При едни и същи условия на работа лекар рентгенолог в болница има право на безплатна храна, а лекар рентгенолог в ДКЦ няма, пише ни Николай Гълъбов:
Работя в среда на йонизиращи лъчения. Работя на 7-часов работен ден съгласно ПМС № 267/12.12.2005 г., Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, чл. 3. т. 9., обн. ДВ, бр.103 от 2005 г.
До 6.01.2006 г на основание Наредба № 8 на МНЗ за безплатна предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, обн., ДВ, бр. 43 от 05.06.1987 г., изм., бр.89 от 17.11.1987 г., изм. и доп., бр. 58 от 06.06.1993 г., получавах безплатна предпазна храна, противоотрова (мляко), тонизиращи напитки и витамини.
В началото на 2006 г Наредба № 11 отмени Наредба № 8 на МНЗ.
Преди и след 1.01.2006 г няма промяна в условията при които работя. Съгласно Чл. 4. ал. (1) и Чл. 2., ал.(1), т. 5 на Наредба № 11 , издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 1 от 3 янури 2006 г., на работещите в среда на йонизиращи лъчения се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея.
В сайта на МТСП в началото на 2006 г. се появи следното тълкуване(Тълкуването е публикувано в сайта на Министерството на труда и социалната политика (http://www.mlsp.government.bg/bg/, въпроси и отговори, отговор на въпрос на Чавдар Веселинов и др.):
“Съгласно Чл. 285 ал. 1 от КТ и Чл. 1. на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея право на безплатна храна имат само тези работници и служители, за които едновременно са изпълнени изискванията на двете алинеи на чл. 2. “.
Това тълкуване напълно обезсилва Наредба № 11. Болшинството от работещите при специфични условия ползват 7-часов работен ден. Съгласно това тълкуване излиза, че те трябва да работят и по 12 часа на ден за да получават безплатна храна.
Чл. 285 ал. 1 от КТ се отнася за предприятията, а не за работниците.
По моя жалба това тълкуване бе обявено за неавтентично от Софийски Градски съд, Административно отделение, ІІІ „Д” с Определение от 14.02. 2007 г.(а.х.д. № 138 по описа за 2007 г.).
Изпада се в противоречие. Двете алинеи((1) и (2)) на Чл. 2. от Наредба № 11 са напълно независими една от друга за работниците, както се вижда и от Решение № 62/17,04,2008 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГК, 72 с-в(по гражданско дело № 27269 / 2007 год.).
Това е видно и от Чл. 2. ал.1. и Чл. 2. ал.2. от Наредба № 11 – и по двате алинеи се полага едно и също: „безплатна храна и/или добавки към нея…..”(Чл. 2.(1) За специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят: …
(2) За работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които: … ), т.е. на работещите и при девете условия се подсигурява безплатна храна, независимо едно от друго.
Съгласно автентичните “Указания по прилагане на Наредба № 11(УКАЗАНИЕ № ПК 25/3 от 31.08.2006 г. на МЗ и МТСП) за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея(обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.), утвърдени на 31.08.2006 г. от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването:
„I. Безплатна храна и/или добавки към нея получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.”
Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването, вместо указания, тълкуват чл. 285 ал. 1 от КТ и приемат, че има две условия:
1. Предприятия със специфичен характер на труда;
2. Предприятия със специфичена организация на труда (ако се тълкува буквално първото условие е „ … предприятия със специфичен характер” а второто условие е „организация на труда.”).
И че „Тези две условия трябва да действат кумулативно…” защото са свързани със съюза „и” (Използването на съюза “и” означава задължително кумулативно прилагане.).
Това води до дискриминация, т.е. лекар рентгенолог в болница има право на безплатна храна, а лекар рентгенолог в ДКЦ няма, защото в ДКЦ не „работят в производства с непрекъсваем процес на работа”(виж въпрос и отговор на Димитър Константинов (www.mlsp.government.bg – Въпроси и отговори):
Димитър Константинов:- Работя в среда на йонизиращи лъчения по 7 часа на ден. Управителя на болницата, по писмо-предписание от Служба по трудова медицина ни прекрати предпазната храна. Прав ли е в тази си мярка?
– Уважаеми г-н Константинов, Правото Ви за получаване на безплатна храна е гарантирано с чл. 2, ал. 1, т. 5 и чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.).
В Чл. 285 ал. 1 от КТ няма две уславия, а се казва, че има два вида предприятия и че работниците и служителите, които работят и в първия и във втория вид предприятия, кумулативно имат право на безплатна храна и/или добавки към нея.
В Чл. 285 ал. 1 от КТ се казва „… в предприятия…”, а не …в предприятие…, за да се изисква „двете условия да са изпълнени кумулативно за едно и също предприятие.”
Нещо повече: В чл. 285 ал.2. се казва, че „Условията и редът, при които се осигурява безплатна храна и/или добавките към нея по ал. 1., се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”, а не от
Чл. 285 ал. 1.
Получава се омагьосан кръг: Чл. 285 ал. 1. от КТ дава право на безплатна храна. В чл. 285 ал.2. се казва, че „Условията и редът, при които се осигурява безплатна храна и/или добавките към нея по ал. 1., се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.”, съгласно Чл. 4. ал. 1. и Чл. 2. ал.1. т. 5 от НАРЕДБА № 11 от 21.12.2005 г. за специфичен характер на труда се полага безплатна храна, а в Указанията по прилагане на Наредба № 11 се тълкува Чл. 285 ал. 1. от КТ, вследствие на което се обезсилва частично (а чрез неавтентичното тълкуване и напълно) Наредба № 11.
Три години след влизане в сила на Наредба № 11, при направената проверка по мое искане, от Инспекцията по труда в гр. Плевен, ми дадоха тълкуване аналогично на неавтентичното тълкуване, независимо, че имам две съдебни решения по този въпрос.
Вижте още: |
Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ↓
👌🏻 За да не губите време в чудене откъде да започнете, вижте пълното ни ръководство с образци на документи по ЗБУТ за изпълнение на изискванията за осигуряване на безплатна храна. 📙 Още за изпълнение на нормативните изисквания за ЗБУТ при специфични условия на труд |
Здравейте!
Как да се тълкува от Наредба 11 точката: работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.
Колко отдалечени и без възможности за ползване на заведения/ какви ?/ за хранене?
Благодаря!
Съгласно Указание № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за „отдалечени обекти“ могат да се считат тези работни обекти, които са отдалечени така, че работещите нямат достъп до заведение за обществено хранене или обект за търговия с храни на достъпни цени през определеното за тази цел време.
Ако имате половин час обедна почивка, а до най-близкото място за хранене/магазин са 15 минути, очевидно е, че можем да говорим за „отдалечен обект“.
Здравейте г-жо Илиева.
Предстои ми пенсиониране и избрания период за изчисление на И.К включва периода 1993г-1995г.Работила съм в ресторант и ни се начисляваше безплатна храна.Интересува ме през тези години включвана ли е в осигуровките след като е отбелязана на фиша и в брутната заплата.
И още едно пояснение от VІ 1995г фигурира –.безплатна храна/облагаема/+ безплатна храна/необлагаема/ с ДОД.Понеже р-та вече е частен ,лицето което трябва да ми изготви УП 2 твърди ,че не се включва безплатна храна,подаръци /коледни и 8-март/, но аз не съм убедена.
Очаквам вашето компетентно мнение и помощ
Здравейте,
за съжаление не мога да отговоря еднозначно на въпроса Ви, тъй като не познавам добре дейността Ви. Според мен 7-часовият работен ден не може да бъде пречката, но това не означава, че няма други фактори, които да не отговарят на условията за осигуряване на безплатна храна. Препоръчвам Ви да се поинтересувате коя е службата по трудова медицина, която Ви обслужва и да зададете въпроса на неин представител. Едно от задълженията на службите по трудова медицина е да консултират работещите по въпроси, свързани със здравословни и безопасни условия на труд.
Може те ли да ми отговорите на въпроса полага ли се безплатна храна на екипите на спешна медицинска помощ ,които се водим на 7 часов работен ден , но в действителност изпълняваме 12 часови дневни и нощни дежурства. Работодателите ни не са ни изплащали купони от повече от година и твърдят че това е заради 7 часовия ни работен ден.Истината е че екипите ни работят при много ниски температури зимата и много високи температури лятото по 12 часа на дежурство изложени сме на зарази , агресия и стрес.Работим при такива условия, ставаме все по- малко и получаваме най ниските в здравеопазването ни заплати и не заслужаваме да ни лишават от безплатна храна и облекло.
Здравейте,
безплатна харана може да се полага на работещите на различни основания – Наредба 11 е само едно от тях.
Не съм запозната добре с начина на работа в Медицински факултет, като например работи ли се в операционна или не.
Съгласно Постановление № 133 на МС от 14.07.1993 г. (ДВ, бр. 67 от 1993 г.) На дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране се осигурява безплатна храна в размер до среднодневната стойност на храната на болните за съответното здравно заведение. Тази храна се дава задължително в натура и не може да се заменя с парична компенсация или да се предоставя под друга форма. Нейната стойност се определя от себестойността на храната на болните на съответното здравно заведение, не се включва в брутното трудово възнаграждение и за нея се прилагат разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Извършените разходи за тази храна се отчитат по реда на § 6 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството и на раздел шести от Националния сметкоплан. Необходимите средства за храната се осигуряват от средствата по бюджетите на съответните бюджетни учреждения.
Наредба 11 изисква да се осигурява безплатна храна (която обаче може да се дава освен в натура и като парична компенсации или под формата на ваучери) на работещи в лечебни заведения като: лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри – в дните, когато извършват операции, както и санитарите в операционни зали, но само ако е изпълнено още едно от следните четири условия:
1. са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;
2. работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;
3. работят в производства с непрекъсваем процес на работа;
4. работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.
Както виждате, описани са условия, за които не знам дали ги има при Вас. Важнмото е случая, че:
1. Не може да получавате безплатна храна и по двете основания едновременно при един работодател.
2. Когато сте с двама работодатели, ако и при двамата са изпълнение условията за получаване на безплатна храна, то всеки от тях и ма задължението да Ви осигури такава, независимо от другия работодател, независимо на какво основание.
Все пак, бих искала да уточня, че това е мое лично мнение, макар и основано на нормативна база и указания за прилагането й.
Госпожо Илиева,
Моля ви за помощ-няколко хирурга в Университетска болница сме на втори трудов договор-50% с нея и на 100 % към Медицински Факултет.Получавахме доскоро ваучери за храна 2 лв за деня,в който сме в операционната.Това отпадна и работодателят-гл.лекар смята това да се прави от декана на мед.факултет.Правилно ли е това,след като сме клиницисти и работим все пак в болницата?
Здравейте г-н Гълъбов,
Интересува ме какъв би следвало да е редът при осигуряване на безплатната храна при спазване изискванията на Наредба №11. В предприятия с голяма численост и разпръснати на голяма територия работни места на открито няма възможност винаги да се предоставят превантивно топлите или разхладителни напитки. Те могат ли да се раздават след отчитане на месеца- съобразно броя работещи или целта е да се дават превантивно. Каква документация трябва да се оформя за бъде всичко коректно необходимо ли е поименна отчетност на работещите и за дните през които са получили? или е възможно раздаване на някакви количества по съответните производствени звена, като отчитането е само колко са изразходени? Изискването да са работили повече от 4 часа трябва ли да се документира- трудно е за доказване когато става въпрос за работа на открито- точно измерване на температурите дали са над +30 или под +10
Благодаря предварително!
Цялата Наредба !! представлява упражнение за писане на нормативен акт от държавен чиноввник, който е пропуснал часовете по български език и бърка смисъла на съюзи, представки и т.н.. Още по абсурдно е тълкуването пак от тези чиновници на смисъла на Наредбата. Изискването за безплатна храна трябва да се спазва императивно за работа в среда на йонизиращи лъчения и предимства от този род ги имам в белите държава, но нашите властимащи са фенове на Ботсвана.
Здравейте г-н Гълъбов,
по последни мои наблюдения, цялата нормативна база по ЗБУТ просто се пропуква под напора на различни пропуски и недоразумения.
Все пак бих искал да подходя малко по-прагматично по въпроса.
За съжаление тези две съдебни решения нямат юридическа стойност, тъй като обжалване на нормативен акт, какъвто е Наредба 11 и указанията към нея се прави само само пред ВАС.
По правило подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Това важи за тези на правителството, министрите. Само същите актове на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд. Последният също гледа делото в състав от трима съдии.
Ако оспорването е редовно, то съдът задължително в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в „Държавен вестник“, в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело. Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува в интернет страницата на ВАС. Важно е да се отбележи, че въпросната страница, която може да се намери на адрес – http://www.sac.government.bg, е много добра и след регистрация всеки може да си следи движението на делото и от разстояние. Да си види жалбата, ако има указания или спиране, самото решение.
По реда на обявлението на оспорването трябва да се съобщи и определението за евентуално спиране на делото на някакво основание.
Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Например физическо лице и Министерски съвет, неправителствена организация и министър и т.н. Всеки, който има правен интерес, обаче може да се присъедини към оспорването. Друг пък може да встъпи като страна наред с административния орган. Всичко това трябва и може да стане до началото на устните състезания. Освен това не може да се иска повтаряне на вече извършени процесуални действия.
Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго, казва АПК. Това означава, че с факта, че с жалба е оспорена например дадена разпоредба от тарифа, това не означава, че автоматично се спира събирането на съответната такса. Съдът обаче може да спре действието със свое определение.
В жалбата, с която се оспорва подзаконовият нормативен акт, трябва да се изложат аргументи и накрая да се посочи какво се иска – обявяване на нищожност или отмяна. Необходимо е да се знае, че жалбата или прокурорският протест могат да бъдат оставени изобщо без разглеждане, а ако вече е образувано съдебно производство, то да се прекрати при някои изрични основания. Сред тях са ако актът изобщо не подлежи на оспорване или пък ако е оттеглен, или ако по оспорването има вече влязло в сила съдебно решение и др., или пък има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание.
Ако всичко е наред с жалбата, тя се разглежда от съда. Това става с участието на прокурор. Накрая съдът може да направи няколко неща – обявява нищожността на оспорения акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля самото оспорване. Съдебното решение на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано пред втора инстанция – в конкретния случай пред петчленен състав на ВАС.
Когато има окончателно съдебно решение, при подзаконовите нормативни актове то има действие по отношение на всички. Решението задължително се обнародва по начина, по който е обнародван актът – обикновено чрез „Държавен вестник“. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Имайки предвид горното, Вие имате пълното право да обжалвате Наредба 11 и Указанията към нея пред Висшия административен съд и да спечелите!