В нашата тема за човешките грешки в обученията ни ЗБУТ поставяме акцент върху това те да не се разглеждат като непредотвратими. Всъщност един от фактите за човешките грешки гласи, че
Най-голямата причина за човешката грешка са слабости в организацията, а не липса на умения или знания.
В тази статия ще разгледаме някои основни възприятия на човека, които трябва да се вземат предвид при дизайн на пултове за управление, представяне на информация и др. подобни. Ако тези „закони“ на промишления дизайн не се имат предвид, то се увеличава вероятността от допускане на грешка.
Склонност към затворената форма
Човек проявява склонност към затворената форма, тъй като тя по-лесно се разпознава и потреблението й е по-просто. Нарушаването на затвореността винаги го смущава. Поражда се спонтанно желание за поправяне на “грешката”, за допълване на формата. (Това явление се нарича “закон за допълването”.)
Склонност към ограничен брой елементи
Човек забелязва изведнъж и е в състояние да различи най-много 6 елемента. Четири елемента забелязва без усилие, а 5 или 6 групира в линии, триъгълници, квадрати и др. Така сложните форми с голям брой елементи се възприемат като комбинации от по-прости геометрични форми.
Закон на фигурата и фона
Всяка фигура има фон и човек вижда предметите, а не пролуките между тях, т.е. вижда формата на някакъв фон. Това навежда на мисълта,че формата е нещо различно от фона. Но това не е така. При възприемането от човека формата и фонът са единно цяло. Формата зависи от свойствата на фона, така както всеки един от елементите на формата е зависим от останалите в рамките на сложна форма. Така фонът играе ролята на част от формата.
Винаги по-малкото е формата, а по-голямото – фон. При различаване на формата върху фон от особено значение е отношението в степента и начина на организацията им. Когато са организирани по един и същи начин формата и фонът се сливат.
Закон за съседството
Този закон се нарича още “ закон за сегрегацията и различаването”. Според него, човек групира елементите, които се намират по-близо един до друг. Например, като двойки той възприема близко стоящи или подобни точки. И когато тези две зависимости се проявят съвместно, става ясно, че пространствената близост е значително по-важна от качествената прилика при изграждане на сложни форми.
Склонност към силната форма
Формите са с различна сила. Едни са маловажни, други атрактивни, а има и такива, които със своята сила подчиняват цялото обкръжение, като поемат първостепенна роля и създават доминанта.
Когато между формата и фона съществува равновесие, тогава формата е слаба. Силната форма може да бъде достигната чрез разлика в масата, размерите, мащаба и др., но най-важна е степента на затвореност на формата. Колкото е по-затворена, толкова формата е по силна.
Ето един пример за равновесие между формата и фона, а въпросът е „Къде е аварийният изход?“:
Зрителни илюзии
Зрителните илюзии довеждат до деформирано възприемане на някои елементи от изделията и изображенията върху тях. Те са от различно естество: илюзии при възприемане: на бързи движения; на цветове; геометрични илюзии.
Геометрични илюзии. Те са два вида. При едните деформациите на формите са предизвикани от спецификата на строежа им, а при други- са причинени от вида на фона.
Към първата група спада т.нар. “ илюзия на стрелките”.
Илюзия на стрелките: въпреки, че хоризонталните линии са с еднаква дължина, първата се приема като по дълга от втората.
Следващи илюзии са тези на “перспективата” и на “деление на половина”:
Илюзия „перспектива“: двете хоризонтални линии изглеждат с различна дължина
Илюзия „деление на половина“: вертикалната линия изглежда по дълга от хоризонталната, въпреки, че са с еднаква дължина
Илюзия на “контраста” показва как се променя възприятието на средния кръг, при промяна на големината на кръговете около него. В единия случай средния кръг изглежда по-голям, а в другия по-малък.
