Ергономични стандарти за работа с видеодисплей – работна повърхнина и стол

Niels Diffrient for Humanscale: Freedom Chair
Niels Diffrient for Humanscale: Freedom Chair

В началото международният стандарт ISO 9241 е замислен като седемнадесет части с ергономични изисквания за работа в офис с видеотерминали. Но неговата област на приложение се разширява и той започва да обхваща много ергономични аспекти на взаимодействието човек – система.
Стандартът съдържа много части, номерирани в стотици – серия 100 се отнася за софтуерен интерфейс, серия 200 – за ориентирано към човека проектиране, серия 300 – за видеодисплеи, серия 400 – за физични входни устройства и т.н.
Стандартите от тази серия твърде често се променят и заменят, тъй като новите технологии се развиват много бързо.

Двете основни части, които конкретно касаят работното място с видеодисплей са:

БДС EN ISO 9241-5:2000 Ергономични изисквания при работа в офис с видеотерминали (ВТ). Част 5: Изисквания към работното място и работната поза

БДС EN ISO 9241-6:2000 Ергономични изисквания при работа в офис с видеотерминали (ВТ). Част 6: Ръководство за работната среда

Стандартът БДС EN ISO 9241-5

“Ергономични изисквания за работа с видеотерминали. Част 5: Изисквания за разположението на конкретните работни места и за позите” определя ергономичните принципи за проектиране и обзавеждането на работни места за работа с видеодисплей. В стандарта се регламентират параметрите на конкретното работно място/работната станция с видеодисплей, свързани с изпълнението на работата, свободното пространство за тялото, допустимите и предпочитани пози и комфорт.

Стандартът предлага подходящо подреждане на конкретното работно място: стола и работната повърхнина, зрителния ъгъл, височината на работната повърхнина и на клавиатурата, свободното пространство за коленете, наклонът на предмишницата и височината на лакътя.

Опорни повърхнини

Работната повърхнина трябва да осигури достатъчно място за екрана, входните устройства (клавиатура и мишка), други средства и материали, както за ръцете на работещия. Височината на опорната повърхнина трябва да позволи комфортна и ефикасна поза на мишниците, предмишниците и ръцете от китките до върха на пръстите. Тя трябва да може да се регулира на височина, а в някои случаи к по наклон.

При седяща работна поза е необходимо достатъчно вертикално, хоризонтално и странично свободно пространство между тялото и долните крайници на потребителя и компонентите на конкретното работно място.

Работещият трябва да има възможност да поставя под ъгъл, да накланя или да завърта видеодисплея.

Работен стол

Работният стол трябва да осигурява стабилна опора на тялото с възможност за промяна на позата при следните изисквания:
– да не ограничава циркулацията на кръв в долните крайници;
– лесно да се поддържа;
– да се осигурява опора на гърба в областта на кръста;
– материята на седалката да не позволява хлъзгане и да не запарва;
– широчината на седалката да бъде по-голяма от широчината на бедрата.

При ергономичния работен стол могат да се регулират:
– височината на седалката;
– дълбочина на седалката – чрез движение на облегалката спрямо седалката или обратно ;
– наклонът на облегалката.

Подходящата височина на седалката е височината на задколянната ямка плюс височината на обувките. Дълбочината на седалката трябва да позволява да седнем плътно до края й, без това да пречи на сгъването на краката в коляното.

Подлакътниците не са задължителен елемент, но за определени задачи и за моментите, когато се прекъсва работата, те могат да бъдат опора за мускулната система на врата и раменете и могат да подпомагат ставането и сядането. Важното при тях е, че височината им не трябва да пречи работният стол да бъде пъхнат под работната повърхност.

Подобни статии:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.