Новата рамка за периода 2021—2027 г. е под мотото „Здраве и безопасност при работа в променящите се условия на труда“ и се фокусира върху три ключови приоритета:
- предвиждане и управление на промените в контекста на зелените, цифровите и демографските преходи;
- подобряване на превенцията на трудови злополуки и заболявания и стремеж към подход Vision Zero (Визия нула) за смърт, свързана с работата (това включва както трудовите злополуки, така и професионалните заболявания);
- повишаване на готовността за реагиране на настоящите и бъдещите здравни кризи.
Рамката ни дава не само информация относно поставените цели, но и какви са плановете, свързани с промени в законодателството на Европейския съюз и други инициативи. На това ще обърнем внимание и в тази статия.
Добрата новина, с която започва представянето на рамката е информацията за сериозното намаляване на трудовите злополуки с фатален изход – 70% за трите десетилетия в периода от 1994 г. до 2018 г.
Не трябва да се забравя и икономическата гледна точка – данните показват, че за всяко евро, инвестирано в ЗБУТ, възвръщаемостта за работодателя е около два пъти повече.
Преди да продължат в изложението с поставените цели за периода 2021-2027 година, от Европейската комисия не забравят да се похвалят с действията си до момента, довели до това постижение.
Като основни фактори за успех те посочват усъвършенстваната нормативна база и тристранния подход с участие на работниците, работодателите и правителствата. Законодателството на ЕС в областта на ЗБУТ се разработва със сътрудничеството на Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място (ККБЗРМ) – тристранен орган, съставен от представители на национални правителства, профсъюзи и организации на работодатели.
Като ключови постижения от предишния стратегическа период (2014—2020 г) от Европейската комисия посочват:
- актуализациите на Директивата относно канцерогените и мутагените и предложение за четвърта актуализация;
- актуализации с цел осъвременяване на 4 директиви, включително в областите на граничните стойности на експозиция и биологичните агенти;
- значителния брой насоки и онлайн инструменти на EU-OSHA за работодатели, включително относно COVID-19;
- наръчници за инспекция и инструменти, разработени от Комитета на старшите инспектори по труда (КСИТ).
Промени, свързани с цифровизацията и изкуствения интелект
Новите технологии все повече навлизат в нашия живот. Те, обаче, създават и нови предизвикателства.
Едно от тях е все по-широкото навлизане на роботизацията и изкуствения интелект. В тази връзка се предлага актуализиране на Машинната директива като се разгледат по-обстойно рисковете, произтичащи от цифровизацията.
Виждаме и обещание за бъдещо актуализиране на Директивата за екранното оборудване (въведена в България с Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи).
| Директивата относно работните места (Наредба 7/1999 г.) и и Директивата за работата с екранно оборудване (Наредба 7/2005 г.) ще се актуализират до 2023 г. |
Преразглеждане на гранични стойности за химикали
Акцентът отново е към раковите заболявания и към вещества като оловото и кобалта, които все повече се използват в технологиите за енергия от възобновяеми източници и в производството на батерии. Плановете да се преразгледа граничната стойност на оловото и да се въведе такава за кобалта.
Погледът отново се обръща и към азбеста. Производството и използването му в ЕС са забранени, но имайки предвид планираната вълна на саниране, от Комисията смятат, че граничната стойност за азбест трябва да бъде по-строга.
|
Психосоциалните рискове
По данни на Комисията в резултат на пандемията близо 40 % от работниците са започнали да работят дистанционно на пълно работно време. Размиването на традиционните граници между работата и личния живот в комбинация с намалени социални контакти и повишено използване на видеодисплей, допълнително са увеличили психосоциалните и ергономичните рискове.
| Кампаниятата на EU-OSHA „Здравословни работни места“ за периода 2023—2025 г. ще бъде насочена към създаването на здравословно цифрово бъдеще като ще включва психосоциалните и ергономичните рискове. |
Подобряване на превенцията на свързаните с работата заболявания и злополуки
В Резолюцията на Европейския парламент от 17 декември 2020 г. относно силна Европа за справедливи промени (2020/2084 (INI)) държавите членки се призовават да поемат ангажимент за премахване до 2030 г. на свързаните с работата смъртни случаи и за намаляване на свързаните с работата заболявания, а Комисията се призовава да постигне тази цел посредством нова стратегия за ЗБУТ
За тази цел в стратегическа рамка е заложена задача за укрепване на културата на превенция както в организациите, така и сред отделните работници чрез:
- задълбочено разследване на злополуките и смъртните случаи на работното място;
- определяне и справяне с причините за тези злополуки и смъртни случаи;
- повишаване на осведомеността за рисковете
- укрепване на прилагането на съществуващите правила и насоки.
Ракът – номер 1 причина за смърт в резултат на работата
Погледът е Европейския съюз вече е обърнат не към смъртните трудови злополуки, а към професионалните заболявания, водещи до смърт!
Ракът е водещата причина за свързани с работата смъртни случаи в ЕС. Канцерогените допринасят за приблизително 100 000 смъртни случая на работното място всяка година, които се дължат на свързани с работата ракови заболявания.
Сърдечносъдовите заболявания са втората най-честа причина за свързани с работата смъртни случаи в ЕС, няма достатъчно информация за причините за тях и връзките им със свързаните с работа рискове. От Комисията си поставят задача за допълнителни изследвания и събиране на данни, но важен акцент се поставя на насърчаването на здравето на работното място.
Посочва се и необходимостта от действия за превенция на мускулно-скелетните смущения, които не водят до смърт, но засягат милиони работещи и обикновено не са свързани с една причина, а с комбинация от физически, психосоциални, организационни и индивидуални фактори.
Репротоксични вещества
Освен посочените до момента опасни вещества, започват да се подготвят мерки за актуализиране на данните и защитата от вещества токсични за репродуктивната система (репротоксични вещества, токсични за репродукцията).
Крайната цел е този вид вещества да бъдат включени в Директивата за защита от канцерогени и мутагени (Наредба № 10 от 2003 г.)
Репротоксичните вещества могат да бъдат с:
- ефекти върху сексуалната функция и фертилитета;
- ефекти върху развитието на плода или потомството.
Това са рискове, свързани със спонтанен аборт, мъртвородени деца или нарушено когнитивно развитие на заченатите деца.
Типичен представител на репротоксичните вещества е оловото. От тази гледна точка и предстои въвеждане на по-строги задължителни гранични стойности.
|
Насърчаване на здравето при работа
От Комисията посочват, че насърчаването на здравословни решения за начина на живот на работното място може значително да намали случаите на отсъствия, заболяване и незаразни болести (като например рак, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и диабет).
В тази връзка, чрез Европейския план за борба с рака ще бъдат стартирани действия за подобряване на здравната грамотност относно риска от рак и определящите фактори, така че да се даде на хората, включително и работниците, информацията и инструментите, от които имат нужда, за да правят по-здравословни избори.
С пълния тест на Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. може да се запознаете на този линк.
Благодаря!
Беше полезна статия.
Поздрави!