Какви глоби могат да бъдат наложени за нарушение на изискванията за ЗБУТ

В тази статия ще разгледаме какви административни наказания (глоби и имуществени санкции) могат да бъдат наложени на отделни лица или фирми за нарушение на изискванията по здравословни и ббезопасни условия на труд.

Административнонаказателна отговорност е осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административноправни задължения.

Когато е към физически лица се нарича глоба, а когато е към юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция.

Имуществената санкция отново е в парични знаци, поради което ще изляза от юридическия език и в тази статия ще си говорим за глоби, които могат да бъдат налагани от инспекция по труда за нарушения на изискванията на ЗБУТ.

Къде е посочена отговорността за неспазване на ЗЗБУТ

В чл. 55 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд е посочено, че

„Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.“

Накратко тези членове се отнасят за:

  • чл. 413 – нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 414 – нарушение на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на ЗБУТ
  • чл. 415 – неизпълнение на предписание на контролен орган
  • чл. 415в – маловажно нарушение
  • чл. 416 – ред за установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления.

В следващите редове ще разгледаме по-подробно какви административни наказания (глоби и имуществени санкции) могат да бъдат наложени от инспекция по труда. (Вижте повече за Инспекция по труда)

Глоби при нарушение на нормативните изисквания за ЗБУТ

В чл. 413 на Кодекса на труда има разделение на два вида глоби:

  • едната са за всеки, който наруши изискванията за ЗБУТ,
  • втората – специално за длъжностни лица и работодатели, които не изпълняват задълженията си за осигуряване на ЗБУТ

Глоба за нарушение на правила. Тази глоба може да бъде за всекиго – работник, длъжностно лице, работодател, но в качеството си на физическо лице:

(1) Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.

Глоба за неизпълнение на задължение за осигуряване на ЗБУТ:

(2) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

В случая не става въпрос само за длъжностното лице по чл. 24 от ЗЗБУТ (органа по безопасност и здраве при работа), а всеки, който има някакви отговорности, свързани с осигуряване на ЗБУТ, заложени в нормативен документ.

Съгласно определението в Кодекса на труда

„Длъжностно лице“ е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

Например техническия ръководител на строителен обект има отговорности, свързани с осигуряване на безопасност и здраве при работа в Наредба № 2 от 22.03. 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Увеличение на глобата при повторно нарушение

„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

В този случай глобата е:

  • от 500 до 1000 лв. за всеки, който повторно нарушени правилата
  • от 20 000 до 30 000 лв. за работодател който повторно не изпълни задълженията си за осигуряване на ЗБУТ
  • от 5000 до 20 000 лв. за всяко длъжностно лице, което отновно не изпълни задълженията си

Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство

Тази отговорност е въведена в чл. 414 КТ и се отнася до нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Тук влизат всички глоби за нарушения по работно време, трудови договори, отпуски и др. , както и специална глоба за нарушенията, свързано с наемане на лице с условия на работа, изискващи трудов договор, но без да бъде сключен такъв с него.

  • Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на ЗБУТ –  имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.,за повторно нарушение – от 20 000 до 30 000 лв.
  • Виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за повторно нарушение – глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.
  • Нарушение на правилата за сключване на трудов договор (чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2) – за работодателя имуществена санкция или глоба от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице – глоба от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
  • Нарушение на правилата за масово уволнение, изискванията за информиране при смяна на работодателя или изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието – глоба за работодателя от 1500 до 5000 лв., а за виновното длъжностно лице – от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.

Неизпълнение на предписание на контролен орган

Съгласно чл. 415. КТ „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“

Ако работодател противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с 20 000 глоба.

Виновното длъжностно лице, което пречи на контролен орган да си изпълни задълженията, се глобява с 10 000 лв.

Отговорност за маловажно нарушение

Съгласно чл. 415в. За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Кога можем да говорим за маловажно нарушение?

В някои съдебни решения се дават следните кумулативни изисквания за прилагането на наказание за маловажно нарушение:

  1. Нарушението, квалифицирано от закона като маловажно, може да е само за неизпълнение на произтичащо от разпоредбите на КТ задължение, тъй като същото следва да е отстранимо съобразно предписана в цитирания нормативен акт процедура.
  2. Приложимостта на разпоредбата е резултат от установяване по надлежния ред на конкретно нарушение на КТ, което е отстранено веднага след установяването му.
  3. Разпоредбата е приложима само при ангажиране отговорността на лице, различно от работник или служител, с оглед изискването именно за тях да не са настъпили неблагоприятни последици.
  4. От нарушението не трябва да са настъпили вредни последици за работниците и служителите.
  5. С оглед характера на наложеното наказание – глоба или имуществена санкция, отговорността може да е с чисто административно-наказателен характер или да е безвиновна.

Ето и няколко примера от съдебната практика, в които съдът е постановил, че става въпрос за „маловажно нарушение“ със съответната обосновка.

1. Нарушението, свързано с неизпълнение на задължението на работодателя да извърши оценка на риска (изисквания на чл.16,ал.1,т.1,т.2а и ал.2 от ЗЗБУТ и чл.4,ал.1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска  – все пак имайте предвид, че става въпрос за работодател с един работник и не е след трудова злополука.

2. Наето на работа лице под 18 г. без извършен медицински преглед – неизпълнение на задължението по чл. 303, ал. 3 от КТ

3. Не е извършена оценка на риска на строителен обект – нарушение на чл.15, ал.1-4 от Наредба № 2 от 22.03. 2004 г. 

Обръщам внимание, че във всеки от тези случаи нарушението е отстранено в периода от констатирането му до връчване на наказателното постановление.

С други думи – ако при проверка бъде установено някакво нарушение, направете всичко възможно да го отстраните до деня, в който трябва да се явите отново, за да получите протокола от проверка/наказателното постановление.

Може ли да бъде маловажно нарушението за наемане на работник без трудов договор?

В Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. състав на Върховния административен съд се произнася по два въпроса:

  1. „Представлява ли разпоредбата на чл. 415в КТ привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ? Т.е. може ли да се говори за „маловажно нарушение“, когато работодател наеме лице без трудов договор. Да припомним, че в този случай изрично в Кодекса на труда пише, че глобата е от 1500 лева нагоре за всеки отелен случай.
  2.  „Има ли правомощия административният съд като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като „маловажно нарушение” по смисъла на чл. 415в КТ, както и да установява нови факти, имащи отношение към правната квалификация на нарушението?” Т.е. може ли административния съд като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като „маловажно” по смисъла на чл. 415в КТ.

ВАС приема, че е възможно да се преквалифицира нарушението като маловажно, ако има нови факти – нарушението е отстранено незабавно и не са настъпили вредни последици.

Ред за установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.

Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния контролен орган (инспекция по труда).

След като актът бъде поставен на таблото и публикуван в интернет страницата и изтече 7-дневен срок, се счита, че актът е връчен.

Вижте още:

Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ↓

📙  Често изисквани документи при проверка от Инспекция по труда.

📑  Как да попълним идентификационната карта за Инспекция по труда.

👌🏻 За да не губите време в чудене откъде да започнете, вижте всички указания за основната организация на ЗБУТ (длъжностно лице, КУТ/ГУТ, декларация по чл. 15 и споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ) на едно място.

Вашият отговор на Добрева Отказ

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

4 мнения за “Какви глоби могат да бъдат наложени за нарушение на изискванията за ЗБУТ”

  1. Две години работих във фирма за рекламни сувенири без трудов договор.Преди 1 м-ц ме изхвърлиха като куче ,че и сумата от 1400 лв кояо имах да взимам от доста време не ми изплатиха.Искам да попитам,възможно ли е да бъде глобена тази ф-ма,имайки впредвид че мога да докажа че съм работила там.Длъжноста ми беше търговски представител и с ф-мите които съм привлякла съм в много добро отношение .Съответно са готови да кажат че наистина съм рабоила за тази проклета ф-ма.Пък имам и други начини за доказателства.Още повече че и в момента там има хора без трудов договор.Моля за спешно съдействие и също към кого да се обърна?Или поне имейл?

    Отговор
    • Здравейте г-жо Добрева,

      Сигнал можете да подадете, като използвате националния номер 0700 17 670 ( нормална телефонна тарифа).

      На този интернет адрес можете да подадете сигнал чрез онлайн форма:

      Отговор
  2. Случаят е възможно да има няколко варианта, но ако служителят има претенции към работодателя по отношение трудовия договор и длъжностната характеристика ще може да ги предяви по съдебен път.
    Ако няма претенции от служителя, при стандартна проверка от ГИТ няма да бъде установено нарушение.
    При оплакване от служителят – не мога да коментирам дали ще се мине само с предписания или с глоба, но вероятно няма да бъде приложен чл.414, ал.3 от Кодекса на труда с глобата от 15 000 лв.

    Отговор
  3. Десет пъти скача глобата за работа без трудов договор -цитат от статията.
    Въпрос- а за работодател назначил служител по трудов договор, без служителят да е подписал договора (подпис на договора има, но не е на служителят),длъжностната характеристика също не е подписана от служителя.Визирам фирма „ЕС – ЕНЕРДЖИ“,гр.София,ул.Николай Коперник, бл.255, вх.Г, Булстат 175450795

    Отговор