Home » Теми » Нормативна база » Право на Европейския съюз

Право на Европейския съюз

5 ноември, 2009 · Автор инж. Деяна Илиева · Категория Нормативна база ·

Вероятно ще се съгласите с мен, че работата на един експерт по безопасност и здраве при работа не може да бъде свършена, ако той не познава отлично нормативните актове, които поставят изискванията за опазване безопасността и здравето на работещите. Нещо повече, членството на България в Европейския съюз поставя допълнителни изисквания за познаване и на европейското законодателство по условия на труд.

Поради това реших да започна втора поредица в otgovori.info (както си спомняте, в първата говорим за комитетите и групите по условия на труд), посветена на правото на Европейския съюз и Република България в областта на здравословните и безопасни условия на труд.

Не смятам да се намесвам в работата на юристите и да давам тълкувания на нормативни актове, както и ще си позволя да не използвам строга правна терминология и изказ. Първо – защото не ги знам и второ – защото целта на поредицата е да представи на език, разбираем за всеки, основните източници на правото в ЕС и България, йерархията на нормативните актове, как да ги открие в интернет и други подобни теми, свързани с работата ни като специалисти по здравословни и безопасни условия на труд.

В първата част от тази нова поредица ще ви запозная с източниците на правото в Европейскиая съюз.

Правото на ЕС се състои от йерархично организирани правни норми, които са непосредствено приложими във всяка държава-членка.
Източниците на правото в ЕС се разделят най-общо на две групи според начина на създаването им : първично (оригинерно) право и вторично (производно) право.

Първичното право на ЕО и ЕС обхваща Учредителните договори на трите общности, както и договорите и актовете за изменение и допълнение на учредителните договори /тук се включват и договорите за присъединяване на нови държави-членки/. Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според Съда на ЕО учредителните договори са “конституционна харта” на Общностите. Към тях се отнасят:

• Парижкият договор за създаване на ЕОВС, подписан на 18.04.1951г. и влязъл в сила на 25.07.1952г. със срок на действие 50 г., който изтече през 2002 г.
• Договорът за създаване на ЕИО и Договорът за създаване на ЕОАЕ – Евратом, /наричани Римски договори/, подписани на 25.03.1957г. и влезли в сила на 01.01.1958 г. И двата договора са безсрочни.
• Договорът за създаване на ЕС, /наричан Договора от Маастрихт/, подписан на 07.02.1992 г., в сила от 01.11.1993г.

Вторично право
Съгласно член 249 от Договора за ЕО, за да осъществява своята дейност, Европейската общност приема регламенти, директиви, решения, препоръки и становища, които представляват оригинални правни инструменти на правото на Общността, различни от националните и международни правни инструменти.

• Регламент – съдържа норми с общ характер. Той е задължителен в своята цялост. Регламентът е пряко приложим – не е необходимо да се транспонира в националното законодателство. С влизането си в сила той става действащо право върху цялата територия на ЕС.

• Директива – обвързва всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение – за да породи действие във вътрешния правен ред на държава-членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство.

• Решение – акт, който има конкретен адресат /юридическо лице, саматадържава-членка или неин орган/. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост. Решението има директен ефект – поражда права и задължения направо за всички субекти в държавата-членка.
• Препоръки и становища. Препоръките и становищата формално са без правна сила, те не обвързват. Те се приемат от Общностните институции по въпроси, по които последните не са овластени да приемат обвързващ акт, или когато същите преценят, че такъв не е нужен. Според Съда на Европейската общност (СЕО) препоръките не са напълно лишени от правно действие. СЕО изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право.

Приема се, че изброяването по чл. 249 от Договора за ЕО не е изчерпателно и не изключва съществуването на други видове правни актове, приемани от органите на ЕС.

Такива например са „атипичните актове“ – вътрешни регламенти /които нямат общо действие и директен ефект/; вътрешни директиви, препоръки и становища /с действия само в отношенията между институциите/, както и непредвидени в договорите видове актове – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобщения и др., които нерядко се използват от Съвета или Комисията.

Ако Otgovori.Info и тази статия ти харесват

инж. Деяна Илиева е автор на тази и още 670 статии тук.

Ако искате вашето обучение на лицата, които извършват инструктажи, членове на ГУТ/КУТ и орган по БЗР да бъде извършено от мен, то вижте моето предложение.