Ергономични рискови фактори за мускулно-скелетната система при работа с видеодисплей

Автор: Верислав Станчев / Национален център по обществено здраве и анализи
Българско списание за обществено здраве, 2012, том 4, кн. 2

Въведение

Уврежданията на мускулно-скелетната система са широко разпространени и представляват значим здравен проблем при различни професии. Според Европейската агенция по безопасност и здраве при работа [1] мускулно-скелетните оплаквания са най-честите, свързани с труда, оплаквания. По данни на Агенцията 25% от работещите в ЕС се оплакват от болки в гръбнака, а 23% – от болки в мускулите.

Тези данни се подкрепят от факти, свързани с разпространението на рисковете за мускул-но-скелетната система на работното място. Така 62% от работниците в ЕС са изложени през повече от една четвърт от работното време на многократно повтарящи се движения с ръцете; 46% – на болезнено или изморително положение на тялото; 35% -на носене или придвижване на тежести.

Тенденцията за намаляване на дела на работата с тежести се запазва, но се увеличава относителният дял на оплаквания и увреждания, свързани с репета-тивната дейност и работната поза.

Множество ергономични фактори, като изпълнението на репетитивни действия, прилаганата сила, скоростта на работата, статичното натоварване, екстремните положения на ръцете, се разглеждат като причина за мускул-но-скелетните увреждания в областта на врата, гърба и горните крайници [2, 3].[s2If current_user_can(access_s2member_level2)]

Характеристики на трудовата дейност

Характеристиките на трудовата дейност и работната среда са свързани с риска за възникване на редица мус-кулно-скелетни увреждания, както следва: увреждания на стави, мускули, сухожилия, нерви и др. Някои рискови фактори на работното място са:

  • работа с прилагане на сила, напр. работа с тежести, бутане, дърпане;
  • повтарящи се движения;
  • неудобни работни пози, статични работни пози, напр. продължителна правостояща или седяща работна поза;
  • употреба на неергономично проектирани инструменти и уреди;
  • локален натиск от инструменти или повърхности;
  • локални вибрации, напр. работа с вибриращи инструменти;
  • работа в условия на ниски или високи температури, висока влажност.

Според източници, позоваващи се на националните бази данни на САЩ за работещото население, ергономичните рискови фактори се подреждат така: извършване на репетитивна дейност, извиване и усукване на тялото при работа, заемане на принудителни работни пози при работа в тясно пространство и други.

Репетитивните движения при работа са най-разпространени от ергономичните рискови фактори. Над 27% от работещите са изложени на тях. Около 25% от работещите са изложени на извиване и усукване на тялото по време на работа. Принудителни работни пози се заемат от 10% от работещите, което често е свързано с тесните пространства на работното място. [4]

Мускулно-скелетни увреждания при работа с видеодисплей

Мускулно-скелетните оплаквания от областта на врата, раменете и ръцете, гърба и кръста са често срещани и имат тенденцията да се увеличават във всички развити страни. Редица проучвания сочат връзка на работата с видеодисплей с тези оплаквания. [5, 6, 7, 8, 9].

Работата с видеодисплей се превърна в характерна част на различни дейности не само в развитите в икономическо отношение държави, а практически в целия свят. Поради масовото използване на компютри и компютърни системи е важно проучването на възникващите увреждания на мускулно-скелетната система и причините за това.

Работна поза

Въвеждането на видеодисплеи в офисната работа (и в редица други дейности) доведе до значително натоварване, свързано с принудителна фиксирана работна поза и пренапрежение на зрителния анализатор.

Най-честите оплаквания, свързани с работната поза, са болка, изтръпване, скованост на врата, раменете, китките и пръстите, което може да бъде резултат на статичното натоварване при работа.

Например при работа главата и гърбът се поддържат във фиксирано положение, определено от конфигурацията на екипировката на работното място (статич-но натоварване), а от друга страна – ръцете и китките извършват бързи, с висок темп движения (репетитивна дейност).

Работната поза, освен от извършваната дейност, до голяма степен се определя и от конструкцията на работното място и работната мебел. Редица проучвания показват значението на един или друг ергономичен проблем, свързан с работното място. [10, 11, 12]

Неергономичната работна поза се свързва с появата на оплаквания в областта на врата и гърба. За тях имат значение и други фактори, напр. организацията на работ-ното място, работната мебел, а също така и режимът на труд и почивка, организацията на работните задачи и др.

Възможните причини за оплаквания от областта на врата са свързани с работната поза на цялото тяло и с фактори, влияещи върху позицията на главата при работа, като характеристики на зрението на работещите, височина на разположение на монитора и др. характеристики на работното оборудване. [13, 14]

Характеристики на работното място и работното оборудване

Една от често срещаните причини за поява на мускул-но-скелетни оплаквания при работа с видеодисплей е непълното адаптиране на работните места към променящата се техника и нуждите на работещите, като често не са изпълнени основни ергономични изисквания за организация на работното място с видеодисплеи. [15]

С особена сила това важи при използване на различни преносими компютри на стандартни работни места или на места, които не са адаптирани за тази дейност – заседателни зали, приемни и др.

Често е използването на твърде малки по размер дисплеи или на необичайни работни разстояния.

Към това се прибавят и различните от общоприетия стандарт компютърни клавиатури и посочващи устройства, които се отразяват негативно, като повишават нивото на оплаквания от областта на ръцете и раменете, а понякога и гърба. [16, 17, 18]

Проучвания при проведени ергономични оценки на работни места с видеодисплеи отчитат значима връзка между характеристики на работното място, като мебели, които не могат да се регулират, неподходящи работни столове и др. и появата на мускулно-скелетни оплаквания. [19] Работата с видеодисплей в най-общия случай включва използване на клавиатура и мишка.

Въвеждането на модели на работа с видеодисплей, свързани с интензивно използване на мишка и други посочващи устройства е съпроводено с увеличаване на значението на този рисков фактор за поява на оплаквания от мускулно-скелетната система. [20]

Един от факторите, които в голяма степен влияят върху появата на мускулно-скелетни оплаквания при работещи с видеодисплей, е дизайнът и разположението на клавиатурата, които може да доведат до заемане на неблагоприятна работна поза с повдигане на рамената, намалена флексия в лакътната става, увеличена флексия в китката. [21]

Размерите на работното място са важен определящ фактор за работните пози, заемани по време на работа с видеодисплей. [22]

В проучването се разглежда и възможността за влияние на допълнителни фактори. Като такъв фактор се разглежда обучението на работещите за оптимално подреждане на работното място и работното оборудване, съобразно изискванията на работната задача.

Резултати, получени след проведена ергономична интервенция, на работни места с видеодисплеи, потвърждават значението на обучението за регулиране на размерите на работната мебел (при осигурени условия за това) за нивото на мускулно-скелетни оплаквания. [23]

Видът и характеристиките на работния стол се считат за един от важните фактори за комфортна работа в седяща работна поза поради продължителния контакт с човешкото тяло. [24] Появата на оплаквания в областта на гърба и кръста се свързват предимно с неблагоприятна работна поза, а тя е в пряка зависимост от използвания работен стол. [25, 26].

Високата честота на оплакванията от болки в областта на врата и гърба при работа с видеодисплей, налага разработване и производство на разнообразни модели ергономични работни столове.

Трябва да се отбележи, че ергономичният работен стол е само една от брънките на веригата фактори, влияещи върху появата и локализацията на оплаквания от мускулно-скелетната система при работа с видеодисплей.

Мерки за предотвратяване на мускулно-скелетни увреждания

Като правило мебелите се проектират съобразно антропометричните характеристики на населението. Групите на работещи с видеодисплей лица представляват малки извадки от цялата популация работещи лица, като могат да се наблюдават вариации в определени граници.

За да се осигурят ергономични работни места, е необходимо да съществуват възможности за регулиране на параметрите на работната мебел. Работните столове се регулират по височина на седалката, височина и наклон на облегалката и височина на подлакътниците. Работните маси и плотове все още сравнително рядко предлагат възможност за регулиране на височината.

Проучване, проведено у нас сред специфична група работещи с видеодисплеи, установява редица несъответствия на работните места, свързани с тяхното оборудване и организация. Проведеното анкетно проучване показва завишен брой мускулно-скелетни оплаквания, като принос за това имат изброените вече причини, както и недостатъчните почивки по време на работа. [27]

Пространственото разположение на мебелите се коригира лесно при използване на модулни конструкции. Проучване показва, че когато работещите имат възможност да нагласяват параметрите на своето работно място те намират най-добрите за тях работни разстояния. [28]

Тези данни утвърждават значението на модулните и др. конструкции в работната среда, осигуряващи и улесняващи нагласяне-то на параметрите на работното място според нуждите на потребителя.

Заключение

Данните показват висока честота на мускулно-скелетни-те увреждания при работа с видеодисплеи, тясно свързана с ергономичните несъответствия на работното място.

Използваното оборудване на работни места с видеодисплеи е все по-добре проектирано и съобразено с възможностите и изискванията на работещите. Важно е да се подчертае, че променящата се компютърна техника сама по себе си не води до повишен комфорт при работа, добро здраве и работоспособност на работещите, ако не се предприемат мерки за ергономична организация на ра-ботното място и работния процес.

Световната здравна организация и Международната организация по труда посочват като важна характеристика на свързаните с труда мускулно-скелетни увреждания, че те са предотвратими. Оплакванията от мускулно-скелетната система при работа са най-ранният предвестник на увреждания.

Провеждането на оценка на риска и на ергономични интервенции на работните места са средства, чрез които може да се намали честотата на тези оплаквания и да се предотврати появата на уврежданията на мускулно-скелетната система при работа.

Книгопис

1. Европейска агенция за безопасност и здраве при работа. Често задавани въпроси. 2011, http://osha.europa.eu/bg/topics/msds/FAQs
2. Squadroni R, Barbini N. Ergonomic analysis of nursing activities in relation to the development of musculoskeletal disorders. Assist Interm Ric 2003; 22(3):151-8.
3. Lanfranchi JB, Duveau A. Explicative models of musculoskeletal disorders (MSD): From biomechanical and psychosocial factors to clinical analysis of ergonomics. European Review of Applied
Psychology 2008, 58(4): 201-213.
4. Tak S, Calvert GM. The estimated national burden of physical ergonomic hazards among US workers. Am J Ind Med 2010; 8, http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20721968
5. Ming Z, Zaproudina N. Computer use related upper limb musculoskeletal (ComRULM) disorders. Pathophysiology 2003, 9:155-160.
6. Wahlstrom J. Ergonomics, musculoskeletal disorders and computer work. Occup Med (Lond) 2005; 55:168-176.
7. Gerr F, Monteilh CP, Marcus M. Keyboard use and musculoskeletal outcomes among computer users. J Occup Rehabil 2006; 16:265-277.
8. Griffiths KL, Mackey MG, Adamson BJ. The impact of a computerized work environment on professional occupational groups and behavioural and physiological risk factors for musculoskeletal symptoms: a literature review. J Occup Rehabil 2007; 17:743-765.
9. Crawford J, Laiou E, Spurgeon A, McMillan G. Musculoskeletal disorders within the telecommunications sector-A systematic review. Int J Industrial Ergonomics 2008; 38:56-72.
10. Wu S, Yang C. Effect of VDT keyboard height and inclination on musculoskeletal discomfort for wheelchair users. Percept Mot Skills 2005; 100(2):535-42.
11. Gigante MR, Sciascia G, Basso A, Lovreglio P, Russo A, De Frenza MD, Musti M, Soleo L. Could VDT use induce thoracic hyperkyphosis? Preliminary data. G Ital Med Lav Ergon 2005; 27(1):119-23.
12. Horgen G, Aaras A, Dainoff MJ, Konarska M, Thoresen M, Cohen BG. MEPS Study Group, A cross-country comparison of short- and long-term effects of an ergonomic intervention on musculoskeletal discomfort, eyestrain and psychosocial stress in VDT operators: selected aspects of the international project. Int J Occup Saf Ergon 2005; 11(1):77-92.
13. Svensson F, Svensson O. The influence of the viewing angle on neck-load during work with video display units. J Rehabil Med 2001; 33(3):133-6.
14. Rempel D, Willms K, Anshel J, Jaschinski W, Sheedy J. The effects of visual display distance on eye accommodation, head posture, and vision and neck symptoms. Hum Factors 2007; 49(5):830-8.
15. Наредба №7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи, Обн., ДВ, бр.70 от 28.08.2005 г.
16. Hamilton AG, Jacobs K, Orsmond G. The prevalence of computerrelated musculoskeletal complaints in female college students. Work 2005; 24(4):387-94.
17. Berkhout AL, Hendriksson-Larsen K, Bongers P. The effect of using a laptopstation compared to using a standard laptop PC on the cervical spine torque, perceived strain and productivity. Appl
Ergon 2004;35(2):147-52.
18. Saito S, Piccoli B, Smith MJ, Sotoyama M, Sweitzer G, Villanueva MB, Yoshitake R. Ergonomic guidelines for using notebook personal computers. Technical Committee on Human-Computer Interaction, International Ergonomics Association, Ind Health 2000, 38(4): 421-34.
19. Pentikis J, Lopez MS, Thomas RE. Ergonomics evaluation of a government office building. Work 2002, 18(2): 123-31.
20. Iwakiri K, Mori I, Sotoyama M, Horiguchi K, Ochiai T, Jonai H, Saito S., Survey on visual and musculoskeletal symptoms in VDT workers, Sangyo Eiseigaku Zasshi 2004;46(6):201-12.
21. Korhonen T, Ketola R, Toivonen R, Luukkonen R, Hakkanen M, Viikari-Juntura E. Work related and individual predictors for incident neck pain among office employees working with video display units. Occup Environ Med 2003; 60(7):475- 82.
22. Gerr F, Marcus M, Ortiz D, White B, Jones W, Cohen S, Gentry E, Edwards A, Bauer E. Computer users’ postures and associations with workstation characteristics. AIHAJ 2000; 61(2):223-30.
23. Aaras A, Horgen G, Ro O, Loken E, Mathiasen G. The effect of an ergonomic intervention on musculoskeletal, psychosocial and visual strain of VDT data entry work: the Norwegian part of the international study. Int J Occup Saf Ergon 2005; 11(1): 25-47.
24. Vlaović Z, Domljan D, Bublić A, Grbac I. Support factor of office work chairs. Proceedings of 4th International Ergonomics Conference, Ergonomics 2010, June 30 – July 3, Stubičke Toplice, Zagreb, Croatia
25. Wong TF, Chow DH, Holmes AD, Cheung KM. The feasibility of repositioning ability as a tool for ergonomic evaluation: effects of chair back inclination and fatigue on head repositioning. Ergonomics 2006; 49(9):860-73.
26. Babski-Reeves K, Stanfield J, Hughes L. Assessment of video display workstation set up on risk factors associated with the development of low back and neck discomfort. Int J Ind Ergon 2005; 35(7):593-604
27. Вангелова К, Станчев В, Минчева Л. Стрес и умора при художествено-технически персонал: роля на ергономичните фактори и организацията на труда. Българско списание за обществено здраве 2009, Том. 1, Кн. 2, 48-58.
28. Ziefle M. Sitting posture, postural discomfort, and visual performance: a critical view on the interdependence of cognitive and anthropometric factors in the VDU Workplace. Int J Occup Saf Ergon 2003; 9(4):503-14.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.