Инструктажи при граждански договор

Обикновено в правото се знае, че е важно да се гледа основанието, на което е издадена една наредба, за да се предвиди какъв е нейния обхват.

Например, ако една наредба е издадена на основание Кодекса на труда, то това означава, че нейните изисквания са свързани с наличието на трудови правоотношения. За съжаление законодателството ни по безопасност и здраве при работа често доказва, че не всички юридически правила са валидни.

Въпреки, че действащата Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е издадена на основание чл. 281, ал. 5 на Кодекса на труда, това не означава, че изискванията за инструктажи се отнасят само до работещи по трудово правоотношение.

Още в член първи на Наредбата се внася изключение ли по-скоро допълнение на нейния обхват. В него се казва, че

„с тази наредба се определят условията и редът за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа и се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.“

Съответно чл. 2 от ЗЗБУТ гласи:

Чл. 2. (1) Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.

Обърнете внимание – „независимо от основанието, на което се извършва работата“.

Нещо повече – Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), работодател е не само лицето, което е в трудови правоотношение с работник или служител, но и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организацията.

Имайки предвид тези факти, можем да твърдим, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, включително провеждането на инструктажи, е задължително дори за работещите по т. нар. граждански договори.

В тази връзка ето едно дело от април 2011г., в което се казва следното:

Второто възражение което се поддържа от защитата,че за работодателя не е имало задължение да извършва такъв инструктаж,след като двамата работника са били наети по граждански,а не по трудов договор е също неоснователно и не намира опора в цитираните нормативни актове.

На първо място закона за здравословни и безопасни условия на труд в разпоредбата на чл.14 не дели работещите на такива наети по трудов или по граждански договори и въвежда задължението за всеки един работодател да спазва задълженията вменени от закона включително и по отношение на инструктажите за здравословни и безопасни условия на труд.

На второ място следва да се отбележи и разпоредбата на пар.1 т.2 от заключителните разпоредби на закона,където законодателя изрично е определи понятието на работодател не само по критериите на пар.1 т.1 от КТ,но и даденото допълнително съдържание като “всеки който възлага работа” т.е. систематичното и разширително в случая тълкувание на нормата определя възлагането на функции както по трудови правоотношения така и по гражданско правни такива.

Другата страна

Случва се обаче становището на представители на инспекция по труда да е по-различно. В дело на Районен съд – Смолян от 11.02.2011 г. за показанията на свидетелката Д., представител на Инспекция по труда – Смолян, пише следното:

„Тя твърди, че преди съставяне на акта са разгледани книгите за инструктаж, видно от които Р. С. на 01.08.2010 г. е бил запознат  с  двата  вида  инструктаж;  на  лицата,  които  работят  по  граждански  договор  не  е задължително да  се провежда инструктаж, а такъв е задължителен за лицата, които са в трудови правоотношения.“

За съжаление съдът не коментира това изявление.

Бих искала да завършва обаче с това, че текстът на Наредба РД-07-2/16.12.2009 относно обхвата на инструктажите и подлежащите на инструктаж лица повтаря текст от отменената вече Наредба 3/1996 г., по която са налични множество дела, в които изрично е указано, че на инструктаж подлежат и лицата, които извършват дейности по граждански договор.

Този и още много други въпроси, свързани с инструктажите, разглеждаме в нашето пълно ръководство по организация, провеждане и документиране на инструктажи в ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА ↓

Пълно ръководство за организация, провеждане и документиране на инструктажите

Вашият отговор на Пламен Иванов Отказ

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

2 мнения за “Инструктажи при граждански договор”

  1. Безспорно, наредбата задължава работодателя да инструктира буквално всеки един, присъстващ в обекта на дружеството. Чл. 11, ал. 1 определя кръга от субектите. За работещите по трудов договор редът е предписан и само трябва да се изпълнява.
    По отношение на всички останали лица, ал. 6 на същия член задължава работодателя писмено да определи вида и начина на провеждане и документиране на инструктажите на лицата . Той е човекът ! Така че ако на работещ по граждански договор инструктажът не е документиран в книгите, това още не е нарушение. Работодателят ще е осъществил състава на едно евентуално нарушение, ако не е разпоредил в заповед как точно ще се изпълни процедурата по провеждане и документиране на инструктажите на работещите по граждански договор. За това може да му се търси отговорност !
    А ако е разпоредил, но не е направил инструктажа ? Какво е нарушил тогава ? Не е изпълнил собствената си заповед, или е нарушил Наредбата ? Кой ще му търси отговорност ? Инспекцията ? Май не ! Давам ви нова тема за дискусия от нашенското ни трудово законодателство.

    Отговор
    • Здравейте, господин Иванов,

      Благодаря Ви за включването в темата.
      По принцип ако работодателят е разпоредил (направил е организацията), но инструктажът не е направен, отговорността е на съответното длъжностно лице, на което са възложени тези задължения.
      Кодексът на труда предвижда административно наказание и за длъжностни лица, не само за работодатели:

      Чл. 413. (2) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

      Има редица случаи, в които не е наложена глоба на работодателя, а само на длъжностното лице. В случая освен конкретно определеното длъжностно лице за провеждане на инструктажа, административно наказание може да има и за органа по безопасност и здраве при работа, тъй като не е изпълнил своите функции да осъществява контрол от името на работодателя.

      Отговор