Задължение за деклариране на трудова злополука

Photo of author
д-р инж. Деяна Илиева
No comments

Задължението за деклариране на трудова злополука е определено в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Кой е длъжен да декларира настъпила трудова злополука

Задължени лица, съгласно чл. 57, ал.1 от КСО, за деклариране на трудова злополука са осигурителят, както и предприятието ползвател, когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа.

Декларирането на трудовата злополука е задължение за осигурителя/предприятието ползвател, но в същото време е и право за определен кръг лица.

Съгласно чл. 57, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларирането трябва да стане в срок от 5 работни дни пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт .

В случай на неизпълнение на задължението за деклариране, чл. 57, ал.2 от КСО предоставя право на пострадалия или неговите наследници в едногодишен срок от злополуката да я декларират пред ТП на НОИ.

По-подробно задълженията са описани в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

В чл. 3 от наредбата има специфичен текст, който понякога обърква и е предпоставка за грешки. Той гласи следното:

Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец…

На първо място в наредбата не е отразена промяната в срока за деклариране, направена в КСО през 2018-а година (в сила от 01.01.2019 г.).

Ще напомним, че при противоречие между два нормативни акта в сила е изискването на този, който е по-високо в йерархията – в случая това е КСО.

Какво се прави преди деклариране на трудовта злополука

Преди да се декларира трудовата злополука се прави разследване от комисия. При разследването се събират писмени обяснения на свидетели на злополуката.

В рзултат на разследването се изготвя протокол, който е част от документацията при деклариране на трудова злополука.

☑ Повече се разследването вижте в нашата статия Какво да правим при трудова злополука

Кога не е трудова злополука

Текстът „Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова…“  дава основание на някои колеги и работодатели да вземат решение, че нямат задължение за деклариране на трудова злополука.

В някои случаи това решение може да е резонно и да няма последствия. В други, обаче, може решението да се окаже с неблагоприятни последствия под формата на глоби или по-високи обезщетения за пострадалия или неговите наследници.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от КСО квалифициране на една злополука като трудова или не се извършва от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните относно осигуряването.

Това става в 14-дневен срок от декларирането на трудовата злополука като се издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

Ако осигурителят/предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ.

При разследването от НОИ може да се потвърдят изводите на осигурителя/предприятието ползвател, че не се касае за трудова злополука, но е възможно и да се стигне до друг резултат.

Само разпореждане от НОИ за непризнаване на злополука за трудова ви осигурява спокойствието, че няма да има последващи санкции и тревоги около разследване, което се прави след 10-12 месеца, в резултат на което свидетелските обяснения могат драматично да се променят (обикновено не в полза на осигурителя).

При потвърждаване на злополуката за трудова, тя трябва да се впише в регистъра на трудовите злополуки на фирмата.

Вижте и нашето видео „Кога говорим за трудова злополука“

Пример за инцидент, непризнат за трудова злополука

В свое Решение № 198 от 10.01.2005 г. Върховния административен съд казва следното:

Не може да се приеме за трудова злополука увреждането на здравето, което е настъпило при отиване или връщане от мястото, където осигуреният се храни през работния ден, но извън определеното време за почивка за хранене.

В обсъждания случай пострадалият напуска работното си място, за да премести колата си по близо до входа на кооперацията, в чийто цех е работил. В резултат на пътен инцидент е прегазен.

Наследниците твърдят, че това е трудова злополука, защото загиналият е препаркирал леката си кола, докато отивал до закусвалнята, където обикновено се храни през втора смяна.

Злополуката не е призната за трудова поради следните обстоятелства:

  • Не е налице трудова злополука, макар и станала през работно време, когато не е настъпила във връзка или по повод на извършваната работа, както е в случая.
  • Няма налице трудова злополука, когато един работник пострада извън предприятието и не е изпълнявал работа по трудовото правоотношение.
  • Не може да се приеме за трудова злополука увреждането на здравето, което е настъпило при отиване или връщане от мястото, където осигуреният се храни през работния ден, но извън определеното време за почивка за хранене.

Дали да се съобразяваме с кода за трудова злополука в болничния лист

Когато получим болничен лист и става въпрос за нараняване, е добре да погледнем вписания код на причината, защото той може да ни донесе важна информация.

Как ще използваме тази информация впоследствие, обаче, също е важно, защото доста често колеги я интерпретират неправилно и си създават главоболия.

В болничните листове за временна неработоспособност се попълват данни за „Причина за неработоспособността“ съгласно списък номенклатура в Приложение № 3 на Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт (НОИ) на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

Кодовете за злополука са следните:

Код
Причини за временна неработоспособност
04
злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 КСО**
05
злополука – трудова по чл. 55, ал. 2 КСО**
06
злополука – нетрудова

Когато в болничния лист видим  код 06, на пръв поглед всичко би трябвало да е наред.  Човекът е пострадал вкъщи и имаме т. нар. битова злополука.

Кога, обаче, отново трябва да се задействаме, а не да разчитаме на това, че в болничния лист не е кодирана трудова злополука? Разбира се, ако сме получили информация, че този човек е пострадал на работното място.

Не можем да се успокояваме, че ни се е разминало, нито да мислим, че от НОИ ще върнат нашата декларация, защото в болничния лист няма код за трудова злополука.

Кодът в болничния лист е важен като насока каква сума ще се изплати като обезщетение, но решението (разпореждането) е на Националния осигурителен институт и ако няма такова, то тогава и няма да се изплати по-високото обезщетение.

Затова, ако знаете, че с този човек се е случило нещо по време на работа или по пътя до и от работа, дори и според вас да не попада в понятието „трудова злополука“, нашата препоръка е да направите вашето разследване и да подадете декларация.

Възможно е да имаме и другия вариант – в болничният  лист е вписан код за трудова злополука, но до нас не е достигнала информация за настъпила такава.

В този случай е добре да потърсим повече информация – от лицето, предоставило болничния лист и от неговите колеги.

Ако наистина няма данни за настъпила трудова злополука, не е необходимо да правим нищо повече. Възможно е да получим обаждане от НОИ със запитване за непостъпила декларация, но ще е достатъчно да отговорим, че няма такъв случай.

Санкции за недеклариране на трудова злополука

В чл. 349 от Кодекса за социално осигуряване е посочено, че за  нарушения на разпоредбите на част първа  (където е изискването за деклариране на ТЗ), на нормативните актове по прилагането му (наредбата е издадена на основание чл. 57, ал. 3) или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган

  • виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай;
  • на осигурителите – юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.

При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената.

Обезщетение при трудова злополука

В чл. 200 от кодекса на труда е предвидено обезщетение при трудова злополука, независимо от това „дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им„.

Работодателят дължи обезщетение при трудова злополука за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Ресурси в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА:

Образци на фирмени документи:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.