Публикувам Решението по това дело от 01.04.2011 г. без коментар. Докато го четох първо се смях, после се ядосвах, а накрая…просто реших да го споделя с вас в целия му вид и да оставя да прецените сами – дали е смешно или тъжно.
С жалбата си срещу наказателно постановление №1300988/13.01.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, жалбоподателят С.Д.Й., ЕГН **********, в качеството му на управител на “МЮС Бургас” ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Цар Асен” №39 твърди, че на 22.01.2010г. в притежаваната от дружеството компютърна зала в гр.Пещера, ул.”Дойранска епопея” №5 била извършена проверка от инж. В.Д. – главен инспектор, относно спазване на трудовото законодателство.
С протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. били дадени съответни предписания с краен срок за изпълнение 28.02.2010. Твърди жалбоподателят, че взел съответните мерки и своевременно изпълнил всички предписания.
Почти година по-късно, на 03.12.2010г. същият главен инспектор заедно със старши юрисконсулт Н.П. извършили последващ контрол относно изпълнението на дадените с горния протокол предписания. Освен, че с нов Протокол №ВД-10-04-16/07.12.2010г., проверяващите констатирали поредните „нередности“, за които отново получил предписания и срокове за изпълнението им те „установили“, че във връзка с първия протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. не е изпълнил предписанието по точка 2, а именно: “Работодателят писмено да определи видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат обучавани или инструктирани, програма за провеждане на обучението или инструктажи и лицата, които ще провеждат обучението или инструктажа, съгласно изискванията на чл.2, ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г.“
На това основание му бил съставен Акт № 1300988/07.12.2010г. за установяване на административно нарушение и издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл.415 от КТ на „МЮС Бургас“‘ ЕООД се налага имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Изказва жалбоподателят недоволството си от така наложеното наказание с молба да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, несправедливо и необосновано, като твърди следното:
На първо място констатациите в акта са неистинни. „МЮС Бургас“ ЕООД не разполага с наети работници. Аз лично като управител работя в проверената компютърна зала в гр.Пещера. В извънредно редки случаи наемам лица по граждански договор за почасова работа, когато съм лично ангажиран да обслужвам клиентите в залата.
В края на 2008г. наех за кратко двама души, на които проведох начален инструктаж, видно от Книгата за Начален инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Същите обаче бързо се отказаха да работят и от 20.10.2008г. до настоящия момент, освен мен в залата работи единствено и само съпругата ми М.И.Йовчева.
Същата полага труд почасово по граждански договор. Намирам за леко странно да инструктирам сам себе си, но по отношение на съпругата си, въпреки че живеем заедно и сме в ежедневен контакт, спазвам изискванията на законовите и подзаконови нормативни актове.
За нея съм извършил начален инструктаж- по Наредба №3/14.05.1996г. /отм. бр. 1 от 5.01.2010г./ и съм провел изпит, видно от Протокол №3/20.10.2008г. още при започването й на 20.10.2008г., като впоследствие съм извършвал периодични инструктажи на 03.01.2009г.. на 01.04.2009г., на 01.07.2009г., на 01.10.2009г.
Всичко това съм извършил в съответствие с моя Заповед №5/16.09.2008г. на основание чл.277 от КТ, според който текст „Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания и същите следва да се обявяват по подходящ начин на работните места.“
След влизане в сила на 01.01.2010г. на новата Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. съм провел периодичен инструктаж на М.Й. на 02.01.2010г.,като съгласно чл.14. ал.2 от Наредбата, за вида дейност, който работникът извършва такъв инструктаж може да се прави не по-рядко от един път годишно.
Въпреки това, във връзка с предписанията на „Инспекцията по труда“, аз съм провеждал периодични инструктажи и на: 01.04.2010г., 01.09.2010г. и 01.12.2010г., видно от Книгата за периодичен и извънреден инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
През този период не се е налагало извършване на извънреден инструктаж, поради което такъв не е провеждан. Едва след последващата проверка на служителите в Дирекция “Инспекция по труда“ Пазарджик, направих извънреден инструктаж на 03.12.2010г. в съответствие с изискванията на чл.16. ал. 1. т.4 от Наредба№РД-07-2 от 16.12.2009г.. която предвижда провеждане на извънреден инструктаж по предписание на контролен орган.
Не мога да не обърна внимание на факта, че през месец Септември 2010г. проверяващият гл.инспектор инж.В.Д. отново е бил на проверка в компютърната зала в гр.Пещера на ул. „Дойранска епопея“ и лично с подписа си е проверил и заверил Книгата за периодичен и извънреден инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. В този смисъл не мога да проумея как е възможно при положение, че през септември 2010г. е констатирана изрядност в книгата, то през декември 2010г. да се твърди, че не съм изпълнил предписанията за провеждане на инструктажи, дадени ми през месец януари 2010г.
Аз писмено съм определил с програма както видовете обучения и инструктажи, така и лицата, които ще бъдат инструктирани и лицата, които ще провеждат инструктажа. Този писмен документ е изготвен и се съхранява в счетоводството на фирмата по седалището й в гр.Бургас, а на проверяващите органи съм го представял в ръкописния му вид. написан лично от мен.
Предвид обема и вида на работата, както и броя на хората, които я изпълняваме, считам че подобни формализации но нормативните текстове от страна на проверяващите органи са твърде некоректни. Още повече, че в Заповед 15/10.01.2010г. за инструктажа на работниците и служителите, съм включил и лица от моето домакинство, които макар да не изпълняват никаква трудова дейност в „Мюс Бургас“ ЕООД. често се случва да се намират в компютърната зала и съм счел за необходимо да бъдат „ограмотени“ за правилата за безопасност.
Освен гореизложеното, сочи жалбоподателят и едно процесуално оплакване във връзка с обжалваното постановление. Счита, че Наказателно постановление № 1300988/13.01.2011г. е издадено при нарушаване на чл.52, ал.1 от ЗАНН, чиято императивна разпоредба предвижда, че наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването и. Видно е, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 07.12.2010г., а Наказателното постановление е с дата 13.01.2011г., което влече нищожността на самото постановление. Предвид факта, че актосъставителят и наказващият орган са в една и съща Дирекция, то едва ли са били необходими цели седем дни за получаването на административно-наказателната преписка от Директора на „Инспекция по труда“ Пазарджик.
Предвид всичко изложено до тук счита жалбоподателят, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с процесуалните и материалноправни норми и изложените в него твърдения не отговарят на истината. Моли да бъде отменено , сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът Д”ИТ” Пазарджик оспорва подадената жалба и изразява становище за неоснователност.Сочи доказателства.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:
На “МЮС Бургас” ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Цар Асен” №39,представлявано от управителя С.Д.Й., ЕГН **********,е съставен АУАН №1300988 /07.12.2010г. от актосъставителя В. Д. за това, че не е изпълнил дадено предписание по т.2 от протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. с краен срок за изпълнение 28.02.2010г., а именно:
“Работодателят писмено да определи видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат обучавани или инструктирани, програма за провеждане на обучението или инструктажи и лицата, които ще провеждат обучението или инструктажа, съгласно изискванията на чл.2, ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г.“Нарушението е установено при извършен последващ контрол в компютърна зала на фирма “МЮС Бургас” ЕООД в гр.Пещера, ул.”Дойранска епопея”№5 от 03.12.2010г.
Въз основа на посоченият по-горе АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление №1300988 от 13.01.2011г.,с което на “МЮС Бургас” ЕООД гр.Бургас ,на основание чл.416ал.V КТ във вр. с чл.415ал.І КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
Видно от Протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. за извършена на 22.01.2010г. проверка от инж. В.Д. относно спазване на трудовото законодателство в “МЮС Бургас” ЕООД – компютърна зала гр.Пещера, една от констатациите по време на проверката е, че “ работодателят писмено не е определил видовете обучения и инструктажи; лицата, които ще бъдат обучавани и инструктирани; програма за провеждане на обучението или инструктажа и лицата, които ще провеждат обучението или инструктажа, което е нарушение на Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд”.
За отстраняване на това нарушение е даден краен срок за изпълнение 28.02.2010г. с предписание по чл.404ал.Іт.1 КТ – “Работодателят писмено да определи видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат обучавани или инструктирани, програма за провеждане на обучението или инструктажи и лицата, които ще провеждат обучението или инструктажа, съгласно изискванията на чл.2, ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. Като получил Протокола от страна на работодателя е отбелязано лицето М.И.Й., съпруга на управителя, поела задължението да го предаде на С.Д.Й..
Видно от Протокол №ВД-10-04-16/07.12.2010г. за извършена на 03.12.2010г. проверка от инж. В. Д. и Н. П., ст. юрисконсулт – последващ контрол относно изпълнението на предписания, дадени с Протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. на “МЮС Бургас” ЕООД е констатирано на първо място, че не е изпълнено предписанието по т.2 на Протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. Протокол №ВД-10-04-16/07.12.2010г. е връчен същата дата на управителя С.Й.
В съдебно заседание управителят С. Й. обясни, че няма кого да обучава, тъй като няма работници и няма намерение да има такива занапред, поради липсата на средства.
Свидетелят и актосъставител В. Д. заяви, че поддържа констатациите по Акта. Посочи също, че е не е засичал друг човек там да работи там / Интернет клуба/.
По делото се приеха и следните документи от страна на жалбоподателя: заверено копие на страница от Книгата за начален инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; заверено копие на страница от Книгата за периодичен и извънреден инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; заверено копие на Заповед № 5/16.09.2008 г. на основание чл.277 от КТ, ведно с приложени към нея Правилник за вътрешния трудов ред и охрана на труда, Вътрешни правила за организация на работната заплата и Длъжностна характеристика за работа в компютърен клуб; заверено копие на Протокол № 3 от 20.10.2008 г.; заверено копие на Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, сключен между “МЮС Бургас” ЕООД и М.Й.; заверено копие на Заповед № 15 от 10.01.2010 г. и Програма към нея за провеждане на начален, периодичен и извънреден инструктаж; както и заверено копие на Протокол за извършена проверка № ВД-10-01-08 от 27.01.2010 г., заверено копие на Възражение против АУАН вх.№ 3126 от 10.12.2010 г.; заверено копие на Заповед № 13 от 2010 г.
При така установените фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН. По същество Съдът намира жалбата за основателна,по следните съображения:
Съдът счита, че даденото с т.2 от Протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. предписание по чл.404ал.Іт.1 КТ – “Работодателят писмено да определи видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат обучавани или инструктирани, програма за провеждане на обучението или инструктажи и лицата, които ще провеждат обучението или инструктажа, съгласно изискванията на чл.2, ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г., представлява индивидуален административен акт, който е нищожен.
Това е така, тъй като задължително предписание по чл.404ал.Іт.1 КТ се отправя към работодателя тогава, когато е допуснато и констатирано конкретно нарушение. Целта е чрез тази принудителна административна мярка да се преустанови занапред едно констатирано нарушение.
Видно от Протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. за извършена на 22.01.2010г. проверка, конкретно нарушение във връзка с предписанието по т.2 не е установено. Не е констатирано от проверяващия орган конкретно лице да се намира в трудово правоотношение с фирма “МЮС Бургас” ЕООД, за да съществува за работодателя задължението по чл.281ал.V КТ и издадената въз основа на тази разпоредба Наредба РД-07-2/16.12.2009г. и произтичащите задължения за провеждане на инструктаж и обучение на работници и служители.
Дори по отношение на лицето М.И.Й., на същата е връчен Протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. в качеството и на съпруга на управителя, а не като работник или служител на “МЮС Бургас” ЕООД.
Горното обстоятелство кореспондира между другото с твърденията в жалбата, че М.И. Й. работи по силата на граждански договор в компютърната зала. Такъв договор беше приет към доказателствения материал по делото, като следва да се отбележи, че е посочена дата на сключване на договора – 01.12.2011г., което очевидно е техническа грешка.
Обясненията на жалбоподателя в смисъл, че само той работи в залата и не разполага с работници и служители / в трудово правоотношение/ съвпадат и с показанието на св. Д., че не е засичал друг човек да работи там/ в компютърната зала/.
Съдът счита също, че даденото с т.2 от Протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. предписание по чл.404ал.Іт.1 КТ, макар да няма данни да е обжалвано по административен ред, следва да бъде обсъдено по реда на косвения съдебен контрол по настоящето дело. То представлява нищожен административен акт, тъй като е материално незаконосъобразно – при издаването му не са взети предвид материалноправните изисквания да се издаде предписание за отстраняването на конкретно нарушение.
След като е нищожен акт, предписанието по т.2 от Протокол №ВД-10-01-08/27.01.2010г. не породило правни последици, в частност задължения за работодателя “МЮС Бургас” ЕООД, за неизпълнението на които да бъде санкциониран. Съответно незаконосъобразни според Съда са процесните АУАН и НП, като последното следва да бъде отменено.
Приетите по делото от страна на жалбоподателя документи и изложените в жалбата обстоятелства, касаещи извършени инструктажи за период преди проверката от 22.01.2010г. са ирелевантни според Съда, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Относно претендираните от жалбоподателя разноски, същите не могат да се присъждат в настоящето производство, тъй като съществува друг ред.
Воден от горното и на основане чл.63ал.І ЗАНН Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
Отменя Наказателно постановление №1300988/13.01.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на “МЮС Бургас” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Цар Асен” №39 ,представлявано от С.Д.Й., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА: |
📙 Още съдебна практика в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА |
В Кодекса на труда има едно много важно изречение:
„При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди.“
Това означава ли, че и когато неправилно са приложени административните мерки и има претърпени загуби, контролните органи отново не носят отговорност?
В решението от тази статия пише следното:
„Относно претендираните от жалбоподателя разноски, същите не могат да се присъждат в настоящето производство, тъй като съществува друг ред.“
Това означава, че човекът ще трябва да заведе ново дело, за да търси връщане на разноските, ако въобще е възможно подобно нещо. Дали е възможно?
Тъжното в случая е, че в инспекцията по труда има доста навлеци, които страдат от вопиюща некомпетентност. Тъжно е заради такива типове да страда авторитета на инспекция по труда като институция, тъжно е защото заради такива навлеци отношението към безопасността се формализира и всички, които се занимават сериозно с тази работа страдат.