Задължението за деклариране на трудова злополука е на осигурителя, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа – предприятието ползвател
Съгласно чл. 57, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларирането трябва да стане в срок от 5 работни дни пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт .
По-подробно задълженията са описани в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
В чл. 3 от наредбата има специфичен текст, който понякога обърква и е предпоставка за грешки. Той гласи следното:
Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец…
На първо място в наредбата не е отразена промяната в срока за деклариране, направена в КСО през 2018-а година (в сила от 01.01.2019 г.).
Ще напомним, че при противоречие между два нормативни акта в сила е изискването на този, който е по-високо в йерархията – в случая това е КСО.
Второто е текстът „Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова…„.
Това дава основание на някои колеги и работодатели да вземат решение за недеклариране на инцидент.
В някои случаи това решение може да е резонно и да няма последствия. В други, обаче, може решението да се окаже с неблагоприятни последствия под формата на глоби или по-високи обезщетения за пострадалия или неговите наследници.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от КСО квалифициране на една злополука като трудова или не се извършва от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните относно осигуряването.
Това става в 14-дневен срок от декларирането като се издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Ако осигурителят/предприятието ползвател не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ.
При разследването от НОИ може да се потвърдят изводите на осигурителя/предприятието ползвател, че не се касае за трудова злополука, но е възможно и да се стигне до друг резултат.
Само разпореждане от НОИ за непризнаване на злополука за трудова ви осигурява спокойствието, че няма да има последващи санкции и тревоги около разследване, което се прави след 10-12 месеца, в резултат на което свидетелските обяснения могат драматично да се променят (обикновено не в полза на осигурителя).
Санкции за недеклариране на трудова злополука
В чл. 349 от Кодекса за социално осигуряване е посочено, че за нарушения на разпоредбите на част първа (където е изискването за деклариране на ТЗ), на нормативните актове по прилагането му (наредбата е издадена на основание чл. 57, ал. 3) или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган
- виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай;
- на осигурителите – юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.
При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената.
Ресурси в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА:
Образци на фирмени документи:
|