Home » Теми » Нормативна база » Проект на Наредба за обучение и инструктаж на работещите по безопасност и здраве при работа

Проект на Наредба за обучение и инструктаж на работещите по безопасност и здраве при работа

12 ноември, 2009 · Автор инж. Деяна Илиева · Категория Нормативна база ·

В бр.102 на Държавен вестник бе обнародвана Наредба № РД-07-2 от 16.12. 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Вижте как да организирате извършването и документирането на инструктажите, съгласно Наредбата

Предлагаме на вашето внимание текстът на проекта на първата от наредбите, за които писахме, че чакаме нови издания до края на годината – дългоочакваната наредба за провеждане на инструктажите.

Новата наредба поставя конкретни изисквания и за вида и начина на провеждане на обучения на длъжностните лица по безопасност и здраве, на ръководителите на фирми, както и на лицата, определени за провеждане на инструктажи.

Съществените моменти в проекта са:

- изисквания за обучение на ръководни кадри на всеки три години;
- изисквания за обучение на длъжностни лица оп БЗР на всеки две години (за сравнение членовете на КУТ и ГУТ остават с ежегодно обучение);
- периодичен инструктаж един път годишно за всички, с изключение на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск (тези, за които и до момента и в проекта на новата наредбасе изисква ежедневен инструктаж);
- За работещите в автомобилния транспорт, инструктажът се провежда преди тръгване на път, документира в работния дневник и графика за работа на водачите, който се съхранява при работодателя, както и в картата на водача, съгласно Наредба № Н-3.

Ето и целият текст на проекта на Наредба за обучение и инструктаж на работещите по безопасност и здраве при работа:

Проект
01.09.2009 г.

Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Чл. 2. Наредбата се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.

Чл. 3. (1) Работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията и на индивидуалното работно място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска.
(2) Работодателят определя:
1. видовете обучения и инструктаж;
2. лицата, които ще бъдат обучени и/или инструктирани;
3. програма за провеждане на обучението и/или инструктажа;
4. лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа.

Чл. 4. Работодателят няма право да допуска до работа работник и служител, който:
1. няма необходимите знания и умения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
2. не е инструктиран.

Чл. 5. Обучението и инструктажа по безопасност и здраве при работа се провежда в работно време, като всички разходи са за сметка на работодателя.

Раздел II
Обучение по безопасност и здраве при работа

Чл. 6. Обучението по безопасност и здраве при работа има за цел:
1. усвояване на методите, формите и средствата за управление на дейността по безопасност и здраве при работа;
2. усвояване на основните изисквания, нормите, правилата и мерките за безопасен и здравословен труд;
3. поддържане на необходимото ниво на знания и умения по безопасност и здраве при работа на работещите през целия период на трудовата им дейност в съответствие с изискванията на съответната професия.

Чл. 7. Обучение по безопасност и здраве при работа на лицата се провежда на:
1. длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси;
2. длъжностните лица и на специализираните служби по чл. 24 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
3. лицата, които са определени от работодателя да провеждат инструктажите по безопасност и здраве при работа;
4. на членовете на комитета/групата по условия на труд;
5. работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, за които се изисква правоспособност за работа;
6. работници и служители, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им.

Чл. 8. (1) Формите за обучение по безопасност и здраве при работа са редовна и дистанционна.
(2) Обучението по безопасност и здраве при работа се провежда по утвърдена от работодателя учебна програма, която включва образователен минимум за теоретична и практическа подготовка.
(3) С програмите по ал. 2 определят:
1. общата, отрасловата и специфичната за дадена професия задължителна подготовка по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд;
2. входящото образователно равнище;
3. целите на обучението;
4. тематичните области на обучението;
5. продължителността на обучението – общо и по теми;
6. ред и условия за проверка на знанията и оценяване завършване на обучението;
7. удостоверяване на придобитата квалификация;
8. необходимата материална база.
(4) С колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище могат да се определят и други специфични изисквания към учебните програми.

(5) Обучението по безопасност и здраве при работа се провежда:
1. за лицата по чл.7, т. 1 – с периодичност не повече от 3 години и продължителност не по-малка от 6 учебни часа;
2. за лицата по чл.7, т. 2 и т. 3 – с периодичност не повече от 2 години и продължителност не по-малка от 12 учебни часа;
3. за лицата по чл.7, т. 4 – съгласно изискванията на Наредба № 4 за обучението на представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията (ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. и доп., бр. 85 от 2000 г.);
4. за лицата по чл.7, т. 5 и т. 6 – съгласно изискванията на съответните нормативни актове.

Чл. 9. Обучението по безопасност и здраве при работа се провежда от:
1. работодателите, при спазване изискванията на наредбата;
2. юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито предмет на дейност е посочено обучение.
3. висши училища и центрове за професионално обучение;

Чл. 10. На лицата, успешно завършили обучението, се издава документ, копие от който се съхранява от работодателя.

Чл. 11. (1) Обучението по безопасност и здраве при работа се документира по ред и начин, определен от работодателя.
(2) Документацията се съхранява от работодателя и удостоверява условията по чл. 8, чл. 9 и чл. 10.

Раздел III
Инструктаж по безопасност и здраве при работа

Чл. 12. (1) Инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознаят с конкретните условия на работа.

(2) Инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда при:
1. постъпване на работа;
2. преместване на друга работа или промяна на работата;
3. въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология.

(2) Инструктажите по безопасност и здраве при работа са:
1. начален;
2. на работното място;
3. периодичен;
4. ежедневен;
5. извънреден.

Чл. 13. (1) Работодателят осигурява инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на:
1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост;
2. командировани работници и служители
3. работещи от други предприятия, които ще работят или пребивават на територията на предприятието.
4. лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията;
5. лица, с които се провежда производствена практика;
6. всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.
(2) Инструктажите по чл. 12, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование, по ред и условия, определени от работодателя, като се отчитат характера на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващия професионален риск.
(3) При дейности с висок производствен риск и динамика в организацията на работа и технологията инструктажите по чл. 13, ал. 3, т.1 и т. 2 са с минимална продължителност съгласно приложение № 3. За необхванатите в приложението дейности и видове работи продължителността на инструктажа се определя от работодателя.
(4) В предприятия с персонал до 50 работници и служители включително, и ограничен обем производствени дейности се допуска едновременното провеждане на началния инструктаж и инструктажа на работното място.
(5) Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книга за инструктажи, съгласно приложение № 1.

Чл. 14. (1) Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 14, ал. 1, точки 2, 4, 5, 6, 7 и 8, с оглед запознаването им с:
1. основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието;
2. вида и характера на извършваната работа;
3. специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите;
4. изискванията към тяхното поведение.
(2) Инструктажът по ал. 1 се провежда в деня на постъпване на работа, по утвърдена от работодателя програма, в която се включват:
1. въпроси от общ характер:
а) характер на производството;
б) опасности и рискове, чиито източници, съществуване, прояви и начини за предотвратяване, намаляване и ограничаване са известни – работно оборудване, машини, съоръжения и технологични процеси, използвани материали, пътни маршрути и опасни зони, (вкл. шахти, асансьори и др.), транспортни средства, фактори на работната среда и трудовия процес;
б) правила за организация на работа в предприятието и на работните места;
в) причини и характер на най-често допускани трудови злополуки, примери за допускани грешки и нарушения;
г) условия и ред за деклариране, установяване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и професионални заболявания;
д) колективни средства за защита и лични предпазни средства, в т.ч. специалното работно облекло;
ж) правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа;
з) безопасност на движението в района на предприятието и извън него;
и) запознаване с аварийните планове;
2. въпроси, свързани със съответната дейност или професия:
а) конкретни правила и изисквания по безопасност и здраве при работа, отнасящи се за цеховете, производствата, дейностите, технологичните процеси, работните места, машините, механизмите, инструментите и електросъоръженията, с които ще се работи;
б) работни места, при които съществува опасност от възникване на аварии и повреди;
в) енергийни уредби и съоръжения на територията на предприятието и общи изисквания за безопасната им експлоатация;
г) съществуващи опасности и рискове за здравето, тяхното непосредствено и последващо въздействие;
д) знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, и изисквания за специфично поведение на работещите;
е) пожарна и взривна опасност на работните места в района на предприятието, мерките за пожарна безопасност, които трябва да се спазват, както и работата с уредите, съоръженията и инсталациите за известяване и гасене на пожари и начините на използването им;
ж) транспорт на хора, на материали и готова продукция;
з) съхраняване на опасни химически вещества и препарати, начин за безопасна работа с тях и мерките, които трябва да бъдат предприети при разливане и разпиляване;
и) конкретни забранителни разпоредби, действащи в предприятието и други специфични правила и изисквания;
3. въпроси, свързани с осигуряване на безопасност и здраве при работа, съдържащи се в Кодекси за добра практика, както и в ръководства, наръчници, дипляни, информационни листове или др. материали за превенция на рисковете при работа на работните места и при използване на работното оборудване, утвърдени от съответния компетентен орган.
(3) Длъжностното лице, провело началния инструктаж, издава служебна бележка на лицата по чл. 15, ал.1, съгласно приложение № 2, която се съхранява в личното досие на работещия.

Чл. 16. (1) Инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа.
(2) На работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
(3) В случаите по ал. 2 работодателят определя: работните места и работниците и служителите, на които ще се провежда обучение и изпит; учебната програма; продължителността на обучението; обучаващите лица и формата на изпита. Изпитният протокол се съхранява в досието на работника или служителя.
(3) Работниците и служителите по ал. 2 се допускат до самостоятелна работа само след успешно положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
(4) Инструктажът и обучението на работното място се провеждат на основата на действащите правила, норми и изисквания и утвърдените от работодателя правила и инструкции за безопасна работа, като тематиката и продължителността им се съобразяват и с всички други изисквания, регламентирани в специфичните за дадена дейност или вид работа нормативни актове.
(5) Инструктажът на работното място приключва, след като ръководителят, разрешаващ самостоятелна работа, се убеди, че работещият познава правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, отнасящи се за извършваната от него дейност.
(6) Допускането на инструктирания работещ до самостоятелна работа се удостоверява с подписа на ръководителя в книгата за инструктажи (приложение № 2).

Чл. 17. (1) Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на работещите по безопасност и здраве при работа.
(2) Периодичният инструктаж се провежда не по-рядко от един път на три месеца за работещите, пряко заети в дейностите по чл. 19, ал. 1, и не по-рядко от един път годишно за всички останали работещи, освен ако в други нормативни актове не е регламентирана по-малка периодичност.
(3) Периодичния инструктаж се провежда въз основа на правилата, нормите и изискванията по безопасност и здраве при работа, отнасящи се за дадената професия, работно място или дейност.
(4) Периодичният инструктаж се провежда от прекия ръководител на дейността или друго лице, определено със заповед на работодателя, като тематиката се определя в зависимост от характера на работата, условията на труд и резултатите от оценката на риска.
(5) Периодичният инструктаж се провежда индивидуално или групово в зависимост от изпълняваната работа, като на отсъстващите работници или служители се провежда при явяването им на работа.

Чл. 19. (1) Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск: в подземни, минни, строителни и геологопроучвателни обекти, кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; при работа с опасни химически вещества и препарати.
(2) За работещите в автомобилния транспорт, инструктажът се провежда преди тръгване на път, документира в работния дневник и графика за работа на водачите, който се съхранява при работодателя, както и в картата на водача, съгласно Наредба № Н-3 за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (обн., ДВ., бр. 31 от 2009 г.).
(3) Ежедневен инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя.

Чл. 20. (1) Извънреден инструктаж се провежда:
1. след всяка смъртна, тежка, аварийна трудова злополука, пожар, промишлена авария и природно бедствие;
2. при констатирани груби нарушения на правилата, нормите и изискванията по безопасност и здраве при работа;
3. при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място или организацията на работа;
4. по предписание на контролен орган.
(2) Извънреден инструктаж се провежда и с работещи, отсъствали от работа повече от 45 дни, след завръщането им на работа, преди да започнат да изпълняват преките си задължения.
(3) По преценка на работодателя или прекия ръководител при организиране на ремонтни или други дейности с участие на работници и специалисти с различни професии и квалификация, както и при работи, изискващи специфични мерки за безопасност и противопожарна охрана, преди започване изпълнението на задачите на работещите се провежда извънреден инструктаж.
(4) Програмата за провеждане на извънреден инструктаж се определя в зависимост от причината, която е наложила неговото провеждане.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. „Предприятие“ е понятието, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
2. „Работодател“ е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.
3. “Длъжностно лице” е понятието, определено в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда;
4. „Професионален риск“ („риск“) е понятието, определено в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
5. „Работно място“ е мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа.
„Работно място“ е понятието, определено в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 281, ал. 5 на Кодекса на труда.
§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.)
§ 4. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалната политика.

Ако Otgovori.Info и тази статия ти харесват

инж. Деяна Илиева е автор на тази и още 695 статии тук.

Ако искате вашето обучение на лицата, които извършват инструктажи, членове на ГУТ/КУТ и орган по БЗР да бъде извършено от мен, то вижте моето предложение.

Още статии от категорията

Comments

Читателите на Отговори.Инфо са направили 1,327 коментара, искаш ли да се включиш и ти?

29 Responses to “Проект на Наредба за обучение и инструктаж на работещите по безопасност и здраве при работа”

ros on ноември 18th, 2009 13:55

V novata naredba nisto ne se spomenava za vida na obrazovanieto, koeto trqbva da imat organite po BZR, nito za trudoviq im staj kato takiva. Dali ne e po-udachno da se izdava sertifikat na tezi lica ot dyrjaven organ, a ne da se podhojda naj-elementarno, kogato se otnasq do syzdavane na bezopasni usloiviq na trud? Rabotq v mashinostroitelno predpriqtie, liceto – organ po BZR e nachalen uchitel, do koga ste prodyljava tova?
admin on ноември 18th, 2009 14:37

Според мен проблемът с поставянето на изисквания към образованието на органите по БЗР идва от два фактора:
1. Въпреки, че има вече магистратури по „Безопасност на труда“, „Безопасност на производството“ и „Инженерна безопасност“ (което ме подсеща, че е време да ги представя), те са от 4-5 години с продължителност 3 или 4 семестъра и вероятно в България към момента има не повече от 20 такива магистри.
2. В България няма „професия“ и държавно-образователно изискване за „орган по БЗР“. Обучението по безопасност и здраве при работа, извършвано от ЦПО-та се води част от професия и приключва с тридневен курс. Всички останали курсове, които се предлагат от обучаващи фирми са на същия принцип – 3 дни, независимо дали ти дават удостоверение за „експерт“.

За мен решението е, освен магистратурите, изкарването на безопасност и здраве от „част от професия“ и отделяне като професия с продължителност на обучението 3 или 4 семестъра в ЦПО, в резултат на което да се излиза, да речем като „специалист ЗБУТ“, за да се направи разликата от магистъра и бакалавъра по безопасност на труда.
Пешо on ноември 19th, 2009 8:40

Поредната глупост и поредната наредба с цел облагодетелстване на група хора от министрерството и ГИТ.
Само , че кокала може да стане голям и да им приседне като се има предвид че в БГ има регистрирани над 700 000 фирми.
Схемата е пращаме инспектора в по-големите и платежноспособни фирми. Те предписват обучение , като нарушение. После му се отблагодаряваме. А малките фирми – ами те и сега никой не ги закача защото няма гювеч.
bzr on ноември 19th, 2009 10:33

В Наредба 3 за функциите и задачите на органите по БЗР е необходимо да се доуточни кой може да бъде орган за БЗР, на какви условия трябва да отговаря, да има необходимия лиценз/сертификат за извършваната дейност, а не да се явява като говорител на неща, които на него не са му понятни. Това изискване задължително трябва да се обвърже с броя персонал на фирмата т.е. задължително да важи за фирми с персонал над 50 души, защото в момента нещата са смешни… Лицето БЗР трябва да създава респект, да е обучен и добре подготвен по създаване и спазване на БУТ. Работодателят задължително в такива фирми да назначава такова лице, защото на него му е най-малката грижа да започне да се обучава, следи и знае измененията на наредби и закони в тая област. В машиностроителните предприятия, задължително такова лице е да бъде инженер, а не икономист или някаква друга професия, за химическата промишленост – инженер – химик/химик/ и т.н.
Много трудно и бавно се създава компетентен орган по БЗР, затова според мен е необходимо тези лица да получават и званието „експерт“ след определен брой години трудов стаж, след като са преминали през „инспектор БЗР“.
Не е лошо да се помисли и за по-рационалния начин при провеждане на началния инструктаж, при условие, че на територията на дадена фирма работят още поне 60 такива, сменящи наименованието си на по 2-3 месеца.
На практика БЗР на основната фирма провежда началния инструктаж, който е минимум 2 часа, до сега, след което още 2 часа начален инструктаж за същите неща при БЗР на подизпълнителя, ако има по под изпълнител – още 2 часа за същото…- работния ден не стигна да назначим 1 човек!
Нека и дано наредбата да бъде огледана от всички страни юредически и практически и да стане наистина приложима и работеща, без създаването на възможност за корупция.
admin on ноември 19th, 2009 13:35

Любопитен факт:

В Директива на Съвета от 12 юни 1989 год.за въвеждането на мерки за стимулиране подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа (89/391/EEC), транспонирана в България чрез Закона за здравословни и безопасни условия на труд пише следното:

Член 7
Защитни и профилактични служби

1. Без да се освобождава от задълженията си по членове 5 и 6 работодателят трябва да определи един или повече работници, които да извършват дейностите свързани с защитата и профилактиката на професионалните рискове в предприятието и/или организацията.

5. Във всички случаи:
…..
- определените работници трябва да имат необходимите възможности и нужните средства;
….
– определените работници и външните консултантски служби или лица трябва да бъдат достатъчно на брой, за да се справят с организацията на защитните и профилактичните мерки, като се отчита големината на предприятието и/или организацията и/или опасностите, на които са изложени работниците, както и тяхното разпространение в цялото предприятие и/или организация.
….
7. Съобразно естеството на дейностите или размера на предприятията, страните-членки трябва да
определят категориите предприятия, в които работодателят, в случай че е компетентен може сам да носи отговорността за мерките по алинея 1.

8. Страните-членки трябва да определят необходимите възможности и способности съгласно алинея 5.
Те могат да определят и достатъчния брой по алинея 5.

Е, в България леко са се размили нещата и все още няма нито определени какви са „необходимите възможности и способности“, нито кога работодателят може сам да изпълнява дейностите, което е задължително, нито е използвана възможността за определяне на броя на длъжностните лица по БЗР.
admin on ноември 19th, 2009 13:42

По отношение на обученията, не знам защо толкова се плашат всички, все още ( и скоро няма да стане) няма изисквания за лицензиране на фирмите, извършващи обучения по безопасност и здраве при работа. С други думи тези обучения може да ги прави службата по трудова медицина (което го пише и като нейно задължение в Наредба 3) или дори е възможно вътрешно обучение за провеждащите инструктажите и ръководните кадри.
bzr on ноември 19th, 2009 14:10

Благодаря за отговорите, но тъй като намесихте службите по трудова медицина не може да не реагирам. Тия служби не са никакви служби и то по „трудова“ медицина и на Вас Ви е пределно ясно това. Това, че бяха създадени като такива не значи, че знаят и могат какво трябва да изпълняват. Да не говорим за излишното задължение на работодателите/вметнато в закона им/ да сключват задължително договори с тях. Ето какво имам предвид:
1. Работодателят сам извършва оценката на риска.
2. Работодателят сам организира профилактичните прегледи на работниците си.
Това са двете пера по които най-много присвояват средства от фирмите СТМ-ите. Да не говорим за нивото на знанията им. Да не говорим, че лекарите все още са без специалност, а се ползват такива на преклонна възраст за се регистрират. Назначават се управители на СТМ-ите, които в момента учат за специалност, но заедно с това са джипита или специалисти лекари.
И другото, което не трабва да се забравя е, че СТМ има само консултативна роля – плащаш за едно нищо, но те и не отговарят за нищо, само прибират парите на работодателите. Затова те станаха не това, за което бяха създадени, а станаха в услуга на инспекциите по труда. Инспекторът от Д“ИТ“ пише предписанието – СТМ го изпълнява – неукия работодател плаща и ефекта е „0″.
СТМ-ите са най-облагодетствените форми за натрупване на парични средства и не напразно директорът на една от инспекциите публикува материалза източените 1 милярд левас от работодателите.
ЕДИНСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ, което трябва да се вземе за съществуването на службите по трудова медицина е: ДА СЕ ЗАКРИЯТ НЕЗАБАВНО!. Да се промени текста в закона, а не да се задължава работодателя с договор ежегоден с тях.
Когато се изясни техния статут, включая и дейност, тогава да се въведат и действително да са в помощ, а не както до сега, да облагодетелстват лекарите с новите джипове, благодарение от средствата на фирмите спечелени с тоя измислен закон.
Според мен най-добре е не лекар да е председател на СТМ а лицето по БЗР. Защото лекарят разбира от човешкия организъм, а първоначалното е средата, в която ще бъде увреден работника т.е. следствието е края.
Деяна Илиева on ноември 19th, 2009 19:57

Тъй като отваряте много теми, ще се опитам да изразя мнението си по тях последователно:
1. Работодателят може сам да направи оценката на риска, но може би са единици органите по БЗР, които са се научили как се прави тя. Ако Вие, да речем, можете сам да я изготвите, то тогава това отпада от ангажиментите на СТМ и можете да изисквате сериозно намаляване на стойността на услугата.
2. Започнах да коментирам проблема с прегледите и се отказах – толкова е сериозен и толкова пропуски има в системата, че коментарът ми само за това ще стане с огромна дължина.
3. Относно нивото на знания – ще цитирам само една колежка от производствена фирма „Не може да ме консултира някой, който знае по-малко от мен“. Все пак твърдя, че има и млади лекари със специалност, които работят само в една служба и си разбират от работата.
4. Това, че позволиха един лекар със специалност да „работи“ в колкото си иска СТМ си е, с извинение, порнография. Същото важи и за инженерите.
5. Не съм съгласна относно наричането на консултантската дейност „нищо“. Консултантска дейност означава да можеш бързо да осигуриш необходимата на някого информация и тълкувание по всеки един въпрос, свързан със ЗБУТ. Да можеш да дадеш идея за решаването на конкретен проблем, да посредничиш между работодателя и работещите при определени обстоятелства и т.н. Консултанта трябва да бъде „рамо“ на органа по БЗР, с други думи същоя този орган по БЗР да знае, че разполага с неограничен брой жокери „обади се на приятел“.
Това, че единици СТМ стигат до тази позиция, не означава, че тя не съществува.
6. Относно инспекцията…как да кажа, защо службите по трудова медицина са виновни, че инспекторите пишат предписания заради предписанията? С какво са виновни, че в предписанията се цитират отменени Наредби, несъществуващи точки от Наредби или се иска план за действие при пожари и аварии за офис с една стая и двама служители или пък се искат протоколи от измервания на фактори на работната среда на фаза изкоп или…да не изброявам. Да не мислите, че на специалистите от СТМ им е много кеф да изпълняват тези предписания?

Какво е моето виждане за СТМ:
За фирми с определен брой служители и определени дейности не е необходимо да има задължително обслужване от СТМ.
За определени производства и брой служители съм абсолютно сигурна, че СТМ трябва да са вътрешнофирмени. Не може БДЖ, например, да има обслужване от външна СТМ.
Нямам точно изчистена позиция, но ми се струва, че трябва да има профилиране на СТМ. Да речем, при регистрирането, отбелязваш в кой сектор ще работиш и задължително трябва да имаш и магистър със специалност от този сектор, Ввпрочем, в някои държави СТМ са държавни и са да речем 7-8 профилирани. Това – ако ще се задържа лозицията с консултантските функции.
Друг вариант на СТМ е да се приближат повече до едновремешните „здравни служби“.
В момента СТМ са ни риба, ни рак и дълго време така и ще си останат.

Впрочем, да Ви коригирам, след промените в закона ръководител на СТМ може да бъде както лекарят, така и инженерът.
Освен това, началото и края, както се изразихте Вие, не могат да бъдат разделени. След шестте години изучаване на човешкия организъм, лекарят по трудова медицина учи още четири години целия път между средата, която може да предизвика увреждането и конкретното увреждане.

Честно казано, тъжно ми е, когато заради огромното количество плява, никой не забелязва зърната, когато се говори за СТМ.
бзр on ноември 20th, 2009 7:03

Благодаря Ви за отговорите, радостно е, че ще има някога, някъде, неизвестно кога промяна. Вие казвате: „В момента СТМ са ни риба, ни рак и дълго време така и ще си останат.“, което ме накара да спра да излагам мнението си по наболелите теми за създаването на безопасни и здравословни условия на труд, „дълго време така и ще си остана“, според мен означава всички виждаме и знаем, но така ни е удобно.
Наистина има златни зърна при замисъла за създаването на СТМ, но те потънаха дълбоко в „огромното количество плява“, с която продължаваме да ги затрупваме.
admin on ноември 20th, 2009 7:34

Не, това с „така и ще си остане дълго време“ не беше написано с радост, в никакъв случай.
Под зърна имах предвид служби по трудова медицина, които са наистина полезни на работодателите и органите по БЗР.
Аз съм съвсем редови човек като Вас, от мен зависи само това да си върша работата както трябва. Знаете, че този сайт е личен и няма нищо общо с държавни институции или държавни, проектни и каквито щете други финансови средства.
Изводът ми е въз основа на наблюдението как се развива нормативната база, какви са изказванията от МТСП и ГИТ – никой нищичко не споменава за службите, въпреки че от доста страни се говори за неуредената нормативна база и изисквания по този въпрос. По същия начин стои въпроса и с органите по БЗР.
Напротив, проблемите не ме „уреждат“, затова и съм създала това място, за да има къде да се обсъждат наболелите проблеми. А не на дружески срещи с колеги на кафе да се оплакваме един на друг и после да се разотиваме да изпълняваме нелепи предписания и изисквания.

П.п. Деяна Илиева и admin сме едно и също лице, нещо не мога да се справя вместо admin да излиза моето име…но поне снимката помага за идентифицирането :)
mikewolf on декември 1st, 2009 11:20

Уж за хубаво трябваше да се редактира наредбата, а тя пак изкривена. Да определено има и добри моменти в нея. Например периодичния инструктаж да е веднъж годишно. Ама тези обучения…………….неясно какви и за кого и става една ……. Пълна каша.
Пример – строителната камара не признава обученията по тази наредба на определени фирми! По точно признава на фирми които тя си реши! За какво говори това?!
Друг пример тук пише обучения изпити протоколи….какво става с професии за които задължително трябва да има обучения и изпити по определени правилници и наредби свързани пряко с безопасността??? Например правилиниците за безопасност с електросъоражения (също една недомислица на законодателя – 2 правилника за безопасност при работа с електросъоражения!) Ако някой държи мога да ги цитирам точно.
Та в новата наредба има достатъчно място за предписания и пробутване на „наши“ фирми и фирмички.
Деяна Илиева on декември 3rd, 2009 7:49

Честно казано и аз не мога да разбера – уж наредбата е за всички, пък се оказва, че не е съвсем за всички.

В списание „Безопасност и трудова медицина“ е публикувано становището на г-жа Петрова от Медико инженеринг във връзка с поискано от строителната камара във Враца мнение относно проектодокумент за регламентиране на реда и изискванията за организиране и провеждане на обученията.

От него става ясно, че отново се опитват да пробутат изискване обучаващите организации да имат утвърдени програми по строителни професии, несъгласие с което изразява г-жа Петрова.

И още нещо:
Колеги, за инструктажа на работещите в автомобилния транспорт ми се виждат доста мътни нещата, защо всички го заобикаляте този въпрос?
manolov manol on декември 7th, 2009 13:11

Към настоящия момент за период от една година в нашата страна се допускат:
* общ брой на трудови злополуки около 4000. От тях със смъртен изход са приблизително 80 и такива с инвалидност около 20;
* ново регистрирани случаи с професионално заболяване са не повече от 120.

Тези факти показват, че помощта за работодателите в насока за осигуряване на безопасността при работа трябва да бъде многократно по-голяма от тази за здравето при работа.
На работодателите не им трябва служба, която да им казва само какво да правят, а имат нужда от конкретно свършена работа като помощ да го направят.
Оценките на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите при работа, които се изготвят си приличат като близнаци (като най-съществената разлика е в името на предприятието). Трябва да се изготвят поне с прилика на братовчеди.
Като се вземат предвид само тези данни въпросът е: защо вече 10 години МТСП и МЗ не забелязват, че теоретическите и методически принципи, които лежат в структурата и дейността на така създадените Служби по трудова медицина са основно сбъркани.
Затова предлагам елементарно изготвен за период от няколко дни ПРОЕКТ, който да помогне и ускори изготвяне на нова НАРЕДБА.
Надявам се на колежки и колеги да направят допълнения, докато министерствата го забележат и започнат работа по същество.

Предложението на г-н Манолов е прехвърлено в отделна статия, специално предназначена за обсъждане на предложения от него проект на нова наредба за службите по трудова медицина.
Включвате се в ибсъждането и вие с вашите идеи:
http://otgovori.info/nova-naredba-za-sluzhbite-po-trudova-meditsina/
бзр on декември 8th, 2009 7:58

Г-н Манолов Вие предлагате на обсъждане един чисто нов проблем, а тук обсъждаме наредба 3 за инструктажите, но тъй като и Вие като мен повдигате въпроса за СТМ, ще кажа и моето мнение по Вашето предложение.

Мнението на бзр е прехвърлено в темата, в която обсъждаме предложението на г-н Манолов за нова наредба за службите по трудова медицина.

Включете се и вие в обсъждането: как виждате вие работата и мястото на службите по трудова медицина:

http://otgovori.info/nova-naredba-za-sluzhbite-po-trudova-meditsina/
manol manolov on декември 10th, 2009 7:13

Становище относно:
Проект на Наредба за обучение и инструктаж на работещите
по безопасност и здраве при работа

Към чл. 19. (1) :
* По какъв начин ще се определят (раличават) лицата “пряко” заети или “заети” в дейности с висок производствен риск?

Към чл. 19. (2) за работещите в автомобилния транспорт:
* Не става ясно – ежедневния инструктаж за работещи в автомобилния транспорт – за какъв вид автомобили става въпрос? В нормативната уредба има определения за:
- “превозно средство” означава моторно превозно средство, влекачи, ремаркета или полуремаркета или комбинация от тези превозни средства, определени както следва:
“моторно превозно средство” – всяко механично, снабдено със собствен задвижващ мотор превозно средство, движещо се по шосе, различно от превозно средство, трайно движещо се по релсов път, и обикновено използвано за превоз на пътници или стоки;
“влекач” ……………
“ремарке” ……………
……………………………
- “превоз на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани МПС независимо дали са натоварени или не;
- “лице, което извършва транспортни дейности в автомобилния транспорт” …………

* Защо тук не се разделят на “пряко” заети или “заети” ?
В нормативната уредба има определение: “транспортен работник” е всеки работник, представляващ част от пътуващия персонал.

* Погрешно е ежедневния инструктаж да се провежда “преди тръгване на път”! Текста трябва да бъде “при възлагане на работата” – тъй като за времето преди тръгване на път , по време на път , при разтоварването , при престой и т.н. се извършват също различни дейности с не малък производствен риск като например товарене и разтоварване на МПС с различни видове товари и др. Ежедневният инструктаж трябва да обхваща не само организационни въпроси за маршрута и начина на придвижване (движението), а и въпроси за техническата безопасност, здравето и противопожарната охрана.

* Предлагам да се посочи конкретно дали на водачите на леките автомобили, ползвани ежедневно дали трябва да се провежда ежедневен инструктаж или въпроса да се реши само с инструкция. Според мен не трябва да се провежда такъв! Тук изниква и въпроса кой ще подписва пътния лист (за техническата изправност на автомобила и за пътуването).

* Не става ясно къде и как ще се отразява краткото съдържание на инструктажа (темите, въпросите).

* В алинея трета за провеждането на ежедневен инструктаж да се ангажира и товародателя, тъй като има много специфични въпроси според вида на товара.

* Към чл. 20. (4):
Към началната дума “Програмата” да се добави и тя да стане “Програмата/тематиката”, тъй като в много от случаите кога ще се чака да се готви програма!

Към допълнителните разпоредби:
& 1. По смисъла на тази наредба:
Да се добави нова точка:
* В понятието “работещи” се включва „работници и служители“.

Мнението ми за останалата част от наредбата е по добре да се направи наново, отколкото да се коригира.
Недев on декември 11th, 2009 12:23

Подкрепям г-н Манолов, че в транспортното законодателаство цари хаос, комбиниран с пре-пре-презастраховане. Сега общо взето шофьорът на автобус или такси, возещи пътници по цял ден, са в един кюп с шофьора, возещ банички по 2-3 часа дневно. Или с шефа на фирма, посещаващ обектите си. Ако го прави със служебната кола – марш на инструктаж, но ако го прави с личната?
Моето мнение е, че особено ежедневните инструктажи при т.н. превози за собствена сметка са чиста формалност и трябва да се премахнат. Какво означава ежедневен инструктаж на TIR-аджия, който пътува седмица натам и седмица насам? Или шофьор на бус, който в понеделник кара хората от Шабла в Ямбол на обект, а в петък ги прибира обратно? По GSM ли ще го инструктираме? И каква е разликата дали ще се прибира всеки ден (инструктаж!) или два пъти месечно?
Ако има конкретна опасност на пътя, заледяване и др., всеки ръководител ще си предупреди хората и без да има задължение по някаква наредба.
Тук е уместно да се направи разграничаване на транспортните средства, както е в европейското законодателство (над 8+1 места, над определен тонаж…). Идеологията и на регламент 561, и на 3821 е контрол на времето за управление на потенциално по-опасните МПС. А не формални подписи под още по-формални инструктажи. После иди и убеждавай работещите, че държавата се грижи за безопасността им….
Владимир Паскалев on декември 11th, 2009 17:25

Макар, че не е тук мястото да се коментира качеството на дейността на СТМ, бих възразил на колегата „бзр“.
СТМ не са съставени само от лекари, а и от инженери и други специалисти и целта е те да се допълват и работят в екип.
Не бих си позволил да деля специалистите на медицински и технически, т.к. тогава излиза, че инженерът е някакъв неодушевен предмет. Напротив постоянно поддържам връзка с прекрасни инженери и лекари, които перфектно и професионално си вършат работата, познават детайлно проблемите в обслужваните фирми и поддържат постоянна връзка със съответните органи по БЗР. Без тази сплав ефект в дейността няма – с ревност, обиди и недооценяване ефектът ще е нулев.
Ако специалистът има магистратура и допълнителна следдипломна практическа квалификация не може да се оспорват възможностите на инженера или лекаря за детайлно вникване в производственото оборудване, технология и съответните рискове.
Всичко останало са злобни подмятания на хора, които не са работили и от двете страни на проблема (като контролен орган, работодател, синдикалист, низов ръководител или работещ).
Надявам се постоянното взаимно заплюване да спре, защото така се разкалва работната площадка и рискът от подхлъзване и злополука е огромен …
Спорна работа (СЪВМЕСТНА) на всички Ви!
Владимир Паскалев on декември 23rd, 2009 8:58

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
ЧЕСТИТА НОВА НАРЕДБА В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК БР. 102/2009 Г.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И СПОРНА НОВА ГОДИНА – БЕЗ ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ, ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, С МНОГО ЛЮБОВ, УСМИВКИ И ЗАТИХВАЩА КРИЗА !!!
STM on декември 23rd, 2009 14:10

Мда прочетох някои от становищата ви и ще си позволя да споделя и моето мнение:
1. По отношение на проекта за наредба.
С направените изменения в наредбата не се правят някакви кардинални промени в логиката, функцията и формата на провеждане на видовете инструктажи. Има някои нюанси по отношение на ежедневния инструктаж по отношение на транспортните работници, но там нещо не ми е ясно как ще се получи на практика.
Странно и прихванато на принципа на ашладисването е влагането на раздел за обученията. Тука нещо ми намирисва на лобистки интереси. Основния въпрос който се поставя е кой ще извършва обученията. Знам, че групата на шаро отдавна драпа да докопа само тя кокала с обученията (тоест група от професионални центрове, които гравитират около определени фактори), но проблема е, че това към което се стерямят противоричи на вижданията на европейската агенция по безопасност и здраве в частност и европейската политика като цяло. Ще ми е интересно авторите на проекта дали са допуснали противоречия с някои от нормативните актове, където има регламентирани обучения. Примерно Наредбата за повдигателните съоръжения, за съоръженията под налягане, Наредба 13 за химичните агенти, Наредба 2 за минималните изисквания ….. в строителството и т.н.

Що се отнася до службите, хм аз се пека отдавна на тоя огън. На бзр и г-н Манолов мога да им кажа, че начина им на мислене може да се коментира като смесица от нереализирани лични амбиции и ретроградно мислене, които са обърнати повече към миналото от колкото към бъдещето.
Право да си кажа, като огледам колегите си мога да ви кажа, че поне аз разделям службите на три вида:
- първият вид са служби, които развиват дейността си на основата на лобистки, политически и друг вид влияния. Тука става въпрос за тотални конфликти на интереси. Говорим за служби, които дефакто са на собственици (или са съсобственици), които са на ръководни длъжности като държавни служители (примерно в РИОКОЗ, ДОИТ, други държавни учреждения). Тези служби правят пазара в областта на трудовата медицина да е див и непредвидим;
- втория вид са служби по трудова медициа, които са се учредили към лечебни заведения; При тях има силно застъпен медицински елемент. Правят се яко до дупка медицински прегледи (включително и лабораторни изследвания) на всички органи на човешкото тяло (даже и цитонамазки за жените); Храктерно за тях са наречените от мен ходещи работни места. Върви си значи примерно стругаря. С него си върви и работното място. Ако прескочи до вкъщи работното място е с него (хахаха).
- тредият вид са служби по трудова медицина, където са налице повече лица, компетентни в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Там основно се набляга на поддържането (не само консултиране) на работодателите по отношение на документацията и организацията по безопасност и здраве при работа. При тях по-слабо е застъпена медицинската част, тъй като клиентите не проявяват интерес към промоцията на здравето за персонала си, а търсят само решаване на проблеми създадени от инспекцията по труда.

Горепосоченото разслоение е наложено от пазара. С изключение на първата група службите по трудова мецина се опитват да да оцеляват, така че не трябва да бъдете толкова критични към дейността им. Винаги една фирма може да замени една СТМ с друга.
manol manolov on декември 25th, 2009 11:57

Становище относно:
Наредба № РД-07-2 от 16 декември за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

Голяма част от текстовете не са изготвени добре юридически. Това ще води до различни тълкувания и увъртания в случаи при воденето на дела в съда.

Относно текста в чл. 1:
“и се ПРИЛАГА във всички предприятия и……”
Липсва определяща дума, че това се отнася за наредбата.
Ако в текста след думата РАБОТА се постави точка, и следващото изречение започне с главна буква и по следния начин: НАРЕДБАТА СЕ ПРИЛАГА …….. – ще е по-добре.

Относно текста в чл. 2.(1):
Текста – “в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място,” да се промени и стане по следния начин:
- ““в съответствие със спецификата на професията, извършваната дейност и работното място,”.
Текста – “ като отчита ВЪЗМОЖНИТЕ опасности и резултатите”
Ако опасността е невъзможна, това означава, че опасност не съществува.
Предлагам думата “ВЪЗМОЖНИТЕ” да се замени със “СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ”

Относно текста в чл. 2.(2):
Текста – “Работодателят ПИСМЕНО определя”:
Сама думата “писмено” не е достатъчна и не определя вида на вътрешно нормативния документ, с който да се изпълни изискването.
Предлагам текста да стане примерно по сления начин:
“ Работодателят с ПИСМЕНА ЗАПОВЕД определя”:

Относно текста в чл. 2. (1), т. 3:
Текста – “програма за провеждане на обучението и/или инструктажа;”
1. той не трябва да бъде в единствено число а в множествено, което е видно от текста записан в т. 1;
2. не за всеки вид инструктаж е необходима програма;
3. необходимостта от програма за провеждане на инструктажа да се запише в съответния раздел, според вида на инструктажа.
Оправдано ли е например за провеждането на извънреден инструктаж да се изготвят шест различни по тематика програми!
В тази връзка текста на чл. 16. (4)и конкретно думата “програмата” да се замени с “тематиката”. Същото се отнася и за ежедневния инструктаж – видно от текста за колона 6 в образеца на книгата за този вид инструктаж.

Относно текста в чл. 3.
“Работодателят НЕ ДОПУСКА до работа”
Съвсем неподходяща е думата “не допуска”.
Допускането до работа е уредено в чл. 13. (7).
Предлагам текста “ Работодателят не допуска” да се замени както е в предишните наредби, а именно: “Не се допускат”

Относно текста в чл. 5. т. 3:
От последния ред “на” да се замени с “за”.

Относно текста в чл. 6.
Тук е изброено на кого да се провежда обучение.
1. – не са посочени за обучение лицата определени от работодателя, които ще провеждат обученията;

Относно текста в чл. 7.(1).
Не става ясно какво се разбира под форма на обучение, която е “редовна” и коя не е редовна?

Относно текста в чл. 10.(1).
Трябва ли инструктажът по БЗР да има за цел да даде на работниците и служителите само “практически” указания?

Относно текста в чл. 11.(3).
Да се поправи печатната грешка а именно: “чл. 10, ал 3,” да стане чл. 10, ал. 1

Относно текста в чл. 11.(4).
Не става ясно как ще става едновременното провеждане на началния и инструктажа на работното място! – едновременно по време, по място и от кого?

Относно текста в чл. 12.
Към въпросите (темите) да се добавят:
- запознаване с правилника за вътрешния трудов ред;
- запознаване с правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, съгласно чл. 277. (1) от Кодекса на труда.
Тълкуванието на специалисти по право е: Работодателят създава и въвежда тези правила с ПРАВИЛНИК за здравословни и безопасни условия на труд. Правилникът е вътрешен акт, който не се издава от държавен орган и не е енормативен акт, но по силата на чл. 277 от КТ съдържа правила за поведение, т. е. има нормативно действие. В него общата законова уредба в областта на безопасните и здравословни условия на труд се конкретизира и доразвива, като се приспособява към спецификата на производствения процес в предприятието.

Относно текста в чл. 15.(2) (3).
Защо този ежедневен инструктаж трябва да се провежда само за водачите в международните автомобилни превози? България е също международна.
* Погрешно е ежедневния инструктаж да се провежда “преди тръгване на път”! Текста трябва да бъде “при възлагане на работата” – тъй като за времето преди тръгване на път , по време на път , при разтоварването , при престой и т.н. се извършват също различни дейности с не малък производствен риск като например товарене и разтоварване на МПС с различни видове товари и др. Ежедневният инструктаж трябва да обхваща не само организационни въпроси за маршрута и начина на придвижване (движението), а и въпроси за техническата безопасност, здравето и противопожарната охрана.
* В алинея трета за провеждането на ежедневен инструктаж да се ангажира и товародателя, тъй като има много специфични въпроси според вида на товара.
* Не е много ясно как ежедневния инструктаж ще се съвместява с периодичния?
Владимир Паскалев on декември 28th, 2009 14:18

Уважаема Г-жо Илиева,
Четейки новата Наредба, никъде не откривам текст, с който се заличава действието на старата.
Моля ако Вие или някой от колегите (или родителите на нормативния документ) е открил такава фраза да ми я покаже!
Иначе ще имаме две едновременно действащи Наредба, част от текстовете на които взаимно си противоречат.
Спорна Нова година на всички!
Деяна Илиева on декември 28th, 2009 15:04

Съвсем правилно сте забелязал, д-р Паскалев :)
Старата наредба не е отменена и е на основание чл. 276 КТ, а новата е на основание чл. 281, ал. 5 КТ.
Какво бихте ни посъветвали сега да правим?
Владимир Паскалев on декември 28th, 2009 15:13

Не бих си позволил съвет, защото аз не съм участвал в сътворяването й.
Интересно ми стана, че в проекта текстът за отмяната го имаше в преходни и саключителни разпоредби, а сега – не.
Би следвало ако до края на годината нещо не бъде коригирано да зададем официално въпроса в МТСП на съответните експерти.
Ако някой от колегите не го стори, въпросът ще се зададе от Сдружението на СТМ в България.
Инак всички, работещи в областта на ЗБУТ ще бъдем уязвими, както при настъпила трудова злополука, така и при проверка от МТСП – ГИТ и РИТ.
Христиния on декември 29th, 2009 13:31

Много интересна тема, поне за мен. Имам въпрос .
На мотококар или електрокар са необходими документи за правоспособност, за тези които работят товаро-разтоварна дейност необходимо ли е да имат ежедневни инструктажи?
Каква е позицията в наредбата?
Владимир Паскалев on декември 29th, 2009 14:02

Христиния Привет !!!
По мое скромно мнение мисля, че е необходим ежедневен инструктаж единствено, ако извършващите дейности с мотокар товарят и разтоварват взривни материали , опасни химически вещества и препарати или пренасят разтопени метали (чл. 15 ал. 1 от Наредбата).
Весели празници !
Деяна Илиева on януари 4th, 2010 9:15

Честита Нова Година, г-н Манолов,

пиша Ви тук, тъй като от имейла, който сте предоставили за връзка ми връща писмото и не мога да осъществя контакт с Вас.
Благодаря Ви за предоставения материал. Моля да ми изпратите кратък текст, с който да Ви представя като автор на статията. Ако желаете, можете да посочите и данни за контакт с Вас.
Поздрави,
Деяна Илиева
Владимир Паскалев on януари 5th, 2010 8:38

Уважаема г-жо Илиева,
Най-после в ДВ, бр. 1/2010 г. на стр. 51 излезе Наредба за отмяна на старата Наредба № 3 за инструктажа.
Деяна Илиева on януари 5th, 2010 9:27

д-р Паскалев, предлагам тук да ме наричате Деяна и да ми говорите на ти – нали знаете, че Интернет е малко по-неформален :) Или поне забравете за „уважаема“ :)
Владимир Паскалев on януари 6th, 2010 17:14

Деяна привет!
Благодаря за сърдечното отношение и чудесното оформление на сайта!
Надявам се, че съм помогнал за провокиране на изказваните мнения от колегите, като разчитам че не съм засегнал никого. Истината се ражда в спора и би трябвало коментарите да са без обидни квалификации. Всеки е в правото си да възприема света както го разбира, а останалите са затова – да му помогнат да открие грешките си и да се поправи (ако ги разбира и желае това).
Хубава вечер!