Най-често срещани грешки при оценката на риска

Идея за настоящата статия ми даде E-FACT 32 на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа, който ще се опитам да пречупя през личния ми опит, свързан с извършване на оценка на риска и опита ми от одити или друга консултантска дейност, при които съм срещала както оценки с голям потенциал, така и такива, при които ми е идело да си скубя косите :)

Когато една оценка на риска не бъде направена добре, тя се превръща в куп хартия за показване. Проблемите често се крият в това, че тези, които би трябвало да използват крайния резултат, не знаят, че оценката на риска е изходният документ за вземане на почти всички решения, свързани с осигуряване на здраве и безопасност при работа. Няколко примера:
– оценката на риска е източника на данни за това какви лични предпазни средства е необходимо да бъдат използвани – обръщам внимание на „какви“, защото често се закупуват ЛПС, които на практика не осигуряват адекватна защита;
– оценката на риска е източника на информация за това дали е необходимо да бъдат направени измервания на микроклимат („работодателят е длъжен да оцени риска … когато е необходимо, да направи съответните измервания.“), на шум и вибрации („работодателят е длъжен да оцени, а при необходимост и да измери нивата на…“) и др.;
– оценката на риска ни дава информация какви превърчозни и лекарствени средства трябва да осигурим и т.н.

Кои са най-често допусканите грешки при оценката на риска

Не се включват пълноценно работещите

В оценката на риска не участват само експерти. В случая работещите в много случаи са по-добри експерти в своята работа и познават рисковете, свързани с нея. И тук не става въпрос за това да им се раздаде някакъв чек-лист, често напълно неразбираем, а за включване в цялостния процес. Да отидеш на място е един от задължителните елементи. Да наблюдаваш процеса (а не просто да се разходиш наоколо) е втория елемент. Трети задължителен елемент е да говориш с работещите и то такива от различни нива. Ти си експерт по оценка на риска, защото знаеш какви въпроси да зададеш, за да получиш информацията, която те интересува, а не защото по-добре познаваш производствения процес.

Извършване на оценката на риска от недостатъчно компетентен експерт

Не, не искам да обиждам никого с некомпетентност. Обаче ако се става въпрос за оценка на риска в една топлоелектрическа централа, със сигурност аз, ако съм сама, няма да съм достатъчно компетентна да извърша оценката на риска. Здравословни и безопасни условия на труд е доста обширно понятие и няма как да си свръхспециалист по всичко. По-добре е да признаем кога не ни достигат знания и да поискаме включването на експерт по тези въпроси.

Забравяме за отдалечените ефекти за здравето

Ако се фокусираме само върху очевидното, може да не обърнем достатъчно внимание на рисковете, свързани с опасност за здравето за по-далечен период. Типичен пример за това са канцерогените, за които отделих специална статия след поредица случаи, в които срещах използване на канцерогени, без да се осъзнава техния смъртоносен ефект, макар и отдалечен.

Не гледаме как наистина стават нещата

Често ми се е случвало, когато говоря с работник и го запитам какво точно прави и как, да се оказва, че съществуват редица странични дейности, които се извършват само понякога, които не са описани никъде. Друг път работещите са направили някаква собствена организация, модификации, подобрения и други, които нямат нищо общо с наглед подредения технологичен процес. Тук отново на помощ идват разговорите с работещите и особено с тези, с по-голям опит и стаж, които могат да обяснят с подробности как на практика се извършват дейностите.

Оценка на риска по списък фактори

Много оценки на риска се извършват по списък с фактори – някои по-добри, някои не толкова, а трети – откровено лоши. Към всяка група фактори задължително трябва да присъства още един ред с фактор „друго“. Ако се използва готов софтуерен продукт – той трябва да дава възможност да добавяме нови рискове. Списъкът е само изходна точка, той ни помага и не е направен да покрие всички рискове. Освен това чек-листът ни дава само основата. Ако само чекнем „рисков фактор – механични опасности“, това не ни дава никаква информация относно риска, ще трябва сами да допишем за какво точно става въпрос – кое създава опасността (конкретна машина, част, оборудване и дори защо – например няма защита) и от какво е точно риска – ще отреже ли, ще смачка ли и т.н.

Забравяме за по-рядко извършваните дейности или рядко използвано оборудване

Това, че една дейност се извършва само един път годишно, не означава, че не бива да се оценят рисковете, свързани с нея. Тук отново се връщам на момента с правилното задаване на въпроси и разговори с работещи, които познават много добре производствения процес. Добре е и ние да се сещаме, че машините са нуждаят от периодична поддръжка и почистване и да разберем кой, кога и какво върши. Каквото и оборудване да мернеш по време на огледа, питай кога и как се използва. Аз не познавам всички машини, съвсем любознателно питам и винаги ми отговарят подробно :)

Забравяме за външните лица

Тук не става въпрос само за това да се оцени риска за външни лица, включително работещи от други фирми, които идват да извършват някакваи дейности. Има и обратния ефект – при работа на хората от външнио фирми могат да възникнат рискове за работещите в нашата фирма. Тук е момента да напомня за необходимостта от координация на дейностите (истинска, а не по документ).

Страхуваме се да оценим риск като изискващ мерки

Единични са случаите, в които съм виждала оценки на риска, в които има рискове оценени като такива, които изискват мерки, т.е. надвишават нивото на „незначителен“ и „приемлив“. Често колегите се притесняват: „Как така ще има подобен риск, значи не сме си свършили работата, значи работодателят не си е свършил работата?“ Ако наистина сте успели да овладеете всички рискове до ниво само да се поддържат съществуващите мерки, то фирмата, в която работите, е идеална. Идеални неща обаче, както знаем, няма. Не се поддавайте на внушенията на странични хора. че оценен високо риск означава несвършена работа.

Препоръчване на мерки, без да се има предвид йерархията на мерките

Какво ще препоръчате, ако има високи нива на шум?
– Лични предпазни средства.
С това решен ли ще бъде проблема?
– Не.

За йерархията на мерките си заслужава да се напише отделна статия, но нека припомним, че ЛПС са на последно място в тази йерархията и при тях има най-голяма необходимост от осъществяване на контрол и най-голяма зависимост от човешкия фактор.

Както виждате, в списъка има напълно изпълними и постижими неща, които често обаче се забравят. При следващата оценка на риска, припомнете си го. Обещавам и аз да го направя :)

Подобни статии:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.