Добри практики за намаляване на експозицията на шум при работа

В тази статия ще намерите добри практики от български предприятия за намаляването на експозицията на шум при работа или намаляване на последствията от шума. Практиките са установени при проверките на Инспекция по труда през 2005 година и се надяваме споменатите предприятия да продължават в същия дух и до момента.

Технически мерки

Най-добрите мерки са свързани със замяна или модифициране на процеса по такъв начин, че да няма скепонирани на шум работещи.

  • В „Хамефа България”ООД – Разлог се използва многооперационен робот за обслужване на най-шумните машини.
  • Дистанционно управление на машините и съоръженията.
  • Осигуряване на климатизирани обезшумени кабини /стаи/ за операторите в компресорни производства на кислород и др. , като по този начин в тях е осигурено ниво но шума под 60 dB (A).
  • Обновяване на технологично оборудване в “Канзас 2” ЕООД, град Сапарева баня, където са осигурени нови гатер – банцизи, с по–ниски шумови характеристики.
  • Отделяне на машината с абразивен диск (шмиргел) в кабина (“Метал микрон” ООД, град Дупница)
  • Автоматизиране на процесите и осигуряване на обезшумени пунктове за управление за работещите.
  • Работното помещение в което, е разположена мелницата за пенополиуретан е отделено от останалите работни помещения и изолирано чрез звукоизолиращи покрития на стените и таваните, осигурено е и с предупредителни знаци за високо ниво на шума и задължително използване на ЛПС (“Органика България” ЕООД в с. Батишница).
  • “Коркос” ООД – цех за производство на дървесни плочи от масивна дървесинаристика на излъчвания шум – при проектирането са предвидени мерки за намаляване на шума – поточна технологична линия, в която машините и съоръженията са с необходимите технически характеристики от завода производител, осигуряващ ограничаването и намаляването на шума при тяхната експлоатация, както и механизирани и автоматизиран режим на управление без пряко участие на обслужващия персонал в зоната на действие на отделните машини и съоръжения.
  • Изнасяне на работните места с експозиция на шум над нормите в отделно помещение (“Девора-Димов”ООД – Силистра и “Хром”АД – Силистра)
  • Двигателят на линията за изтегляне на пръти в тръбопрофилно производство е шумоизолиран в специално помещение с врата (къщичка) (“София Мед”АД гр. София)

Други технически мерки са свързани с подобряване и поддръжка на използваното оборудване:

  • Облицоване на водещите/лентоводните колела на банцизите с гумени ленти за намаляване на шума (ЕТ “Валентин Мандев” – Валявица ВВМ” – град Сапарева баня и „Перивол”АД- Разлог
  • Технико-технологични мероприятия в “КЦМ” АД Пловдив: Ремонти на подкрановите пътища, поставяне на шумозаглушители на пневматичните вентили на филтър пресите, подмяна на твърдите връзки на бъркачните механизми при мешалките, използване на шумопоглъщащи екрани на мазутни форсунки за подгряване на дестилационните пещи и др.;

Звукоизолация и звукопоглъщане

  • В „ГБС – Благоевград”АД – Благоевград е направена обшивка и са поставени уплътнения в кабината на оператора на бетоновия център за шумоизолация.
  • Ограничаване на въздействието на шума чрез звукопоглъщаща обработка на стените.
  • Обезшумяване чрез специален кожух на вентилаторите на аспирационната система в леярски процес и в инсталация “изи клиин” в Идеал – Стандарт.
  • Изграждане на шумопоглъщащи прегради в работните участъци “чепкане на отпадъчна тапицерска вложка” и “иглонабиване”, с цел недопускане разпространението на шума в съседни работни места (“ЮТА”АД, гр.Русе.)
  • Изграждане на шумопоглъщащи прегради при топковите мелници към котел 4 (“Топлофикация Русе” ЕАД)
  • Подмяна на дограмата /врати и прозорци/ към командни щитове за управление в турбинен цех (“Топлофикация Русе” ЕАД)

Организационни мерки

Тези мерки не са за пренебрегване. Чрез тях може да се постигне намаляване на шумовата експозиция под нормите. Те могат да бъдат и чудени допълващи мерки.

  • В „Лукойл -ТЕЦ-Бургас“, „Топлофикация Бургас“ ЕАД, „Яна“ АД, ЕТ „Дизайн-Шопов“ са поставени предупредителни знаци на работните места с наднормен шум.
  • Разработен и внедрен е физиологичен режим на труд и почивка и стая за периодичен отдих на работещите с ниво на шума в тях не повече от 65 dB (A).
  • Провеждат се задължителни предварителни и периодични прегледи на работещите с оглед установяване на въздействието на шума.
  • Като добра практика на ръководствата и службата по безопасност на “Солвей Соди“ АД и “Девен” АД , съвместно със СТМ на Солвей Соди“ АД гр.Девня е проведената през 2004 г. кампания “Шум” за целия персонал на фирмите.Кампанията е осъществена чрез представяне на кратък филмов материал и презентация, показваща вредното въздействие на шума върху човешкия организъм и начините за предпазване.
  • В „КЦМ“ АД на всички работници с установена слухова загуба се провежда стимулирано медикаментозно лечение веднъж в годината, в насоченото диетично хранене в условия на наднормена шумова експозиция редовно да се приемат витаминизирани напитки с повишено съдържание на витамините В и С.
  • В “Топлофикация-Пловдив” ЕАД, добрата практика е свързана с това, че на всички новопостъпили работници и служители се провеждат първоначални изследвания на слуха и изготвяне на аудиограма и след това се извършват периодични прегледи и изследвания.
  • Чрез промяна на организацията на работа се ограничава времето за престой и обход в зоните с наднормен шум.
  • Запознаване на работещите с резултатите от измерванията.

Лични предпазни средства

  • Измерване на честотната характеристика на шума за избор на подходящи лични предпазни средства (“Катекс” АД гр. Казанлък)
  • Закупените ЛПС /антифони/ са съобразени с нивото и честотната характеристика на излъчвания шум (“Топлофикация Русе” ЕАД)
  • Инструкции за използването, поддържането, подмяната и съхранението на определените ЛПС (антифони).

6 мнения за “Добри практики за намаляване на експозицията на шум при работа”

  1. Бързам да споделя:
    В прословутия чл.135 от наредба №7 е налице следния цитата: “ ……..работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите……“. Тук основните понятия, които към настоящия момент си противоречат са две:
    „шумова характеристика на работно място и оборудване“ и понятието „допустими норми“. Единствените норми, които имат отношение към производствената дейност и са предмет на контрол от ИТ са нормите, посочени в Наредба №6 за шума.
    Това е „дневно ниво на експозиция на шум (Lex,8h)“ е времево претеглена средна стойност на нивата на експозиция на шум за 8-часов работен ден, както е определено в стандарт БДС ISO 1999:2004, т. 3. 6; то обхваща всички шумове при работа, включително импулсен шум.

    Между чл.135 и цитираните в него допустими норми има празнота в законодателството просто няма норми, които да имат отношение към условията на труд и които да се отнасят до оборудване.
    Да ако говорим за съществените изисквания към машини и т.н. там разбира се има норми, съответно производителите декларират какво ниво на шум има машината, даже някои декларират ниво на шум на празен ход и при работен ход
    Мога още хиляда довода да извадя, но аз лично не мога да приема лековерното тълкувание на двусмислени текстове в нормативни актове, още повече, същите да се ползват за основание за налагане на парични санкции.

    Отговор
  2. Ами нека първо припомня за четящите какво гласи чл. 135 от Наредба 7:

    Чл. 135. Най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска.

    Преди няколко години проведох телефонен разговор с представител на инспекция по труда във връзка с изискванията за измервания. Още го помня и споменавам, защото признавам си – не бях обърнала внимание, че по отношение на измерванията съществува и този член. Неговото становище тогава беше, че докато измерванията по чл. 217 задължително се извършват от акредитиран орган за контрол, то за ежегодните по чл. 135 никъде не пише, че трябва да са от такъв акредитиран орган, т.е. може работодателят сам да си ги извърши със собствено оборудване.

    По отношение на чл. 135 не е уточнено какво означава близки – 2, 3 ли 5dB под допустимите, но все пак ако искаме да сме почти идеални :) мисля, че е най-чисто КУТ или ГУТ да се събере, да обсъди резултатите и да се прецени дали са близки, та догодина пак да се измери.

    Би ли споделил все пак поне в най-общи линии какъв е проблема?

    Отговор
  3. Здравейте,
    искам да започна една дискусия по отношение измерванията на шума като фактор на работната среда, като искам да свържа темата с взаимоотношенията между наредба №6 и чл.135 от наредба №7 за минималните изисквания. Бях много разочарован, когато последното беше използвано като основание за акт на наш клиент. Ще се радвам и други колеги, които имат отношение по въпроса да се включат с мнения и въпроси.

    Отговор
  4. Само в град Плевен нашият кмет Найден Зеленогорски продължава да разрешава строителството на увеличаващи шума съоръжения, като футболни изрища, които увеличават много над нормата шума имайки предвид,че и градския транспорт също допринася за това. Продължава се с практиката да се раздават петна за застрояване на цехове в непосредствена близост до жилищни блокове, без да е спазено изискването да има нужното отстояние от сградата и без да е съобразено това с нивото на шум, с което са облъчени тези граждани….

    Отговор

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.