Директиви за работното място и работното оборудване и Наредба 7/1999 г.

В член 16 на Рамковата директивата се посочва, че Съветът по предложение на Комисията приема специални директиви в следните области:

  • работни места;
  • работно оборудване;
  • лично защитно оборудване;
  • работа с оборудване с видеодисплеи;
  • обработка на тежки товари, която създава риск от гръбначни увреждания;
  • временни или подвижни работни площадки;
  • рибарство и селско стопанство.

Така на основата на Директива 89/391/ЕИО са приети и продължават да се приемат серия от отделни директиви. Рамковата директива с нейните основни принципи продължават да се прилагат изцяло във всички области, обхванати от специалните директиви, но когато отделни директиви съдържат по-строги и / или специфични разпоредби, тези специални разпоредби на отделните директиви надделяват.

В тази статия ще разгледаме първата и втората специални директиви по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО. Това са директивите, свързани с изисквания за безопасност и здраве на работното място и при използване на работното оборудване.

Двете директиви са въведени в България с една наредба – Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Директива на Съвета 89/654/ЕИО относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място

Директивата регламентира минималните изисквания към здравето и безопасността на работното място. Тя не се прилага за временни и мобилни работни места, рибарски лодки, както и при работни места в значението на транспорт и в селскостопанската и горската работа, разположени далече от работните сгради.

Работното място е дефинирано като

“определено място проектирано за извършване на дадена дейност, намиращо се в работно помещение или предприятие, както и всяко друго място или район, чието предназначение е изпълнение на задачи или дейности, до което работникът има достъп по време на неговото назначение.”

Директивата въвежда следните общи изисквания към работодателите:

  • пътищата за движение към изходите и аварийните изходи, както и самите изходи и аварийни изходи да са свободни, за да могат да се използват във всеки момент;
  • техническа поддръжка на работните места и на оборудването и съоръженията и отстраняване на установените повреди, които могат да засегнат безопасността и здравето на работниците, във възможно най-кратък срок;
  • редовното почистване на работните места и на оборудването и съоръженията, и в частност на тези с оглед да се осигурят съответните условия на хигиена;
  • редовната поддръжка и проверка на предпазната екипировка и приспособления, предназначени да предотвратят или да отстранят опасности.

В приложения към Директива 89/654/ЕИО се определят минималните изисквания към здравето и безопасността на работното място, класифицирани в следните теми:

  • Стабилност и здравина
  • Електрически инсталации
  • Аварийни маршрути и изходи
  • Откриване и борба с пожари
  • Проветряване на затворените работни места
  • Температура на помещението
  • Естествено и изкуствено осветление в помещенията
  • Подове, стени, тавани и покриви на помещенията
  • Прозорци и капандури
  • Врати и портали
  • Маршрути за движение – опасни зони
  • Специфични мерки за ескалаторите и движещите се ленти
  • Товарни площадки и рампи
  • Размери на помещенията и въздушно пространство в помещенията – пространство за свободно движение на работното място
  • Помещения за почивка
  • Бременни жени и майки кърмачки
  • Санитарно оборудване
  • Помещения за оказване на първа помощ
  • Работещи лица с увреждания
  • Работни места на открито

Първата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО не е претърпявала изменения, освен чрез Директива 2007/30/ЕО, хармонизираща графика за внасяне на доклада относно практическото прилагане на посочените в нея директиви.

Директива 89/655/ЕИО относно минималните изисквания при използването на работни съоръжения по време на работа

Тази директивата определя минималните изисквания за безопасност и здраве при използването на работни съоръжения по време на работа. Според директивата:

  • „работно съоръжение“ е всяка машина, апарат, инструмент или инсталация, използвани при работа;
  • „използване на работно съоръжение“ е всяка дейност, свързана с работното съоръжение, като пускане или спиране, използване, превоз, ремонт, изменение, поддръжка и обслужване, включително, в частност почистване;
  • „опасна зона“ е всяка зона във и/или около работното съоръжение, в която присъствието на изложен на въздействие работник представлява риск за неговата безопасност или неговото здраве;
  • „работник, изложен на риск“ е всеки работник, който се намира изцяло или отчасти в опасна зона;
  • „оператор“ е работникът или работниците, на които е възложено да използват работно съоръжение.

Директива 89/655/ЕИО задължава работодателя трябва да предприема необходимите мерки работното съоръжение, предоставено на работниците в предприятието, да е съобразено с извършваната работа или подходящо приспособено за тази цел, като по този начин се осигуряват безопасността и здравето на работниците.

При избора на работното съоръжение, което възнамерява да използва, работодателят трябва да се съобрази със специфичните условия и характеристики на работа и съществуващите в предприятието или ведомството рискове за безопасността и здравето на работниците, и/или рисковете, които е възможно да възникнат допълнително поради използването на въпросното работно съоръжение.

Работодателят трябва да извърши необходимите измервания на параметрите на работната среда за установяване на съответствие с нормативните изисквания, както и да запознае работещите с необходимата информация за използване на работното оборудване, предоставяйки им писмени инструкции за работното съоръжение, използвано при работа.

Директива 89/655/ЕИО има две съществени допълнения:

Директива 95/63/ЕО на Съвета от 5 декември 1995 година въвежда Приложение 2 на Директивата, с което се регламентират Допълнителни минимални изисквания, прилагани за специфични работни съоръжения – подвижните, самоходни или несамоходни работни съоръжения, както и изисквания за спазване на ергономичните принципи приприлагането на минималните изисквания за безопасност и здраве (чл. 5а).

Директива 2001/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година добавя в Приложение 2 разпоредби за използването на работни съоръжения, предназначени за временна работа на високо и по-специално: специфични разпоредби за използването на стълби, специфични разпоредби за използване на скелета, специфични разпоредби за използването на техники за достъп и позициониране посредством въжета

Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване

Първата и втората специални директиви по смисъла на чл. 16 от рамковата директива са транспонирани в България чрез Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Тя отменя Наредба № 6 от 1996 г. за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност при трудовата дейност (ДВ, бр. 75 от 1996 г.), Наредба № 41 от 1995 г. за единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд (ДВ, бр. 100 от 1995 г.) и Наредба № 1 от 1987 г. за установяване на данни за безопасни и здравословни условия на труд (обн., ДВ, бр. 32 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1993 г.).

Наредба 7/1999 г. следва изцяло първата и втората специални директиви и в нея няма допълнителни по-високи изисквания към българските работодатели. Нейните промени следват допълненията на Директива 89/655/ЕО.

Как са въведени останалите европейски директиви по безопасност и здраве при работа в българското аконодателство може да видите тук:

Европейско законодателство

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.