Какво е необходимо да знаем за трудовия и гражданския договор

Каква е разликата между трудовия и граждански договор? Възможно ли е да има устно сключен трудов договор  и колко дълъг може да бъде гражданския договор? Отговори на тези въпроси намираме в статията Трудов договор и граждански договор – трудовоправни и осигурителноправни аспекти на Николай Иванов и Ивайло Стайков от Нов български университет. В нея също се засяга в много голяма степен темата за осигуряването – прави се сравнителен анализ на нормативните актове и изискванията за осигуряване при трудов и граждански договор.

В статията намираме отговор на най-често задаваните въпроси  за основните характеристики на гражданските и трудовите договори,  представени, според мен, на достъпен език.  Особено полезно е сравнителното разглеждане на двата вида договори – положителни и отрицателни страни,   кога може и кога не може определен вид работа да се свърши чрез сключване на граждански договор, какви са изискванията към работодателя при сключване на единия или другия вид договори. Ето и конкретния текст:

Трудовият договор има правна регламентация в Кодекса на труда (КТ). Поради обстоятелството, че преобладаваща част от индивидуалните трудови правоотношения възникват от трудов договор, то практически почти всички разпоредби на КТ имат отношение към трудовия договор. Наричаният в практиката „граждански договор” за полагане на труд по правна същност е облигационният договор за изработка по чл. 258-269 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД).

Разликата между трудов и граждански договор

е анализирана в Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд. Разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор. Ако между гражданскоправните субекти се уговори престиране на определен трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД.

Когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно място, налице са най-съществените белези, които характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда на КТ.

Различни са и вътрешните отношения между страните по двата договора. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от нея. Той не се интересува от организацията на труда, нито я създава. Изпълнителят сам организира трудовата си дейност и постига дължимия резултат.

При трудовия договор работникът или служителят е подчинен на и зависим от работодателя. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и при ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва.

Следователно гражданският договор не може да бъде „приравнен“ на трудов и лицата, работещи по граждански договор, не могат да участват в определянето на средносписъчната численост на персонала (щатното разписание, щатната таблица) в предприятието.

Важно е да се знае, че съгласно чл. 1, ал. 2 КТ

отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Пряко отношение в тази връзка има и чл. 405а КТ за правомощието на Инспекцията по труда да обявява съществуването на трудово правоотношение.
Страните по двата договора имат различни наименования: “възложител” и “изпълнител” при гражданския договор и “работодател” и “работник или служител” при трудовия договор.

По отношение на формата на договора, в ЗЗД не се изисква специална форма за валидност на гражданския договор. Следователно той може да се сключи и в устна форма. Практически съображения и изискванията на счетоводството за отчетност и достоворност на счетоводната информация, както и за целите на данъчното облагане, са наложили писмената форма на този договор.

Член 62, ал. 1 КТ изисква трудовия договор да се сключва в писмена форма в два екземпляра (арг. от чл. 63, ал. 1 КТ). Това е форма за валидност на трудовия договор. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по седалището си (при юридическо лице) или постоянен адрес (ако е физическо лице).

Редът за изпращането на уведомлението за сключването, изменението и прекратяването на трудовия договор и данните, които се съдържат в него се регламентира в Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 КТ на министъра на труда и социалната политика от 2003 г. (Бел. Д.И. – последното изменение и допълнение на Наредбата е в бр. 1 от 04.01.2011 г.) Това е т.нар. регистрация (наричана в практиката „вписване”) на трудовите договори, каквото не се изисква за гражданските договори.

В чл. 66, ал. 1 КТ е посочено т.нар. минимално необходимо договорно съдържание на трудовия договор – място на работата, характер на работата (трудова функция) и трудово възнаграждение, което трябва да фигурира във всеки един сключен трудов договор. Съдържанието на гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода (автономия на волите) по чл. 9 ЗЗД, което означава че се дава предимство на това, което страните договорят помежду си.

Без да може да се определи като срочен, гражданският договор е по принцип с краткотрайно действие (еднократно изпълнение на определена задача) – до извършването на работата (услугата) и предоставянето на резултата. С изпълнението си този договор се прекратява. Трудовият договор е договор с продължаващо и многократно изпълнение на трудовите операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват. Трудовият договор е по принцип безсрочен (за неопределено време), като по изключение може да бъде и срочен (вж. чл. 67-68 и особено ал. 2-5 на чл. 68 КТ).

Договорът за изработка се изпълнява с материали на изпълнителя,

но може и с материали на възложителя, докато трудовият договор се изпълнява с материали, оръдия и предмети на труда, суровини и други подобни на работодателя. Използването на наемния труд се извършва винаги при веществени условия, създадени от работодателя, който е и техен собственик.

Гражданският договор се прекратява на основанията по чл. 267-269 ЗЗД и на общите основания за прекратяване на един облигационен договор. Трудовият договор се прекратява на изрично и изчерпателно уредените основания по чл. 325-331 КТ.

С целия текст на статията можете да се запознаете тук.

4 thoughts on “Какво е необходимо да знаем за трудовия и гражданския договор

  1. Здравейте!
    Искам да попитам, дали може да ми бъде пуснат трудов договор например на 4 часа, който не съм подписал ? С други думи, като попитах кога ще ми бъде пуснат договора ми отговориха, че вече е пуснат. Според мен не може без да съм подписал и ако ми представят договор, той ще е фалшив, но все пак питам възможно ли е !?

  2. Здравейте,
    мненията са противоречиви, тъй като законодателството ни не е добре изяснено или по-скоро е трудно приложимо.

    Действащата НАРЕДБА № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение
    и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г.; попр., бр. 4 от 2010 г.; изм., бр. 25 от 30.03.2010 г.) , казва, че

    „С тази наредба се определят условията и редът за
    провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа и се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.“

    чл. 2 от ЗЗБУТ съответно г ласи

    Чл. 2. (1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.

    Обърнете внимание – „независимо от основанието, на което се извършва работата“

    В тази връзка ето едно дело, при което е обсъждан този въпрос. Разсъжденията в него се основават на старата Наредба за инструктажите, но от нея се цитира същия текст, който виждаме и в новата наредба.

    http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2010/03-2010/0061d810/00321110.htm

    Конкретен цитат от него:

    „Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за несъставомерност на деянието, предвид това, че Йосифов е бил на граждански договор и на него не е следвало да се провежда такъв инструктаж. Съгласно чл.2 от Наредба № 3 същата се прилага във всички предприятия и организации независимо от формата
    на собственост и правното основание за извършване на работата. Безспорно е установено по делото, че пострадалия е извършвал дейност и е бил зает в дейности с висок производствен риск, като е работил в строителен обект, поради и което с оглед цитираната уредба на същия е следвало да бъде провеждан ежедневен инструктаж. Обстоятелството дали е работил по трудов или граждански договор в случая е без значение, тъй като наредбата изисква да бъде извършван инструктаж на лица заети в дейности с висок производствен риск, каквато е и дейността, която е извършвал в строителния обект. “

    Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ),
    работодател е не само лицето, което е в трудови правоотношение с работник или служител, но и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организацията – накратко под изискванията на ЗЗБУТ, съответно провеждане на инструктажи, попадат и т. нар. граждански договори.

  3. Какъв е реда за провеждане на инструктаж на работници, наети с граждански договор?
    Намирам доста противоречиви отговори на въпроса.

Оставете коментар