Как да направим инструкция за безопасна работа с опасни вещества

Всички знаем, че е необходимо да имаме на разположение информационните листове за безопасност на използваните и съхранявани опасни химични вещества и смеси.

Тези информационни листове трябва да бъдат достъпни за работещите. Често обаче се забравя, че освен информационните листове, е необходимо за работещите да бъдат осигурни и инструкция за безопасна работа с опасни вещества.

Това изискване е посочено в чл. 101, ал. 2 на Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно която

„За всяко опасно вещество се разработва инструкция или указание за безопасна работа“.

В наредбата или друг нормативен акт не се посочват повече изисквания относно инструкцията, поради което често задаван въпрос е:

Какво да съдържа инструкцията за безопасна работа с опасни вещества?

В информационния лист за безопасност има подробна и понякога повтаряща се информация, неговата дължина достига 16-20 страници, а ако вече имате и листове със сценарии на експозиция, обемът може да достигне и до няколко десетки страници.

Идеята на инструкцията за безопасна работа с опасно вещество/смес е да даде основни познания, с които бързо и лесно да се запознае работещия или с които да направи справка при необходимост.

Разбира се, информацията отново ще бъде взета от информационния лист за безопасност, но съкратена по посочения вече начин, така че да я сведем до една страница.

Вариант 1

Един от вариантите, които може да използвате, е да използвате като образец International Chemical Safety Cards (ICSC) на Световната здравна организация (СЗО). Дори можете да използвате подготвени от СЗО карти, които към момента са 1700 на английски език. Има ги преведени и на още 18 езика, но за съжаление българският не е сред тях.

Тези карти, обаче, също не са чак толкова кратки. В тях в съкратен вид е представена следната информация:

– идентификация (наименование) на химикала;
– опасности от пожар и експлозия;
– опасности за здравето;
– събиране на разливи (разсипвания);
– превантивни мерки;
– действия при пожар;
– първа помощ;
– класификация и етикетиране;
– физични и химични свойства и опасности;
– краткотрайни и дълготрайни здравни ефекти;
– информация за нормативни изисквания;
– данни относно околна среда.

За да видите как изглежда картата/инструкцията за метанола, кликнете на картинката или посетете следния линк.

Вариант 2

Вторият вариант, който Ви предлагам, е по-съкратен и наистина се събира точно на една страница. За подготвянето на такава инструкция се използва основна информация от информационния лист за безопасност, но не толкова много както при картите на СЗО.

Инструкцията ще съдържа следната информация:

1. Наименование на химичния агент.
2. Пикторама и опасности – от раздел 2.2.
3. Правила за безопасна работа и съхранение – от раздел 7. Тук можем да поставим и знаците, които показват какви лични предпазни средства трябва да се използват. Информация за тях има в раздел 8.2. „Контрол на експозицията“.
4. Мерки за оказване на първа помощ – от раздел 4
5. Мерки за гасене на пожар – от раздел 5
6. Почистване на разливи/разсипвания – от раздел 6.3.

Ето един пример с почти подобна информация, публикуван в „Техническо ръководство за прилагане на законодателството в областта на опасните химични вещества и препарати“ на Министерство на околната среда и водите. Ръководството е от 2003 година, затова в заглавието виждате стария термин „препарати“ вместо новия „смеси.

От моя страна съм заменила стария символ в инструкцията с новата пиктограма.

Инструкция за всяко вещество поотделно или групиране?

Друг въпрос, който възниква, е дали за всяко отделно вещество/смес да изготвяме инструкция или може да групираме, например – „Инструкция за безопасна работа с киселини“, за работа с основи и т.н.

Възможно е да се направи групиране, като все пак трябва да имаме предвид, ако за някое вещество от групата има по-специфични изисквания.

Например правим обща инструкция за работа с киселини, но не можем в нея да вмъкне и азотната киселина, защото тя има допълнително оксидиращо действие. Съответно мерките за безопасност и съхранение са по-специфични. Нея ще трябва да я „извадим“ в отделна инструкция за безопасна работа.

Втори пример: Всички масла ни изглеждат с едни и същи опасности, но някои от тях могат да имат дори потенциален канцерогенен ефект.

В цитираното вече техническо ръководство има примерни инструкции за различни групи вещества. Можете да ги ползвате като отправна точка, но трябва да актуализирате символите с пиктограми.

Изтеглете „Техническо ръководство за прилагане на законодателството в областта на опасните химични вещества и препарати“