Социалната защита на младите майки по българското трудово законодателство
Този материал обобщава различни случаи, решени чрез българското трудово законодателство в подкрепа на майките при раждане и отглеждане на техните деца.
В глава ХV “Специална закрила на някои категории работници и служители”, раздел II “Специална закрила на жените” на Кодекса на труда (КТ) се съдържа подробна регламентация на защитата на жените и особено на бременните и кърмачките. В чл. 307, ал. 1 КТ е посочено, че работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им. Бременната жена или кърмачката може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете (ал. 2).
Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването (ал. 3). (Наредба № 7 от 16.06.1993 г. за вредните и тежките работи, забранени за извършване от жени.)
Съгласно чл. 308 КТ, работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните по ред, установен от министъра на здравеопазването.(Наредба № 11 от 2.03.1987 г. за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени)
В чл. 309 КТ е регламентирано трудоустрояването на бременни жени или кърмачки. Според ал. 1 на чл. 309 от КТ, когато бременна жена или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време, с оглед премахване на риска за безопасността и здравето на бременната или кърмачката. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа. Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката и от работодателя. До изпълнението на предписанието за преместване, тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието (ал. 2). В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната й работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения, съгласно отделен закон (ал. 3). Работодателят, съвместно със здравните органи, определя ежегодно длъжностите и работните места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки (ал. 4).
Съгласно чл. 310 КТ, работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.
В трудовото законодателство съществува абсолютна забрана за полагане на нощен и извънреден труд от бременни работнички и служителки – закрилата обхваща периода от установяване на бременността от здравните органи до началото на отпуска за бременност и раждане или до прекъсване на бременността. Относителна е забраната за полагане на нощен и извънреден труд от майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им. Относителна забрана означава, че по принцип за тези лица е забранено полагането на нощен труд, освен с тяхно писмено съгласие (чл. 140, ал. 4, т. 2 и 3 КТ; чл. 147, ал. 1, т. 2 и 3 КТ и чл. 7 и чл. 16 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските).
По отношение на работещите майки в трудовото законодателство се съдържат специални разпоредби, даващи им възможност да съчетават трудовите си задължения с тези, свързани с отглеждането на децата.
В чл. 312, ал. 1 КТ е посочено, че работничка или служителка – майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето, има право да работи надомно при същия или при друг работодател. Когато работничката или служителката по предходната алинея премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен след като престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена – с нейно съгласие, друга подходяща работа (ал. 2). Когато работничката или служителката по ал. 1 премине на надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя, при когото е на работа към деня на преминаването, не се прекратява, а работничката или служителката се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако длъжността е съкратена, работодателят, с нейно съгласие, й осигурява друга подходяща работа (ал. 3).
Във връзка с възможността за съчетаване на семейния с професионалния живот, работещата майка разполага и с възможността да уговори с работодателя си работа за част от законоустановеното работно време. Съгласно чл. 138, ал. 1 КТ, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време).
С чл. 313а КТ се създава задължение за уведомяване. Съгласно ал. 1, бременната работничка или служителка ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 КТ след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя (ал. 2). Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал. 1 и 2 (ал. 3).
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 КТ работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177 КТ. За да ползва това право, работничката/служителката следва да е уведомила работодателя за факта на бременността (чл. 313а КТ). Основанието за ползването му е – медицински преглед, който трябва да бъде извършен в работно време на работничката/служителката. Това следва да бъде удостоверено от съответните изпълнители на медицинска помощ. Прегледът може да бъде редовен, профилактичен, контролен и т.н. Отпускът е субективно право на работничката/служителката и работодателят е длъжен да я освободи от работа за провеждането на медицинския преглед. В ал. 2 на чл. 157 КТ не е определена изрично продължителността на отпуска за явяване на медицински преглед. При това положение следва да се прилагат общите правила относно продължителността на отпуска изобщо за явяване на медицински преглед, установени в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Продължителността на отпуска ще се определя от времето за провеждане на прегледа, и за отиване и връщане до лечебното заведение. То се отразява в издавания в такива случаи болничен лист.
В чл. 166, ал. 1 е предвиден отпуск за кърмене и хранене на малко дете. Съгласно посочената разпоредба, работничката или служителката, която сама кърми детето си, има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж. За работничка или служителка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, този отпуск е 1 час дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето, този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката или служителката по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето. Когато работничката или служителката има близнаци или недоносено дете, размерът на отпуска по предходната алинея е 3 часа дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и по 2 часа – след навършване на 8-месечна възраст на детето, докато по преценка на здравните органи е необходимо да го кърми. В тези случаи, ако работничката или служителката работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, първоначалният размер на отпуска за кърмене на детето е 2 часа, а след 8-месечна възраст на детето – по 1 час на ден. Отпускът по тази алинея се ползва на два пъти, а със съгласието на работничката или служителката – наведнъж (ал. 2). Отпуск при условията и в размерите, посочени в този член, се дава и на осиновителката, и на майката на заварено дете (ал. 3). Отпускът по предходните алинеи се заплаща от работодателя (ал. 4).
Мариана ВАСИЛЕВА, старши експерт в МТСП
Още по темата в Информационен бюлетин по труда
инж. Деяна Илиева е автор на тази и още 695 статии тук.
Ако искате вашето обучение на лицата, които извършват инструктажи, членове на ГУТ/КУТ и орган по БЗР да бъде извършено от мен, то вижте моето предложение.
Comments
Читателите на Отговори.Инфо са направили 1,329 коментара, искаш ли да се включиш и ти?2 Responses to “Социалната защита на младите майки по българското трудово законодателство”
Trackbacks
Отговори
-
Здравейте,
казвам се Деяна Илиева и създадох Otgovori.Info за да споделя моите знания и опит в областта на ЗБУТ.
Вижте повече за мен
-
Реклама
-
Здравейте, г-жо Илиева, дали смятате да разширите статията с най-новите промени по-темата?
Здравейте,
благодаря Ви за напомнянето! Важно е читателите да участват активно, за да се поддържа актуална информацията, защото както се казва – и аз съм човек и пропускам някои промени или по-скоро вече забравям, че съм публикувала нещо по някоя тема :)
Със сигурност тази статия ще бъде актуализирана в най-скоро време в съответствие с настоящото положение!