Амонячни инсталации – най-често срещани проблеми

Списъкът, който изготвих за вас, е с най-често срещаните нарушения и проблеми при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация на хладилно-амонячните компресорни инсталации. Той се основава на докладa за извършени проверки от инспекция по труда в предприятията, ползващи за нуждите на производството си хладилни амонячно-компресорни инсталации с количества амоняк под 1 тон.

Амонякът е един от най-разпространените хладилни агенти за хладилни машини с бутални компресори, при температура на кипене не по-ниска от – 33оС. Амонякът е отровен и има силна миризма, затова се изисква строго съблюдаване на техниката за безопасност. Поради това и основните опасности, пораждащи рискове при използването на хладилно-амонячните компресорни инсталации са свързани с опасните свойства на амоняка – опасност от обгазяване, опасност от пожар и експлозия при съхранението и използването му, съоръжения под налягане, наднормени нива на шум; наличие на статично електричество и други.

Съществен фактор, оказващ неблагоприятно влияние върху състоянието на оборудването е наличието на активни корозивни процеси.

Оценката на риска

Най-често оценката на риска е непълна, като преди всичко не са идентифицирани конкретни рискове, свързани с използвания опасен химичен агент амоняк. Това се дължи най-вече на факта, че извършването на оценка на риска е оставено в ръцете на службата по трудова медицина. И както често казвам – колкото информация подаде работодателя или съответното длъжностно лице, толкова обработва и оценява представителя на СТМ.

Друг проблем, свързан с оценката на риска е , че не са извършени измервания на концентрациите на амоняк в работните помещения, резултатите от които да послужат за база при изготвянето на оценката на риска. Нормативно – изискването е поставено в чл. 217 от Наредба 7/1999 г. и чл. 10 от НАРЕДБА № 5
от 11 май 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска .

Информационни листи има, инструкции няма

Обща констатирана слабост на картотеките на използваните опасни химични вещества, по смисъла на чл. 101, ал. 1 от Наредба № 7 /1999 год., е, че не съдържат конкретни инструкции за безопасната работа с тях. Използвам момента да напомня на всички ползователи на опасни химични вещества и смеси това изискване – освен наличието на информационен лист за безопасност, за всяко опасно вещество се разработва инструкция или указание за безопасна работа. Идеята е в тази инструкция да се направи извадка с указания за безопасност в разбираем вид за всеки един работещ.

Планиране на мерки

Често смисълът на оценката на риска съвсем се загубва, ако вследствие на изготвянето й не бъдат планирани никакви мерки за ограничаване и намаляване на риска. Нека не забравяме, че особено когато се касае за по-големи инвестиции, те трябва да бъдат запланувани отрано.

Старо работно оборудване

Работното оборудване в хладилно-амонячните компресорни инсталации, с наличие на амоняк под 1 тон е относително старо, с над 30 години период на използване. Поради липса на резервни части и елементи поддържането в изправност на амонячните компресори е изключително трудно. Екстремалните условия, при които се извършват ремонтите, понякога с монтиране на стари резервни части от други неработещи и бракувани съоръжения, води до компрометиране на съответствието на работното оборудване с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Най-често хладилно-амонячните компресорни инсталации се експлоатират до пълно амортизиране, след което се заменят с нови фреонови инсталации.

Основните пропуски по организацията на ремонтната дейност са:

– не се разработват и утвърждават графици за ремонти на оборудването, които да са съобразени с данните от паспортите на машините, технологичната документация, инструкциите и др.;
– не са разработени и утвърдени фирмени правила и методики за установяване степента на корозия на използваните съоръжения.

Манометрите

Редовните проверки на манометрите са от особено важно значение, но често поради липса на плануване или средства сроковете се удължават и не се спазват на нормативно определените срокове за извършване.

Обозначаване на опасните зони

В случая се имат предвид зони, класифицирани като опасни по смисъла на Наредба № 11 / 2004 година). Съгласно наредбата те трябва да бъдат обозначени с предупреждаващият знак “Място, където може да възникне експлозивна атмосфера”. В преобладаващата част от проверените дружества ( 87 % ) не е направена оценка на съществуващите потенциални рискове при работа в експлозивна атмосфера, не е направена категоризация на опасните зони и същите не са обозначени в съответствие с Наредба № 11 / 2004 година.

Електробезопасност на работното оборудване

– не се извършват ежегодните измервания на съпротивлението на заземителните и мълниезащитните инсталации, включително се допуска да се използват незаземени помпи за солов разтвор.
– липсват периодични измервания на импеданса на контура “фаза – защитен проводник” и не са регламентирани срокове за извършване на тези измервания, като мероприятия осигуряващи защита от директен и индиректен допир.
– използват се осветителни тела с компрометирана IP защита, неотговарящи на изискванията за определения клас по взривоопасност.
– на електротехническия персонал не са осигурени лични предпазни средства, използвани при работа в електрически уредби и мрежи;
– не се извършват периодични проверки за изправността на ръчните ел. инструменти;
– не се провежда обучение на обслужващия персонал за придобиване на квалификационна група по електробезопасност.

Общообменни вентилационни инсталации

Обикновено се забравя изискването на чл. 170 от Наредба 7, който гласи „За всяка вентилационна или пречиствателна уредба се води документация, съдържаща техническите № параметри, резултати от изпитвания и измервания и инструкция за експлоатация и ремонт.“ Необходимо е да се определи конкретни отговорни лица за водене на досиетата и за организиране извършването на съответните технически прегледи, изпитания и регулировки с оглед доказване на ефективността и поддържането в постоянна изправност на вентилационните инсталации.

В заключение бих искала да кажа, че  някои проблеми са валидни за всяка една фирма, например констатациите за оценката на риска, плануването на мерки и поддръжката на оборудването. И както се казва – да се учим от грешките на другите, а не от собствените!

2 thoughts on “Амонячни инсталации – най-често срещани проблеми

  1. Забележки само по уводната част:
    -Температурата на кипене на амоняка е -33 а не -65 градуса.
    -Пожарната опасност на амонячните системи е пресилена и преписвана от учебниците над 40 години.
    Посочете ми един такъв случай.
    -Корозията е външна и с нея борбата е лесна. По вътрешността на арматурата и съдовете няма ръжда дори при 3% вода в системата.
    -Шумът при система с бутални компресори не е наднормен, за разлика от винтовите.
    И т. н.
    Инженер съм с 32 години положителен опит в областта на големи хладилни и климатични системи.

    • Здравейте, господин Попов,
      Благодаря Ви за допълненията, които сте направили към статията. Тя е подготвена въз основа на материали на Инспекция по труда, но сега проверих и съответно актуализирах температурата на кипене, съгласно Вашето указание.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.