Home » Теми » Нормативна база » Ново тълкувателно решение на ВАС свързано с чл. 415в (маловажно нарушение)

Ново тълкувателно решение на ВАС свързано с чл. 415в (маловажно нарушение)

11 октомври, 2011 · Автор инж. Деяна Илиева · Категория Нормативна база ·

Производството е образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за произнасяне с тълкувателно решение на основание чл. 125 ЗСВ, със следната формулировка:
1. „Представлява ли разпоредбата на чл. 415в КТ привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ?”

2. „Има ли правомощия административният съд като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като „маловажно нарушение” по смисъла на чл. 415в КТ, както и да установява нови факти, имащи отношение към правната квалификация на нарушението?”

Искането е направено предвид констатирано наличие на противоречива практика по прилагането на чл. 415в КТ в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ на административните съдилища, действащи като касационна инстанция в производства по ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност на работодател, съответно на виновно длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ.

Вторият въпрос, по който е констатирана противоречива практика е във връзка с правомощията на административния съд като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като „маловажно” по смисъла на чл. 415в КТ.

Една част от касационните състави на административните съдилища приемат, че неизследването на възможността за приложимостта на чл. 415в КТ от страна на административнонаказващия орган представлява нарушение на материалния закон, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и е самостоятелно основание за отмяната му. С оглед различните признаци от състава на нарушението, по което е бил санкциониран нарушителят, и това, за което е следвало да бъде санкциониран, се приема, че съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация. В посочените случаи касационната инстанция счита, че при констатирано неправилно прилагане на закона от страна на районния съд може да отмени решението на последния и вместо него да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление.

В другата група влезли в сила решения административните съдилища приемат, че след като по конкретно дело е установено нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ, няма пречка касационната инстанция да вземе под внимание настъпилите нови юридически факти, имащи значение за правната квалификация на деянието, в т.ч. дали нарушението може веднага да бъде отстранено и настъпили ли са от него вредни последици. Приема се също, че ако по делото са установени от фактическа страна предпоставките по чл. 415в КТ, е налице основание административният съд да преквалифицира извършеното нарушение като „маловажно” и да измени издаденото наказателно постановление, като наложи глоба, респективно имуществена санкция на нарушителя, именно по привилегирования състав на посочената норма.

Във връзка с допуснатата до разглеждане по същество част на въпроса, формулиран по т. 2 от искането Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд съобрази, както следва:
…
В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.
…
Действително специалната разпоредба на чл. 416, ал. 1 КТ размества доказателствената тежест относно установяването на признаците на административните нарушения по трудовото законодателство, визирани в раздел ІІ на глава ХІХ от КТ, като придава презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на нарушение на трудовото законодателство.

Но и в тези случаи, в производството по чл. 63 ЗАНН съдът осъществява преценка по съществото на спора, която включва и квалификацията на установеното административно нарушение. Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Въз основа приобщения по делото доказателствен материал и съответното разпределение на доказателствената тежест в процеса /в случая съобразно правилото на чл. 416, ал. 1 АПК/, първата инстанция може да установи нови фактически положения, както и да преквалифицира нарушението от квалифициран или основен състав на нарушение на трудовото законодателство в „маловажно” такова по смисъла на чл. 415в КТ.

Следователно, с оглед правилата приложими в касационното производство и съгласно препращащата норма на чл. 63 ЗАНН, липсва основание да се приеме, че посоченото правомощие не може да бъде упражнено и от касационната инстанция при установени по реда на КТ обективни и субективни признаци на нарушение в кръга на съставите по чл. 414, ал. 3 КТ, ведно с предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл. 415в КТ.
…
След като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, както и че са налице предпоставките по чл. 415в КТ за квалифицирането му като „маловажно”, несъмнено с преквалификацията не се нарушава положението на нарушителя, тъй като на последния се налага по–леко наказание от това, наложено му с наказателното постановление.

Нарушителят е имал възможност да се защити за квалифицираното нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ, следователно е упражнил това свое право и относно привилегирования състав, визиращ същото от обективна и субективна страна деяние, ведно с два допълнителни, благоприятстващи го признака /нарушението да може да бъде отстранено веднага и от него да не са произтекли вреди за работници и служители/.

В подкрепа на тези изводи е и Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС по някои въпроси относно практиката по административнонаказателен характер дела, с което се обръща внимание на съдилищата и административнонаказателните органи при определяне на административните наказания да изхождат от повишените изисквания за строго спазване на законността и обезпечаването на правилното и ефективно функциониране на държавното управление, да преценяват тежестта на конкретното нарушение, като във връзка с правилното отмерване на наказанието да събират пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
…
По изложените по-горе съображения и предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, в т.ч. от касационната инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена „маловажност” по смисъла на чл. 415в КТ, като съобрази размера на наложената парична санкция именно с определените в този текст долни и горни граници на същата.

Запознайте се с цялото Тълкувателно решение № 3 от 10 май 2011 г.

Ако Otgovori.Info и тази статия ти харесват

инж. Деяна Илиева е автор на тази и още 695 статии тук.

Ако искате вашето обучение на лицата, които извършват инструктажи, членове на ГУТ/КУТ и орган по БЗР да бъде извършено от мен, то вижте моето предложение.