Предколедно: Малките количества алкохол увеличават „добрия“ холестерол

Алкохолът в малки количества увеличава „добрия“ холестерол, но за съжаление не намалява „лошия“ холестерол.

Кой е добрия холестерол?

Холестеролът представлява восъкоподобно вещество, което естествено присъства в човешкия организъм. Той е необходим за нормалното функциониране на тялото:
– участва в изграждането на клетъчните мембрани;
– влиза в състава на някои хормони, витамин D и жлъчни киселини.

Съдържанието на холестерола в кръвта зависи от количеството холестерол, което произвежда организма и този, който получаваме от храната.

В организма холестеролът се свързва с протеини (белтъци) и образува лопопротеини в кръвния серум, които могат два вида:

„Лош“ холестерол – липопротеини с малко относително тегло (LDL). този вид взема холестерола от черния дроб и го пренася по кръвен път до тъканните клетки. Ако количеството му е в повече от необходимото, той полепва по стените на артериите и образува плаки. Това е основната причина за намаляване просвета на кръвоносните съдове (атеросклероза). Поради тази причина LDL е „лошия“ холестрол.

„Добър“ холестерол – липопротеини с голямо относително тегло (HDL). Те пренасят излишния холестерол обратно в черния дроб, за да бъде включен в обмяната на веществата и изхвърлен от тялото. По-голямото му съдържание в кръвта намалява вероятността за образуване на плаки.

Фактори, регулиращи нивото на холестерола

Наследственост – гените определят бързината, с която „лошият“ холестерол се произвежда и отстранява от организма.

Хранене – две са съставките в храната, които покават нивото на холестерола:

Мазнини (наситени и ненаситени). Повечето течни масла са ненаситени (олио, зехтин, соево масло и др.). Опасни за здравето са наситените мастни киселини, които поемаме главно от животински продукти (сланина, лой, тлъсти меса). Посочените храни са основния източник на допълнително приятия от организма холестерол.

При фабрична обработка, някои течни масла се хидратират (например маргарин). При хидратирането молекулите се пренареждат и се превръщат в наситени

Около 60% от мазнината в готовите храни е хидратирана. Тя повишава нивото на холестерола, а от там и риска от сърдечни заболявания. Определен вид мазнини, наречени окислени (оксидирани) ускоряват отлагането на плаки по артериите. Готовите храни – хамбургери, пици, пържени картофи и др. са богати на окислени мазнини. Същото се отнася и за традиционните ястия, пържени с масло и яйца. Храни богати на наситени мазнини са: пълномаслените млечни продукти, кравето масло, яйцата, тлъстите меса и животинските вътрешности („дреболиите“).

Наднорменото тегло повишава „лошия“ холестерол. Отслабването способства намаляването на нивото му и стимулира увеличението на „добрия“ холестерол. Аналогични са резултатите от редовно физическо натоварване.

Стрес – продължителното нервно напрежение влияе върху навиците на хората. В състояние на стрес те консумират повече и по-мазни храни.

Холестеролът в кръвта се измерва с обикновена кръвна проба. Задължително условие е поне 12 часа преди изследването да не се приема храна.

Нормални стойности на холестерола:

– общ холестерол – до 5, 2 mmol/l
– LDL холестерол – 0,90 – 1,16 mmol/l
– триглецириди – 0.44 – 1,82 mmol/l

Повишеното ниво на триглицеридите в кръвта  е знак за ниско присъствие на „добрия“ холестерол.

Вашият коментар