя,но все пак става дума не за кон,нали?!),на аглийски safety harness.Той е снабден с амортизираща удара на ремъците върху тялото при падане система,наречена fall arrestor , а точката на закрепване (ancore point) на тази система се изчислява при всички случаи,така че при падане от височина краката да не докоснат твърда повърхност,а да останат над нея на 0,5-1,0 м.Системата и средствата за спасяване на висящ човек трябва да е ГОТОВА ПРЕДИ инцидента,а не след него,защото се счита,че висене повече от 15 минути е животозастрашаващо.Трудно бихме могли да си представим ,че е възможно да се постави човек в безсъзнание седнал с присвити крака в колената (както е показано в материала),затова правилната поза за пострадалия е легнал по гръб с повдигнати под стъпалата крака,сключващи тъп ъгъл с торса в кръста.
Здравейте, господин Вълков,
Благодаря Ви за професионалния коментар!
Използвала съм „колан“, макар и терминологично необхващаща цялото оборудване за защита от падане от височина като дума която често се използва.
Всъщност в Приложение 1 на Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място реално това лично предпазно средство е описано именно с наименовнаието „защитен колан (сбруи)“ и като втори вариант “ предпазен колан-сбруя“. А и защо да се обиждаме, че ни сравняват с конете, все пак harness на английски означава сбруя :) и в Longman Dictionary of Contemporary English са дадени и двете значения:
1 a set of leather bands used to control a horse or to attach it to a vehicle it is pulling
2 a set of bands used to hold someone in a place or to stop them from falling
Абсолютно съм съгласна и с изразеното мнение, че човек в безсъзнание трудно може да се постави седнал, именно поради това сме го отбелязали и в статията.
Спасяването на хора висящи увиснали в сбруя, колан, заклещени в „корем“ на въжето и т.н. са отговорна и опасна дейност.
Както за спасявания така и за спасителя.
Обучението на спасители за подобни случай не е работа на всеки.
Клубовете по алпинизъм и спелоеология обикновенно имат поне един двама инструктори способни както да я вършат, така и да обучават други хора.
Обучението не е кратко, нито е леко. Процентът на преминалите го успешно не клони към 100 % от записалите се ;-)
Травмите на висящите често са в резултат и на „друсването“ при падане.
Травмата от горното може да се дължи на неправилно подбрано оборудване и въжета, неправилна техника на изпълнение, не поддържано и нетествано оборудване и въжета.