Ергономични стандарти за работа с видеодисплей – работна повърхнина и стол

В началото международният стандарт ISO 9241 е замислен като седемнадесет части с ергономични изисквания за работа в офис с видеотерминали. Но неговата област на приложение се разширява и той започва да обхваща много ергономични аспекти на взаимодействието човек – система.
Стандартът съдържа много части, номерирани в стотици – серия 100 се отнася за софтуерен интерфейс, серия 200 – за ориентирано към човека проектиране, серия 300 – за видеодисплеи, серия 400 – за физични входни устройства и т.н.
Стандартите от тази серия твърде често се променят и заменят, тъй като новите технологии се развиват много бързо.

Двете основни части, които конкретно касаят работното място с видеодисплей са:

БДС EN ISO 9241-5:2000 Ергономични изисквания при работа в офис с видеотерминали (ВТ). Част 5: Изисквания към работното място и работната поза

БДС EN ISO 9241-6:2000 Ергономични изисквания при работа в офис с видеотерминали (ВТ). Част 6: Ръководство за работната среда

Стандартът БДС EN ISO 9241-5

“Ергономични изисквания за работа с видеотерминали. Част 5: Изисквания за разположението на конкретните работни места и за позите” определя ергономичните принципи за проектиране и обзавеждането на работни места за работа с видеодисплей.

В стандарта се регламентират параметрите на конкретното работно място/работната станция с видеодисплей, свързани с изпълнението на работата, свободното пространство за тялото, допустимите и предпочитани пози и комфорт.

Стандартът предлага подходящо подреждане на конкретното работно място: стола и работната повърхнина, зрителния ъгъл, височината на работната повърхнина и на клавиатурата, свободното пространство за коленете, наклонът на предмишницата и височината на лакътя.

Опорни повърхнини

Работната повърхнина трябва да осигури достатъчно място за екрана, входните устройства (клавиатура и мишка), други средства и материали, както за ръцете на работещия. Височината на опорната повърхнина трябва да позволи комфортна и ефикасна поза на мишниците, предмишниците и ръцете от китките до върха на пръстите. Тя трябва да може да се регулира на височина, а в някои случаи к по наклон.

При седяща работна поза е необходимо достатъчно вертикално, хоризонтално и странично свободно пространство между тялото и долните крайници на потребителя и компонентите на конкретното работно място.

Работещият трябва да има възможност да поставя под ъгъл, да накланя или да завърта видеодисплея.

Работен стол

Niels Diffrient for Humanscale: Freedom Chair
Niels Diffrient for Humanscale: Freedom Chair

Работният стол трябва да осигурява стабилна опора на тялото с възможност за промяна на позата при следните изисквания:
– да не ограничава циркулацията на кръв в долните крайници;
– лесно да се поддържа;
– да се осигурява опора на гърба в областта на кръста;
– материята на седалката да не позволява хлъзгане и да не запарва;
– широчината на седалката да бъде по-голяма от широчината на бедрата.

При ергономичния работен стол могат да се регулират:
– височината на седалката;
– дълбочина на седалката – чрез движение на облегалката спрямо седалката или обратно ;
– наклонът на облегалката.

Подходящата височина на седалката е височината на задколянната ямка плюс височината на обувките. Дълбочината на седалката трябва да позволява да седнем плътно до края й, без това да пречи на сгъването на краката в коляното.

Подлакътниците не са задължителен елемент, но за определени задачи и за моментите, когато се прекъсва работата, те могат да бъдат опора за мускулната система на врата и раменете и могат да подпомагат ставането и сядането. Важното при тях е, че височината им не трябва да пречи работният стол да бъде пъхнат под работната повърхност.

Подобни статии:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.