Безопасност и здраве при работа на практика
Съвети и информация за лица под защита – лица с намалена работоспособност, майки, жени, лица, ненавършили 18 години. Трудоустрояване и ТЕЛК.
Проблемът в законодателството е, че службите по трудова медицина нямат никакви реални права да променят нещо. А и работодателят няма правни механизми да накара работника си да отиде на лекар или на ТЕЛК.
Нина Гевренова е главен асистент в катедра „Трудово право и обществено осигуряване“ в Юридически факултет на СУ „Климент Охридски“. Завършила е право в Алма матер. Има защитена дисертация и е доктор по право.
ОщеЗаконодателни несъответствия спъват работата на службите по трудова медицина
Ако всички закони в България се спазваха, броят на безработните хора с увреждания щеше да бъде далеч по-малък. Като участници в пазара на труда хората с увреждания носят преференции за себе си и работодателя и ползват защити по три закона – Кодекса на труда, Закона за насърчаване на заетостта и Закона за интеграция на хората с увреждания.
Законът за насърчаване на заетостта стимулира работодателите, които наемат хора с увреждания. Според неговите разпоредби държавният бюджет поема разходите за заплати, осигуровки и отпуски за всяко назначено лице с увреждане за една година, при условие, че фирмата задържи същия човек на работа поне още 12 месеца след това. КТ ограничава финансирането до шест месеца, когато става дума за наемане на човек с увреждане за временна, сезонна или почасова работа.
адвокат Невена Стоева,
Адвокатско дружество Събев и съдружници
Трудовото ни законодателство съдържа редица норми, регламентиращи правата на лицата с намалена работоспособност и съответно задълженията на работодателя, при когото тези лица полагат труд. Уредбата е насочена към гарантиране възможността на лицата с намалена работоспособност да упражняват конституционното си право на труд при използуване на тяхната остатъчна работоспособност, но при подходящи за здравословното им състояние условия на работа, адекватно възнаграждение, специална закрила при уволнение по реда на чл.333 КТ.
Във връзка със социално ангажираната насоченост на уредбата на правото на труд на лицата с намалена работоспособност, законодателството е регламентирало и редица задължения за работодателя във връзка с осигуряването на подходящи здравословни условия на труд на лицата с намалена работоспособност, като напр.:
ежегодното определяне на подходящи места за трудоустрояване, ако численият брой на работещите в предприятието е повече от 50; преместване на работника на подходяща работа, съобразно предписанието на здравните органи, а в случай, че не го премести, той дължи обезщетение в размера по чл.217 от КТ.
Съгласно чл. 7 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (НРБУ, обн., ДВ, бр. 8 от 1987 г.; изм., бр. 38 от 1990 г.) работно облекло се осигурява на работниците и служителите от предприятията от материалната и нематериалната сфера, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Работното облекло се предоставя за ползване по време на изпълнение на трудовите задължения. В периода, когато се ползва отпуск по майчинство, служителката не е на работа и не изпълнява служебните си задължения, следователно няма право на безплатно работно облекло.
ОщеАко сте в майчинство не ви се полагат работно облекло и очила за работа с видеодисплей
Съгласно чл. 314 от Кодекса на труда работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява … Още