Задължението за деклариране на трудова злополука е определено в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Кой е длъжен да декларира настъпила трудова злополука
Задължени лица, съгласно чл. 57, ал.1 от КСО, за деклариране на трудова злополука са осигурителят, както и предприятието ползвател, когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа.
Декларирането на трудовата злополука е задължение за осигурителя/предприятието ползвател, но в същото време е и право за определен кръг лица.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларирането трябва да стане в срок от 5 работни дни пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт .
В случай на неизпълнение на задължението за деклариране, чл. 57, ал.2 от КСО предоставя право на пострадалия или неговите наследници в едногодишен срок от злополуката да я декларират пред ТП на НОИ.
По-подробно задълженията са описани в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
В чл. 3 от наредбата има специфичен текст, който понякога обърква и е предпоставка за грешки. Той гласи следното:
Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец…
На първо място в наредбата не е отразена промяната в срока за деклариране, направена в КСО през 2018-а година (в сила от 01.01.2019 г.).
Ще напомним, че при противоречие между два нормативни акта в сила е изискването на този, който е по-високо в йерархията – в случая това е КСО.
Какво се прави преди деклариране на трудовта злополука
Преди да се декларира трудовата злополука се прави разследване от комисия. При разследването се събират писмени обяснения на свидетели на злополуката.
В рзултат на разследването се изготвя протокол, който е част от документацията при деклариране на трудова злополука.
☑ Повече се разследването вижте в нашата статия Какво да правим при трудова злополука.
Кога не е трудова злополука
Текстът „Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова…“ дава основание на някои колеги и работодатели да вземат решение, че нямат задължение за деклариране на трудова злополука.
В някои случаи това решение може да е резонно и да няма последствия. В други, обаче, може решението да се окаже с неблагоприятни последствия под формата на глоби или по-високи обезщетения за пострадалия или неговите наследници.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от КСО квалифициране на една злополука като трудова или не се извършва от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните относно осигуряването.
Това става в 14-дневен срок от декларирането на трудовата злополука като се издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Ако осигурителят/предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ.
При разследването от НОИ може да се потвърдят изводите на осигурителя/предприятието ползвател, че не се касае за трудова злополука, но е възможно и да се стигне до друг резултат.
Само разпореждане от НОИ за непризнаване на злополука за трудова ви осигурява спокойствието, че няма да има последващи санкции и тревоги около разследване, което се прави след 10-12 месеца, в резултат на което свидетелските обяснения могат драматично да се променят (обикновено не в полза на осигурителя).
При потвърждаване на злополуката за трудова, тя трябва да се впише в регистъра на трудовите злополуки на фирмата.
Вижте и нашето видео „Кога говорим за трудова злополука“
Пример за инцидент, непризнат за трудова злополука
В свое Решение № 198 от 10.01.2005 г. Върховния административен съд казва следното:
Не може да се приеме за трудова злополука увреждането на здравето, което е настъпило при отиване или връщане от мястото, където осигуреният се храни през работния ден, но извън определеното време за почивка за хранене.
В обсъждания случай пострадалият напуска работното си място, за да премести колата си по близо до входа на кооперацията, в чийто цех е работил. В резултат на пътен инцидент е прегазен.
Наследниците твърдят, че това е трудова злополука, защото загиналият е препаркирал леката си кола, докато отивал до закусвалнята, където обикновено се храни през втора смяна.
Злополуката не е призната за трудова поради следните обстоятелства:
- Не е налице трудова злополука, макар и станала през работно време, когато не е настъпила във връзка или по повод на извършваната работа, както е в случая.
- Няма налице трудова злополука, когато един работник пострада извън предприятието и не е изпълнявал работа по трудовото правоотношение.
- Не може да се приеме за трудова злополука увреждането на здравето, което е настъпило при отиване или връщане от мястото, където осигуреният се храни през работния ден, но извън определеното време за почивка за хранене.
Дали да се съобразяваме с кода за трудова злополука в болничния лист
Когато получим болничен лист и става въпрос за нараняване, е добре да погледнем вписания код на причината, защото той може да ни донесе важна информация.
Как ще използваме тази информация впоследствие, обаче, също е важно, защото доста често колеги я интерпретират неправилно и си създават главоболия.
В болничните листове за временна неработоспособност се попълват данни за „Причина за неработоспособността“ съгласно списък номенклатура в Приложение № 3 на Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт (НОИ) на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.
Кодовете за злополука са следните:
Код
|
Причини за временна неработоспособност
|
04
|
злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 КСО**
|
05
|
злополука – трудова по чл. 55, ал. 2 КСО**
|
06
|
злополука – нетрудова
|
Когато в болничния лист видим код 06, на пръв поглед всичко би трябвало да е наред. Човекът е пострадал вкъщи и имаме т. нар. битова злополука.
Кога, обаче, отново трябва да се задействаме, а не да разчитаме на това, че в болничния лист не е кодирана трудова злополука? Разбира се, ако сме получили информация, че този човек е пострадал на работното място.
Не можем да се успокояваме, че ни се е разминало, нито да мислим, че от НОИ ще върнат нашата декларация, защото в болничния лист няма код за трудова злополука.
Кодът в болничния лист е важен като насока каква сума ще се изплати като обезщетение, но решението (разпореждането) е на Националния осигурителен институт и ако няма такова, то тогава и няма да се изплати по-високото обезщетение.
Затова, ако знаете, че с този човек се е случило нещо по време на работа или по пътя до и от работа, дори и според вас да не попада в понятието „трудова злополука“, нашата препоръка е да направите вашето разследване и да подадете декларация.
Възможно е да имаме и другия вариант – в болничният лист е вписан код за трудова злополука, но до нас не е достигнала информация за настъпила такава.
В този случай е добре да потърсим повече информация – от лицето, предоставило болничния лист и от неговите колеги.
Ако наистина няма данни за настъпила трудова злополука, не е необходимо да правим нищо повече. Възможно е да получим обаждане от НОИ със запитване за непостъпила декларация, но ще е достатъчно да отговорим, че няма такъв случай.
Санкции за недеклариране на трудова злополука
В чл. 349 от Кодекса за социално осигуряване е посочено, че за нарушения на разпоредбите на част първа (където е изискването за деклариране на ТЗ), на нормативните актове по прилагането му (наредбата е издадена на основание чл. 57, ал. 3) или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган
- виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай;
- на осигурителите – юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.
При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената.
Обезщетение при трудова злополука
В чл. 200 от кодекса на труда е предвидено обезщетение при трудова злополука, независимо от това „дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им„.
Ресурси в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА:
Образци на фирмени документи:
|