Съдебна практика: Давност при неподаване на декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ

Чл. 34. (1) …Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението…
Работодател не може да бъде санкциониран за неподадена в срок декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ, ако е изминала една година от нарушението.
Откриване на предприятие имаме при реално започване на търговска или производствена дейност, която е свързана с наемане на работници.

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от “К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Б., представлявано от управителя П.Л.Ш. срещу Решение № 3649/06.08.2007 год. на Районен съд гр.Б., постановено по н. а. х. д. № 1932 по описа на същия съд за 2006 год., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 01-772/08.12.2006 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” (ДОИТ) гр.Б..

В жалбата са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила, в подкрепа на които са наведени правни доводи. Иска се отмяна на решението.

След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК административния съд намира следното:

Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил НП № 01-772/08.12.2006 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр.Б.. С последното на “К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Б., представлявано от управителя П.Л.Ш. е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за това че дружеството не е изпълнило задълженията си произтичащи от чл.15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), а именно, в качеството си на работодател не е подал декларация пред ДОИТ гр.Б. за вида и характера на производствената дейност, броя на работещите, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускането на аварии и злополуки в 30-дневен срок, считано от регистрация на фирмата по фирмения регистър.

За да постанови този резултат районния съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и изготвянето на НП, както и че с бездействието си дружеството не е изпълнило вменено му от ЗЗБУТ задължение към държавата, за което и в съответствие с разпоредбата на чл.416, ал.2 във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) му е наложена имуществена санкция.

Обжалваното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН – В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция по чл. 83, ал. 1 ЗАНН по същество представлява обективна отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължения към държавата.

Твърдяното от административно наказващия орган и съответно възприето от районния съд задължение на дружеството е предвидено в чл. 15, ал.1 от ЗЗБУТ, която разпоредба изисква от работодателите при откриване на предприятия и при промяна на условията и технологиите да подават декларация за вида и характера на дейността, броя на работещите, условията на труд и т. н. в 30-дневен срок от настъпване на събитието.

Като дата на настъпване на събитието е възприета датата на регистрация (промяна в обстоятелствата) на дружеството като ЕООД – 04.02.2005 год.

Дружеството обаче осъществява дърводобивна дейност от 1997 год., т.е. към този момент е настъпило събитието, определено от закона, като начална дата за отброяването на 30-дневния срок – откриването на предприятието, т.е. послужилия като основание за налагане на имуществена санкция текст не предвижда задължение за търговското дружество да подаде съответна декларация от датата на регистрация в съответния търговски регистър, а меродавен е момента на откриване на предприятието.

За да е съставомерно нарушението по тази разпоредба, е необходимо да са изпълнени следните признаци, отнасящи се до обективната и субективната страна на деянието: на първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние се изразява с бездействие – неподаване на съответна декларация в определения срок, необходимо е обаче и наличието и на друг на друг обективен признак – откриване на предприятие, т.е. реално започване на търговка или производствена дейност, която е свързана с наемане на работници.

В случая, както беше казано по-горе дружеството е открило дърводобивното си предприятие през 1997 год. Дори да се счете, че за дружеството е налице задължението, предвидено в § 4 от ПЗР на ЗЗБУТ, каквото административно обвинение впрочем не е повдигнато, а именно като съществуващо преди влизане в сила на този закон (1997 год.) предприятие или организация да уведоми в 6 месечен срок контролните органи по прилагането на закона за характера и естеството на дейността си и за състоянието на условията на труд, то срокът за подаване на такава декларация е 30.06.1998 год.

Следователно момента на извършване на нарушението тук ще бъде 30.06.1998 год., а същото е открито на 14.11.2006 год., видно от акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Съгласно чл. 34 от ЗАНН не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

В конкретния случай от извършване на нарушението са изтекли повече от осем години, което обстоятелство се явява пречка за образуване и развитие на административно наказателно производство.

В чл. 34 ЗАНН са посочени абсолютните пречки за образуване на административно-наказателно производство и основанията за прекратяването му. Едногодишният срок, визиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради което и административно-наказателното производство се прекратява.

Следва да се отбележи, че режимът на давността при административно-наказателните производства е съобразен с целите и характера на административно-наказателната отговорност, а именно – изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.

Като не е съобразил изложените по-горе обстоятелства, досежно съставомерността на административното нарушение и съответно съблюдаване спазването на императивните правила на административно-наказателния процес Районния съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и 2 и чл. 222, ал.1 от АПК съдът

РЕШИ:

Отменя Решение № 3649/06.08.2007 год. на Районен съд гр.Б., постановено по н. а. х. д. № 1932 по описа на същия съд за 2006 год. и вместо него постановява: Отменя Наказателно постановление № 01-772/08.12.2006 год. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр.Б.
Решението е окончателно.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.