Ергономични стандарти: Оценяване на позите и движенията

Националните стандарти от поредицата „БДС EN 1005 Безопасност на машини. Физически характеристики на човека“ въвеждат основните правила, свързани с позите, движенията и ръчната работа с тежести и прилаганите усилия във връзка с машините с цел збягване на болка и умора. Поредицата включва:

  • БДС EN 1005-1:2001+A1:2009 Безопасност на машините. Физически характеристики на човека. Част 1: Термини и определения
  • БДС EN 1005-2:2003+A1:2009 Безопасност на машините. Физически характеристики човека. Част 2: Ръчна работа с машини и със съставни части на машини
  • БДС EN 1005-3:2002+A1:2009 Безопасност на машините. Физически характеристики на човека. Част 3: Препоръчителни граници за усилия при работа с машини
  • БДС EN 1005-4:2005+A1:2009 Безопасност на машините. Физически характеристики на човека. Част 4: Оценяване на работните пози и движения във връзка с машината
  • БДС EN 1005-5:2007 Безопасност на машините. Физически характеристики на човека. Част 5: Оценяване на риска при повтарящо се управление на висока честота

В тази статия ще се спрем по-подробно на изискванията на четвъртата част на стандарта, който дава насоки за оценяване на работните пози и движения във връзка с машината. Стандартът е ръководство за проектиране на машини или техни съставни части по отношение оценяването и въздействието на рисковете за здравето, дължащи се само на свързани с машината пози и движения, т.е. по време на сглобяване, монтаж, работа, настройване, поддръжка, почистване, ремонт, транспорт и демонтиране. Стандартът определя изисквания за пози и движения с пълно избягване или с прилагане на минимално външно усилие.

Преди всичко начинът на работа с машината трябва да позволява промяна на позата между и по време на седене, стоене и ходене. В стандарта е приет поетапен подход за оценяване на риска при оценяване на позите и движенията като част от процеса на проектиране на машината.

На ранен етап от процеса на проектиране трябва да се вземат предвид:

  • Зрителни изисквания: позата е повлияна неблагоприятно от препятствия, попадащи на зрителната линия, слаба осветеност, малки зрителни обекти и малък ъгъл между зрителната линия (по посока на погледа) и повърхността на зрителния обект. Продължителното наблюдаване на зрителна цел встрани от оператора ще доведе до непрекъснато въртене на главата и евентуален дискомфорт.
  • Изисквания за управление (задвижване на командно устройство с ръка/крак): позата или движението може да са неблагоприятно повлияни от вида и посоката на ръкохватка/бутон или педал. Например неподходящото ориентиране на оста на ръкохватката може да доведе до неблагоприятно повдигане на горната част на ръката.
  • Изисквания за стабилност: позата може да е повлияна от необходимостта да се опре тялото или части от тялото до машината. Например, при извършване на работа с висока точност използваната за опиране на лактите ниско разположена повърхност може да доведе до прекомерно навеждане на торса напред.

Оценяване на риска

В стандарта се използват няколко зони за оценяване на позите и движенията, като са възможни три резултата от оценяването на риска:

Приемлив: приема се, че рискът за здравето е малък или пренебрежим за почти всички здрави възрастни индивиди. Не е необходимо да се предприемат действия.

Условно приемлив: съществува повишен риск за здравето на всички или на част от операторите. Рискът трябва да се анализира заедно с рисковите фактори, допринасящи за него, след което максимално бързо да последва намаляване на рисковете (т.е. повторно проектиране), а където това не е възможно, трябва да бъдат предприети други подходящи мерки, например предоставяне на указания за оператора, което да осигури приемливо  ползване на машината.

Неприемлив: рискът за здравето е неприемлив за всички оператори. Задължително е повторно проектиране, за да се подобри работната поза. При отделни пози приемливостта зависи от характера и продължителността на позата и от периода на възстановяване. Освен това при други пози и движения приемливостта може да зависи от честотата на движението или от наличието или отсъствието на опора за тялото.

Например по отношение на позата на торса се препоръчва постигане на работна поза с изправен торс, особено ако машината се използва за по-продължително време и то в статична поза без достатъчно време за възстановяване. За приемлив се приема наклон на торса до 20 градуса независимо дали честотата на навеждане е ниска или по-висока. За условно приемлив се счита наклон на торса до 60 градуса, но само в случаите при ниска честота на навежданията. При висока честота този наклон е неприемлив.

Подобни указания в стандарта има за наклон встрани или извиване на торса, движение на горната част на ръката (от рамото напред и встрани), преместване на посоката на погледа, накланяне настрани или извиване на главата, както и са описани други неудобни пози и движения, например сгъване на гърба в долната част при седене. Към всяко указания ще намерите онагледяващи таблици и диграми.

БДС EN 1005-4:2005+A1 Безопасност на машини. Човешки физически характеристики. Част 4: оценяване на работните пози и движения по отношение на машината са въведени с превод на български език от работна група към техническия комитет 59: Ергономия на Българския институт за стандартизация.

Подобни статии:

2 thoughts on “Ергономични стандарти: Оценяване на позите и движенията”

  1. Здравейте, инж.Илиева!
    Благодаря Ви за информацията и за статиите, които публикувате.
    Много ми е полезна вашата информация.
    Поздрави. С уважение – Павлова

  2. Здравейте, инж.Илиева!
    Благодаря Ви за информацията и за статиите, които публикувате.
    Аз съм учител в Помощно училище“П.Р.Славейков“гр.Плевен.Отговарям за ЗБУТ в училището.
    Ходя периодично на обучения, но смятам, че не е достатъчно.
    Много ми е полезна вашата информация.
    Поздрави. С уважение – Павлова

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.