В тази статия ще разгледаме специфичните изисквания, свързани със здравно наблюдение в случаите, когато има експозиция на опасни химични агенти.
На пръв поглед приложимите нормативни актове препращат към Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и поради това често забелязваме, че се пропускат и други необходими изследвания.
Кои са нормативните документи, свързани с опасни химични агенти
Тук ще се спрем на два от тях:
- Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа
- Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа
И в двете наредби има изискване за осигуряване на медицинско наблюдение, като е направена препратка към Наредба 3 за медицинските прегледи. В приложение 2 и 3 на посочената наредбата има множество изисквания за специфични прегледи и изследвания (от т. I до т. XLVII).
Ще отбележим новото изискване на Наредба №10 за канцерогените и мутагените – допълнението на чл. 22 (в сила от 17.01.2020 г.), съгласно което работещите, за които е установен риск, свързан с експозиция на канцерогени или мутагени, след прекратяване на работа с експозиция подлежат на наблюдение от общопрактикуващ лекар при провеждането на профилактични прегледи и изследвания.
Това наблюдение трябва да се извърши по реда на наредбата по чл. 30, ал. 3 от Закона за здравето (Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията). При съмнение за развитие на професионално заболяване лицата се насочват към съответен специалист/лечебно заведение.
Биологичен мониторинг по Наредба №13/2003 г.
Освен в Наредба 3/1987 г. специфични изследвания се изискват и от Наредба №13 за химичните агенти, Това са изследванията за определяне на биомаркери за експозиция и/или биомаркери за ефект, т.е. извършване на биологичен мониторинг.
Те са посочени в Приложение № 2 към чл. 1, ал. 1, т. 4 – Биологични гранични стойности на химични агенти и метаболитите им (биомаркери за експозиция) или на биомаркерите за ефект.
С допълненията на наредбата, обнародвани в брой 47 на Държавен вестник ot 4.6.2021 г. бяха добавени методи за биологичен мониторинг за още два химични агента:
- Анилин (нов ред 18 в Приложение №2)
- 2-Фенилпропан (Кумен) (нов ред 19) – преди записан като „Кумен (изопропилбензен)“
Какво е биологичния мониторинг?
Биологичният мониторинг представлява измерване на вещество, неговите метаболити или ефекти в биологични тъкани, течности или издишан въздух от експонираните хора. Той допринася за ранно установяване на промени в организма преди развитие на заболяване или смърт.
Като биологични среди за пробонабиране могат да се използват кръв, урина, издишан въздух, коса, нокти, пот, слюнка.
В статията „Роля на биологичния мониторинг за управление на здравния риск след работещи с химични агенти“, проф. Любомирова посочва, че „биологичният моноторинг е по-точен начин за измерване на действителната експозиция в сравнение с измерване на веществото във въздуха на работната среда.
При сравняване на резултати от измервания между външната и вътрешна експозиция може да има съществени различия, обусловени от различни фактори.
Измерването на външната експозиция дава информация за потенциалната (възможната) експозиция, най-често по един път на постъпване в организма (чрез въздуха на работната среда), докато биологичния мониторинг осигурява измерване на количеството на абсорбирано в организма вещество, независимо от начина на постъпване (инхалиране, постъпване през кожата и/или поглъщане).“
Какво са биомаркерите за експозиция
Маркерите за експозиция са екзогенни вещества, техните метаболити, продукти на взаимодействие между ксенобиотици и прицелни молекули или клетки, изследвани в някоя част на организма.
Маркерите за експозиция са екзогенни вещества, техните метаболити, продукти на взаимодействие между ксенобиотици и прицелни молекули или клетки, изследвани в някоя част на организма. Маркерите за експозиция проявяват тенденция да интегрират всички пътища на експозиция за определено химическо вещество.
В литературата се приема, че обикновено маркерът за експозиция е по-полезен за оценител, ако в биологичен материал се измерва съответното вещество, а не неговия метаболит. Причината за това е възможна загуба на специфичност при опита да се свърже метаболита с експозицията.
Могат да се посочат следните примери за биологичен мониторинг с определяне на самото токсично вещество :
- в кръв – измерване на концентрацията на олово (изискване на Наредба №13). Като добра практика може да се извършват изследвани за кадмий, пентахлорофенол, полихлориранибифенили (не е изискване на наредбата)
- в урина- определяне на концентрацията на ацетон, живак, никел (изискване на Наредба №13)
Какво са биомаркерите за ефект
Маркерите за ефект са измеримо биохимично, физиологично или друго изменение в организма, което в зависимост от величината си се признава за установено или потенциално влошаване на здравето.
Маркерите за ефект могат да бъдат полезни за оценка на експозицията, ако сигнализират за предклинични или предсимтомни стадии в развитието на заболяването, които са специфични за даденото вещество. Други маркери за ефект могат да сигнализират само за адаптивни промени, които сами по себе си не са патологични.
Например, биомаркерът за ефект при експозиция на толуен е хипуровата киселина.
Подходящо време на пробовземане
Важно е да се отбележи, че тези изследвания трябва да се извършат в точно определено време. Най-често това е в края на експозицията или в края на работната смяна.
За новодобавените химични агенти (анилин и кумен) е посочено, че изследването трябва да се направи до 2 часа след края на работната смяна.
На следващата схема са представени примери за подходящо време на пробовземане на някои химични вещества, използвани практиката (Източник: Роля на биологичния мониторинг при управление на здравния риск сред работещи с химични агенти, К, Любомирова)
