Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за преждевременна смърт в Европейския съюз.
В България 65% от общата смъртност на населението се причинява от този вид заболявания. Освен всичко друго, тези заболявания продължават и да нарастват.
Последните проучвания показва, че неблагоприятните психосоциални фактори на работните места (накратко стресът) могат да окажат негативно влияние върху сърдечно-съдовата система.
Конкретни данни свързват високия риск от сърдечно-съдови заболявания със следните психосоциални фактори:
- високи изисквания към работата;
- слаб контрол върху начина на изпълнение на работата;
- дисбаланс на усилията и наградите;
- дълги работни часове;
- тормоз и ситуациите на насилие на работното място;
- организационна несправедливост и несигурност на работата, особено когато са продължителни.
Какво е стресът?
| Изпадаме в стрес, когато сме под прекомерен натиск и възприемаме, че нямаме достатъчно физически и психически ресурси, за да се справим с всички изисквания към нас. |
Тези ресурси може да са липсата на достатъчно време за извършване на цялата необходима работа или липсата на подкрепа, от която се нуждаем, за да се справим с емоционално предизвикателна работа.
Въпреки че стресът не е заболяване, ако някой е подложен на стрес дълго време, това може да го разболее. Това може да бъде под формата на проблеми с психичното здраве, като прегаряне (burnout) или депресия.
Също така, е възможно да се стигне и до физически заболявания. (EU-OSHA, 2018 г.).
Симптомите на стрес включват:
- Физически симптоми на стрес: Учестен пулс (сърцебиене) • Сухота в устата • Главоболие, странни болки, замаяност или гадене • Умора или проблеми със съня • Внезапна загуба или наддаване на тегло • Често лошо настроение и липса на търпение.
- Емоционални признаци на стрес: • Разстройство • Често чувство на страх, безпокойство, паника или притеснение • Лесно ядосване или плач • Чувство на самота или безнадеждност • Чувство на безчувственост и незаинтересованост от живота.
Как стресът е свързан със сърдечно-съдовите заболявания
Острата реакция на тялото ни към стрес, когато сме изправени пред предизвикателна, плашеща, тревожна или провокираща гняв ситуация, предизвиква няколко физиологични реакции:
- Нашата автономна (вегетативна) нервна система, която обхваща почти всички органи в човешкото тяло, се активира в рамките на секунди след излагане на стресор.
- Освободените хормони увеличават сърдечната честота като същевременно намаляват нейната променливост, оптимизират притока на кръв към мускулите и повишават телесната температура.
- Тази реакция може първоначално да активира едновременно както на симпатиковата, така и на парасимпатиковата система, след което парасимпатиковата нервна система се изключва, за да може тялото да поддържа предизвиканата от стрес повишена сърдечна честота (EU-OSHA, 2009; Kivimäki & Steptoe, 2018; Sara et al., 2022).
- Малко по-късно, след няколко минути, се включва и оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, което предизвиква освобождаване на хормони в кръвообращението и повишаване на нивото на кръвната захар.
Този отговор на стреса помага за поддържане на равновесието, защитава и възстановява тялото.
Изследванията, обаче, показват, че прекомерното излагане на стрес води до недобър контрол на кръвната захар, до влошаване на имунната функция и до ускорено натрупване на свързани с възрастта молекулярни и клетъчни увреждания (т.е. биологичният профил показва, че човек е по-възрастен от своята реална възраст) (Kivimäki et al., 2022).
Прекомерният стрес може да повлияе неблагоприятно на сърдечносъдовата система, като ускорява атеросклерозата и като допринася за предизвикване на сърдечно-съдово събитие.
Механизмите за повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания при хора със стрес могат да бъдат и индиректни чрез неблагоприятен начин на живот или промени в начина на живот, които ускоряват атеросклерозата и и нарушават метаболизма.
Стресът може да доведе до нездравословни навици, като тютюнопушене, неправилно хранене (обикновено с високо съдържание на мазнини или захар), консумация на твърде много алкохол и липса на физическа активност.
Нездравословните навици от своя страна са свързани с развитието на дислипидемия, високо кръвно налягане и диабет тип 2. Тези здравословни състояния повишават риска от ССЗ, като исхемична болест на сърцето и инсулт.
Други фактори за сърдечно-съдови заболявания
Пол
Сърдечно-съдовите заболявания по правило са по-разпрострени сред мъжете, отколкото при жените преди менопауза.
Но тъй като разликите между половете в нездравословните навици и в начина на живот намаляват, разликата между половете при исхемичната болест на сърцето също намалява.
Приносът на придружаващите заболявания също може да варира в зависимост от пола.
Например, диабетът е свързан с по-лоша прогноза за коронарна артериална болест при жените, отколкото при мъжете. Депресията и тревожността са рискови фактори за ССЗ и са по-разпространени при жените, отколкото при мъжете (EUGenMed et al., 2016).
Като цяло относителният риск от психосоциални фактори е сходен при мъжете и жените.
Възраст
Що се отнася до възрастта като фактор за повишаване на сърдечно-съдовите заболявания, има малко доказателства, че тя оказва влияние, когато става дума за психосоциални рискове – излагането на рисковите фактори, а не възрастта, е основният определящ фактор.
Например, при работа на смени част от повишения риск от ССЗ може да се дължи на продължително действие на фактора, а не само на възрастта сама по себе си.
Други рискови фактори на работното място
Други възможни свързани с работата рискови фактори за ССЗ включват:
- професионална експозиция на високи температури (Pradhan et al., 2019),
- шум(Морети Анфоси и др., 2022 г.; Skogstad et al., 2016; Teixeira et al., 2021),
- експозиция на полициклични ароматни въглеводороди (Mallah et al., 2021) и
- различни други химични агенти (Hu et al., 2021; Humblet et al., 2008; Moon et al., 2017; Zago et al., 2020), експозиция на наднормени нива на шум.
Експозицията на шум от своя страна също може да предизвика психологичен стрес.
Управление на психосоциалните и сърдечно-съдовите рискове
Когато познаваме рисковите фактори, можем да ги управляваме.
Дейностите за превенция, свързани със сърдечно-съдовото здраве, включват намаляване или предотвратяване на рискови фактори за поява на стрес като:
|
Намаляването на работата на смени също са примери за подходящи превантивни дейности. Психосоциалните рискове и другите рискове на работното място трябва да бъдат управлявани заедно чрез холистичен подход, който разглежда тялото и психиката заедно.
Едновременно с това не трябва да се забравят дейностите, насочени към насърчаване на здравето на работното място – насърчаване на физическата активност, осигуряване на възможности за здравословно хранене на работното място, намаляване на тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Методи, при които са използвани индивидуален контакт и са с конкретната работна обстановка, дават най-голям ефект върху намаляването на рисковия фактор за ССЗ при лица, работещи в професии със сини якички (Crane et al., 2021).
При лица, които вече са преживели сърдечно-съдов инцидент, връщането на работа е важен елемент за подобряване на прогнозата за активен живот.
Напрежението на работното място представлява силна бариера за връщане на работа при сърдечни пациенти, но подкрепата на ръководителя и контролът на работата улесняват успешното връщане на работа.
Други пречки за успешното връщане на работа включват високи нива на физически изисквания на работата, заболяване, възприемано като пречка за връщане на работа, съпътстващи заболявания, включително депресия, продължителност на заболяването, напреднала възраст.
Подходът, препоръчан в насоките на Европейското дружество по кардиология (ESC), може да се обобщи като:
„Третирайте свързаните с работата психосоциални стресови фактори като рискови маркери, за да идентифицирате рисковите групи за първична превенция и да се съсредоточите върху управлението на стандартните сърдечно-съдови рискови фактори в тази група.“
За да могат да се управляват психосоциалните и сърдечно-съдовите рискове на работното място, повишаването на осведомеността на работодателите относно ползите за здравето и разходите за добра психосоциална работна среда ще бъде само от полза за здравето на работещите, включително тяхното сърдечно-съдово здраве.
| 📖 ОЩЕ ПО ТЕМАТА: |
|
📙 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА Ръководство за справяне със стреса при работа |