Оценката на риска е изключително важна стъпка в работата по защита на работещите, както и защитата на самата фирма, тъй като чрез нея проверявате и доколко организацията съответства на нормативните изисквания.
Тя помага да се фокусирате на рисковете, които наистина са съществени на работното място – рисковете, които потенциално могат да причинят увреждания или заболявания.
Често, обаче, тя се превръща в един документ само за показване без никаква стойност. Нейното качество може драматично да наклони везните в отрицателна посока в очите на одитор или инспектор.
Оценката на риска е продължителен процес, но няколко неща могат да повлияят съществено на нейното качество. Ето кои са петте най-често срещани грешки при оценка на риска:
# 1. Извършване на оценка на риска от недостатъчно компетентен експерт
Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска
Чл. 8. Оценителите на риска трябва да могат:
2. да определят случаите, в които е необходима компетентна помощ, и да се обръщат за такава помощ към подходящи специалисти;
Не, не искам да обиждам никого с некомпетентност. Обаче ако се става въпрос за оценка на риска в една топлоелектрическа централа, със сигурност аз, ако съм сама, няма да съм достатъчно компетентна да извърша оценката на риска.
Здравословни и безопасни условия на труд е доста обширно понятие и няма как да си свръхспециалист по всичко.
По-добре е да признаем кога не ни достигат знания и да поискаме включването на експерт по тези въпроси.
#2. Не се включват пълноценно работещите
Наредба 5/1999 г.
Чл. 7. Работодателят утвърждава и изпълнява програма за оценяването на риска, която включва:
7. начина за допитване и консултации с работниците и служителите, работещи на или свързани с конкретното оценявано място.
В оценката на риска не участват само експерти. В случая работещите в много случаи са по-добри експерти в своята работа и познават рисковете, свързани с нея.
И тук не става въпрос за това да им се раздаде някакъв чек-лист, често напълно неразбираем, а за включване в цялостния процес.
- Да отидеш на място е един от задължителните елементи.
- Да наблюдаваш процеса (а не просто да се разходиш наоколо) е втория елемент.
Трети задължителен елемент е да говориш с работещите и то такива от различни нива. Ти си експерт по оценка на риска, защото знаеш какви въпроси да зададеш, за да получиш информацията, която те интересува, а не защото по-добре познаваш производствения процес.
☑ Вижте и: 10 задължителни теми за обсъждане от КУТ и ГУТ
#3. Забравяме за отдалечените ефекти за здравето
Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества по време на работа
Чл. 4. (2) За всяка дейност, при която може да възникне риск от експозиция на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества, трябва да се определят видът, степента и продължителността на експозицията на работещите за извършване оценката на риска и определяне на съответните мерки.
Ако се фокусираме само върху очевидното, може да не обърнем достатъчно внимание на рисковете, свързани с опасност за здравето за по-далечен период.
Типичен пример за това са канцерогените, за които отделих специална статия след поредица случаи, в които срещах използване на канцерогени, без да се осъзнава техния смъртоносен ефект, макар и отдалечен.
#4. Оценката на риска не отговаря на действителността
Наредба 5/1999 г.
Чл. 16. (1) Идентифицирането на опасностите включва:
2. систематично проучване на всички аспекти на дейността:
а) анализиране на всички дейности, които се извършват на оценявания обект;
Често ми се е случвало, когато говоря с работник и го запитам какво точно прави и как, да се оказва, че съществуват редица странични дейности, които се извършват само понякога, които не са описани никъде.
Друг път работещите са направили някаква собствена организация, модификации, подобрения и други, които нямат нищо общо с наглед подредения технологичен процес. Но това го няма в оценката на риска.
Тук отново на помощ идват разговорите с работещите и особено с тези, с по-голям опит и стаж, които могат да обяснят с подробности как на практика се извършват дейностите.
#5. Забравяме за по-рядко извършваните дейности или рядко използвано оборудване
Наредба 5/1999 г.
Чл. 16. (1) Идентифицирането на опасностите включва:
б) отчитане на необичайни операции по време на работа;
в) отчитане на непланирани, но предвидими събития;
Това, че една дейност се извършва само един път годишно, не означава, че не бива да се оценят рисковете, свързани с нея. За тези дейности трябва да има оценка на риска.
Тук отново се връщам на момента с правилното задаване на въпроси и разговори с работещи, които познават много добре производствения процес.
Добре е и ние да се сещаме, че машините са нуждаят от периодична поддръжка и почистване и да разберем кой, кога и какво върши.
Каквото и оборудване да мернеш по време на огледа, питай кога и как се използва. Аз не познавам всички машини, съвсем любознателно питам и винаги ми отговарят подробно :)
#6. Няма оценка на риска за външни лица
Наредба 5/1999 г.
Чл. 17. При определянето на изложени на опасности работници и служители се отчитат:
2. работниците и служителите, чиято дейност не е свързана с опасността, но могат да бъдат изложени на нейното въздействие;
3. външните лица, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността;
Тук не става въпрос само за това да се оцени риска за външни лица, включително работещи от други фирми, които идват да извършват някакваи дейности. Има и обратния ефект – при работа на хората от външни фирми могат да възникнат рискове за работещите в нашата фирма.
Именно въз основа на оценката на риска за външни лица, ще подготвим съдържанието на началния инструктаж за лица от други фирми, които работят на наша територия.
Тук е момента да напомня за необходимостта от координация на дейностите (истинска, а не по документ).
#7. Страхуваме се да оценим риск като изискващ мерки
Единични са случаите, в които съм виждала оценки на риска, в които има рискове оценени като такива, които изискват мерки, т.е. надвишават нивото на „незначителен“ и „приемлив“.
Често колегите се притесняват: „Как така ще има подобен риск, значи не сме си свършили работата, значи работодателят не си е свършил работата?“
Ако наистина сте успели да овладеете всички рискове до ниво само да се поддържат съществуващите мерки, то фирмата, в която работите, е идеална. Идеални неща обаче, както знаем, няма.
Не се поддавайте на внушенията на странични хора. че оценен високо риск означава несвършена работа.
#8. Препоръчване на мерки без да се има предвид йерархията на мерките
Какво ще препоръчате, ако има високи нива на шум? – Лични предпазни средства.
С това решен ли ще бъде проблема? – Не.
За йерархията на мерките си заслужава да се напише отделна статия, но нека припомним, че ЛПС са на последно място в тази йерархията и при тях има най-голяма необходимост от осъществяване на контрол и най-голяма зависимост от човешкия фактор.
Както виждате, в списъка има напълно изпълними и постижими неща, които често обаче се забравят. При следващата оценка на риска, припомнете си го.
№ 9. Възприемате оценката на риска като еднократен процес
Извършена е оценка на риска, има заповед на работодателя за периодичност на 5 години и в промеждутъка нищо не се прави.
Промени се случват постоянно, макар и често самите хора да не ги разпознават като такива, които могат да повлияят на риска – Нови работни практики, ново оборудване, нови хора.
Ще дам пример с една фирма, в която „оптимизатори“ на процеса бяха препоръчали преместване на работните места на окачествителите в помещението с пресите – на 2 метра от тях.
Дали за тези хора се е появила нова опасност и риск, свързан с висок импулсен шум? Определено.
Дали решението е просто да им дадем едни антифони и да изискваме да ги ползват? Съвсем не.
Какво точно ще трябва да се направи, ще ни покаже оценката на риска.
Накратко: документирането на опасностите и рисковете е само началото на оценката на риска. Успехът на оценката идва от това как се управляват и контролират идентифицираните рискове.
☑ Вижте и нашата статия: Каква е периодичността на оценката на риска
№10.Оценка на риска само за показване, а не за действие
Необходимостта от документиране на извършената оценка на риска, така че да може да бъде преглеждана и от други хора, е само част от задачата.
Важно е оценката на риска да бъде част от цялостното планиране в предприятието, за да се осигури, че тя ще бъде проактивна, т.е. ще ни помага да предприемаме превантивни мерки по отношение на всеки процес, а няма да бъде „реактивна“ – като добавка след като вече сме направили промяната.
На първо място трябва да има връзка между планираните мерки и дейности по безопасност и здраве при работа и оценката на риска. Когато оценката е реална, е много лесно да се направи план какво е необходимо да се направи в бъдеще.
Често виждаме в края на цялата документация един списък с препоръчани мерки от оценителите – да се провеждат медицински прегледи, да се правят инструктажи, да се спазват правилата и пр.
Каквооо? – бих възкликнала аз, до момента не сте правили нито едно от тези неща?
В същото време има оценени рискове със степен, чието описание е „Необходимо е да се предприемат допълнителни мерки“. Такива, обаче, не са препоръчани, нито пък виждаме такива предвидени в т. нар. Програма от мерки за намаляване на риска.
Оценка преди, а не след…
Тук ми се ще да отбележа още един момент – колко е важно участието на експертите по безопасност и здраве при планирането на промени, например инсталиране на нова машина.
Експертът по безопасност и здраве е този, който може да се запознае с документацията и предварително да оцени дали тази машина ще бъде източник на вибрации и/или шум и съответно още при монтажа и фундамента да се предвидят съответни мерки за намаляване на риска (например добавяне на антивибрационна подложка).
Преминал ли е монтажа, стигнало ли се е до пускане в експлоатация, каквото и да установим, ще трябва да търсим реактивни мерки, тъй като няма начин всичко да се разбие и да се направи отначало.
Същото важи и когато започват да се използват нови химични агенти. Виждала съм фирми с добри традиции в управление на промените при включване на нов дезинфектант канцероген да има само препоръка от експерта по ЗБУТ да се изготви инструкция за безопасна работа.
А къде остана проверката дали е възможно да се използва алтернативен дезинфектант – по-малко опасен?
📖 ПОЛЕЗНО ОТ ЗБУТ НОРМИ И ПРАКТИКА: |