Знаете ли за какво се е използвал този знак?
Тези дни подготвяме новия ни модул за онлайн обученията по ЗБУТ по Наредба РД-07-2/16.12.2009 г., който ще бъде за безопасната работа с електро и мотокари. За създаването на такъв модул се запознаваме подробно с нормативни актове и допълнителна литература – от България и по света.
И така намерих една много хубава книжка, в която освен другите неща имаше включен и Правилника по безопасността на труда при експолатация на електрокари и мотокари, утвърден през далечната 1971 г.
След като се запознах с него, разбрах, че нищо ново няма в актуалната Наредба № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, но пък открих неща, които са спестени в нея. Тези изисквания, обаче, можете да използвате като добра практика и днес.
Да започнем със знака
| Съгласно правилника всеки водач, който е правоспособен и определен от работодателя да управлява кари, носи специален отличителен знак в контрастен цвят спрямо работното облекло – това е знака, който виждате на картинката. |
Като алтернатива, идея за добра практика е ако използвате каски те да бъдат в различен цвят или да има някакво друго обозначение.
Виждала съм подобна практика за носене на отличителен знак от лицата, които са обучени да оказват първа помощ. Защо не и мотокаристите да си имат такъв.
Още идеи от миналото
Ето и още някои неща, които ми харесаха:
Изискването сега: На всеки електрокар и мотокар се поставя табела с контрастен цвят с регистрационен номер.
А ето какви са били изискванията преди, които можете спокойно да въведете като фирмен стандарт:
На всеки кар с контрастен цвят да се постави вътрешнозаводски номер с размери на цифрите – височина 200 мм, широчина 100 мм и дебелина 30 мм.
Обърнете внимание, че в старото изискване ясно е указано, че става въпрос за вътрешнозаводски номер, докато в актуалното изискване се говори за „регистрационен номер“ и това понякога е въпрос за дискусия, защото регистрационен номер е понятие от Закона за движението по пътищата – такъв се изисква само за карите, които се движат по пътната мрежа ма страната.
Инспекционната практика изисква поставянето на номер, дори и да е само един кар, но тъй като няма конкретно нормативно изискване, то можеш да го направиш както си искаш.
Подобно на информационните табели на строежи, разпечатани на лист А4 – отново защото няма конкретни изисквания относно големина.
Изискването сега: Движението на карите с товар и без товар се извършва с безопасна скорост.
А ето какви са били изискванията преди, които можете спокойно да въведете като фирмен стандарт или да ползвате като отправна точка:
- В местата, където се натрупват хора, при преминаване през врати и преходи, при завиване и при пресичане на различни релсови пътища движението да се извършва със скорост до 3 км/ч
- При движение в стеснени места, като проходи и складове, между стифове и т.б. скоростта на повдигачите да не превишава 6 км/ч, а в края на рампи, естакади, изкопи и преминаване на жп прелези – 3 км/ч
- На открити товарно-разтоварни площадки карите да се движат съ сскорост до 12к м/ч.
Изискването сега: Движението с високоповдигнат товар се извършва само в мястото на повдигането или свалянето на товара.
Преди: Движението с високо повдигнат товар се извършва само в мястото на повдигането или свалянето на товара със скорост на движение до 3 км/ч.
Изискването сега: При преминаване на кара в близост до машини, тръбопроводи, пещи и и други съоръжения се спазва безопасно разстояние от тях.
Преди: Минавайки покрай машините, тръбопроводите, пещите, котлите и другите съоръжения, каристът да спазва разстояние най-малко 0,5 м.
Осветеност
Сега в наредбата в чл. 34 има рамковото изискване:
„На места с недостатъчна осветеност се използват електрокари и мотокари, снабдени с осветление, подходящо за извършваната работа, с оглед безопасността на работещите.“
Как се извършва преценката, че осветеността е недостатъчна? Лесният отговор е, че това би трябвало да стане с оценката на риска. Или може би ако при измерванията има стойности под изискваните?
Трудното е, че често работодателят иска да види конкретно нормативно изискване, да има обосновка защо искаш от него да даде пари.
И ето как това е било регулирано в стария правилник:
Когато осветеността на работната зона е по-малка от 32 лк. на самия кар да се предвиди допълнително осветление.
Също така, в правилника виждаме и следните изисквания:
В гаражи, ремонтни работилници, зарядни станции и пунктове за снабдяване с горива и масла светлинните отвори да не се закриват с производствени съоръжения, готови изделия, полуфабрикати и др. както от вътрешната страна, така и от външната страна на сградата.
Стъклената повърхност на светлинните отвори (прозорци, обеллихти и др.) да се почиства периодично в срокове, определени според условията на замърсяване на цеха, участъка и др.
Нещо, което сега го няма
| Отговорност за техническата изправност и безопасна експлоатация на карите носят директорът, зам.-директорът по техническите въпроси, началниците на цехове, в които работят кари, началникът на експлоатацията, началникът на ремонта, брогадирът и водачите на кари. |
Както знаем, в съвременните нормативни актове липсват текстове, които да посочват отговорност за някой друг, освен за работодателя. Има изключения, например нормативните актове, свързани със строително-монтажни работи и в ЖП превозите.
За всичко останало е оставено в ръцете на работодателя да определи съответни задължения и отговорности с вътрешнофирмени документи. Дори и да има такива, обаче, Инспекция по труда може да съставя актове само въз основа на нормативни изисквания.
А по нормативните изисквания всичко е насочено към работодателя и…органа за безопасност и здраве при работа.
Дори и при няколкостотин човека, само за него в нормативен акт има изрично задължение да извършва „контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на законодателството и за изпълнението на задълженията на работниците и служителите„.
В правилника също откриваме и конкретни изисквания, свързани със зарадните станции и безопасната работа при поддържането на акумулаторните батерии. Нещо, което е момента е оставено на въображението и знанията на работодателя и длъжностното лице по безопасност и здраве при работа.