Сумирано отчитане (изчисляване) на работното време
ПИСМО ИЗХ. № 12-914 ОТ 08.12.2006 Г. НА МТСП ОТНОСНО: СУМИРАНОТО ОТЧИТАНЕ (ИЗЧИСЛЯВАНЕ) НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време.
Кликнете тук, за да прочетете цялата статия →
Изчисляване на работното време при ненормиран работен ден
Писмо изх. № 04-03-237 от 16.01.2007 Г. на Министерство на труда и социалната политика
Съгласно чл. 139а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, може да установява ненормиран работен ден.
Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Кликнете тук, за да прочетете цялата статия →
Видове работно време
Продължителността на работното време е едно от най-важните условия в трудовите договори. Законодателят е отделил глава VII от Кодекса на труда (КТ) за неговата правна уредба.
Нормална продължителност на работното време
За работно по смисъла на трудовото право се приема времето, през което работникът или служителят трябва да изпълнява задълженията си по трудовия договор. Неговата нормална продължителност се установява за работа с обичайно умствено и физическо натоварване, при обикновени условия на труд. Нормалната продължителност на работния ден е до 8 часа, на работната седмица – пет дни, и на месеца – броят на работните дни по календар в рамките на същия месец. Ако в трудовия договор не е уговорено друго, смята се, че той е сключен за нормална продължителност на работния ден 8 часа при петдневна работна седмица.
Кликнете тук, за да прочетете цялата статия →
Почивките по Наредба 15/1999 г. влизат в работното време
Писмо № 26/388 от 25.10.2007 г. на МТСП
Според принципа, уреден в Кодекса на труда (КТ), почивките не се включват в работното време. Така, съгласно чл. 151, ал. 1 КТ, работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути и не се включва в работното време.
Изключение от този принцип са уредените физиологични режими на труд и почивка в Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, физиологични режими на труд и почивка, съгласно Наредба № 15 от 1999 г. се разработват за конкретен вид труд, в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите. Те се въвеждат с акт на работодателя и са част от цялостната организация на работа за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 6, ал. 2 от наредбата, тези почивки се включват в рамките на работния ден (работната смяна). В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 2 от наредбата. Това означава, че физиологичните режими на труд и почивка са включени в определеното работно време на предприятието и не противоречат на регламентираните в чл. 151, ал. 2 КТ почивки, които не се включват в работното време.
Кликнете тук, за да прочетете цялата статия →
Работата на смени и неясните задължения пораждат стрес
Във Франция бяха регистрирани няколко самоубийства в заводите на „Рено“ и „Пежо“. Този факт постави въпроса за стресът на работното място, независимо че две от самоубийствата в „Рено“ бяха определени като „трудови инциденти„. В опит да се избегнат драмите или поне да бъдат намалени, големите частни и държавни предприятия се обърнаха за помощ към организации, предлагащи психологическа подкрепа по телефона.
