Оценката на риска е изключително важна стъпка в работата по защита на работещите, както и защитата на самата фирма, тъй като чрез нея проверявате и доколко организацията съответства на нормативните изисквания.
Тя помага да се фокусирате на рисковете, които наистина са съществени на работното място – рисковете, които потенциално могат да причинят увреждания или заболявания.
Често, обаче, тя се превръща в един документ само за показване без никаква стойност. Нейното качество може драматично да наклони везните в отрицателна посока в очите на одитор или инспектор.
Оценката на риска е продължителен процес, но няколко неща могат да повлияят съществено на нейното качество. Ето кои са петте най-често срещани грешки при оценка на риска:
№1.Възприемане на оценката на риска като документ на хартия
Необходимостта от документиране на оценката на риска, така че да може да бъде преглеждана и от други хора, е само част от задачата.
Важно е оценката на риска да бъде част от цялостното планиране в предприятието, за да се осигури, че тя ще бъде проактивна, т.е. ще ни помага да предприемаме превантивни мерки по отношение на всеки процес, а няма да бъде „реактивна“ – като добавка след като вече сме направили промяната.
На първо място трябва да има връзка между планираните мерки и дейности по безопасност и здраве при работа и оценката на риска. Когато оценката е реална, е много лесно да се направи план какво е необходимо да се направи в бъдеще.
Често виждаме в края на цялата документация един списък с препоръчани мерки от оценителите – да се провеждат медицински прегледи, да се правят инструктажи, да се спазват правилата и пр.
Каквооо? – бих възкликнала аз, до момента не сте правили нито едно от тези неща?
В същото време има оценени рискове със степен, чието описание е „Необходимо е да се предприемат допълнителни мерки“. Такива, обаче, не са препоръчани, нито пък виждаме такива предвидени в т. нар. Програма от мерки за намаляване на риска.
Оценка преди, а не след…
Тук ми се ще да отбележа още един момент – колко е важно участието на експертите по безопасност и здраве при планирането на промени, например инсталиране на нова машина.
Експертът по безопасност и здраве е този, който може да се запознае с документацията и предварително да оцени дали тази машина ще бъде източник на вибрации и/или шум и съответно още при монтажа и фундамента да се предвидят съответни мерки за намаляване на риска (например добавяне на антивибрационна подложка).
Преминал ли е монтажа, стигнало ли се е до пускане в експлоатация, каквото и да установим, ще трябва да търсим реактивни мерки, тъй като няма начин всичко да се разбие и да се направи отначало.
Същото важи и когато започват да се използват нови химични агенти. Виждала съм фирми с добри традиции в управление на промените при включване на нов дезинфектант канцероген да има само препоръка от експерта по ЗБУТ да се изготви инструкция за безопасна работа.
А къде остана проверката дали е възможно да се използва алтернативен дезинфектант – по-малко опасен?
№2 Оценката на риска не е за конкретното работно място
Получавам запитване „Може ли да ми помогнете с оценка на риска за еди-коя си длъжност?“
След първоначалното ми възмущение, се замислям. Да, наистина има много опасности, които са характерни за определени дейности и би могло да се подготви почти универсален списък.
Такива можем да видим в подготвените от Международната организация по труда информационни листове по професии. В тях са описани изпълнявани дейности, използвано оборудване и професионални опасности.
Достатъчно ли е това, обаче?
Важно е оценката на риска да е свързана не само с дейностите на предприятието, но и с конкретиката на работните места – разположение, практики и др.
Оценка на риска, която може директно да се приложи в друг подобен производствен цех, е твърде обща. Добре структурираната оценка, която е специфична за работното място ще бъде по-кратка, по-лесно разбираема от хората и с по-голямо практическо значение.
№3. Лицето, което извършва оценката на риска, не е достатъчно компетентно
Оценителите на риска трябва да бъдат в състояние да идентифицират всяка опасност на работното място, да знаят кое може да се счита за приемливо, какви мерки са възможни и подходящи за конкретната дейност.
Често установяваме, че експерти с голям опит и м ного знания, имат сериозни пропуски по отношение на определени фактори на работната среда.
Опитът дава много знания, но е необходимо да има и добра теоретична подготовка и знание за опасностите, какви са свързаните с тях рискове и, разбира се, възможните мерки.
№ 4. Работещите не са включени в процеса по оценка на риска
Една от най-важните части на процеса по оценяване на риска, е включването на хората, които извършват дейността.
На първо място, работещите могат да бъдат отличен източник на информация при идентифициране на опасностите и определяне на мерките.
Тяхното участие е важно и при прилагането на мерките, тъй като могат да потвърдат (или не), че тези мерки са подходящи и работещи.
№ 5. Възприемате оценката на риска като еднократен процес
Извършена е оценка на риска, има заповед на работодателя за периодичност на 5 години и в промеждутъка нищо не се прави.
Промени се случват постоянно, макар и често самите хора да не ги разпознават като такива, които могат да повлияят на риска – Нови работни практики, ново оборудване, нови хора.
Ще дам пример с една фирма, в която „оптимизатори“ на процеса бяха препоръчали преместване на работните места на окачествителите в помещението с пресите – на 2 метра от тях.
Дали за тези хора се е появила нова опасност и риск, свързан с висок импулсен шум? Определено.
Дали решението е просто да им дадем едни антифони и да изискваме да ги ползват? Съвсем не.
Накратко: документирането на опасностите и рисковете е само началото на оценката на риска. Успехът на оценката идва от това как се управляват и контролират идентифицираните рискове.
Ще си позволя да коментирам, защото това наистина е болна тема. Защо наистина се случва формализмът с оценката на риска (ОР). Първо защото тя много често се възприема като „чуждо тяло“ в много организации, като нещо отделно. Почти винаги се възлага на външни за организацията лица. Къде остават постановките за интегритет и системен подход? Изобщо голяма част от бизнеса по нашите географски ширини страда от липсата на системи за управление на процесите като цяло. Не е редно системата за управление на безопасността да е отделна от системата за управление на качеството, от управлението на материалните потоци, управлението на човешките ресурси или от системата за управление на отпадъци. Изобщо безопасността е органично свързана с технологията и качеството. От тук идва и проблема с „общите“ ОР. Естествено е хора, които не познават технологията (дори и да са много добре подготвени оценители) да предоставят една посредствена ОР. Това е въпрос на заинтересованост на възложителя – получава това което търси.
От друга страна позволете ми да не се съглася с теорията за „инсталиране на нови машини“. Всяка нова машина допусната на пазара на ЕС е преминала през оценка на съответствието. Новите машини винаги са придружени с изчерпателна документация (паспорт), където са указани методите за монтаж, възможните опасности, които могат да възникнат по време на монтаж и експлоатация на машината, сервизни интервали и начин на поддръжка, указания за всички предпазни елементи, указания за шумови нива, вибрации, изискуеми ЛПС за работа и т.н.
Проблемите настъпват, когато предприятията решат да видоизменят така „леко предназначението“ и да поспестят някой лев.
Пример от практиката: ново закупена металообработваща машина с CNC управление пристига от трета страна извън ЕС е съпроводена от екип обучители, които следят правилния монтаж на машината (иначе гаранции няма) и съответно няколко дена настройват и обучават персонала работещ с машината. Технологичната инструкция на тази машина е от около 550 страници. Инструкцията за безопасност от 170 страници. Тоест работодателя изначало е обезпечен … какво ще се случи от тук нататък – дали оператора ще изчете книгата от близо 700 страници, дали ще експлоатира правилно машината това вече е загадка. За мен примерно като оценител на риска всичко е наред – аз няма как да допусна, че машината ще се обслужва от необучени и неквалифицирани лица (защото така е регламентирано в инструкцията за безопасност), няма как да предвидя и „идиотска“ или недобросъвестна експлоатация от страна на оператора т.е да предвидя непредвидими действия, които са на границата на здравия разум (не че не съм срещал и такива).
И ето как стигаме до момента където безопасността е вързана с качеството. Няма как този оператор на машината да произведе качествен детайл, ако не спазва технологичната карта (или инструкция), която е съобразена и „вързана“ с безопасността. Или няма как запознат оператор с технологията да прояви „своеволие“ и да наруши технологичната инструкция без да засегне безопасността …
Благодаря Ви за изразеното мнение. Темата наистина е доста болезнена и смея да твърдя, че в България не сме някакво изключение – има и други държави с проблема „копи-пейст“ (не че това трябва да ни успокоява).
По отношение на новите машини – прав сте за наличната документация, именно тя е основата за предварителна оценка на риска и планиране на необходимите мерки, включително обучение на работещите с машината, необходимост то защита на други работници, които могат да бъдат засегнати (например замислено е машината да се монтира в помещение, при което, обаче, шумът за всички ще се повиши над нормата) и др. Именно това е „управлението на промените“ най-накрая заложено и в ISO 45001.
А не е ли на същия принцип оценката на риска за строителните обекти?