Биологични агенти в работната среда – изисквания към работодателите

По смисъла на Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа „биологични агенти са микроорганизми, вкл. онези, които са генетично модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да провокират инфекция, алергия или токсичност в условията на работната среда.
Биологичните агенти са бактерии, вируси, хламидии, гъби, първаци (протозоа), паразити.

Характеристика на биологичните агенти:
1. Имат способност да се репродуцират.
2. Разпространени са навсякъде в природата и в човешкото тяло.
3. Съществуват милиарди години.
4. Приспособени са към непрекъснато променящата се обкръжаваща среда.
5. Служат като естествен защитник на човешкото тяло.
6. Използват се от хората в областта на производството на храни, медицината, екологията, индустрията.
7. Разпространени са широко в работната среда на всички отрасли на стопанството.

Наредба № 4 от 14.02.2002 разделя биологичните агенти на работното място на четири групи в зависимост от вероятността те да причинят заболяване и от възможността за превенция и лечение.

I група – биологични агенти, които вероятно няма да причинят заболяване у хората.
Бактерии: често срещани във въздуха, почвата и водата. Нормалната флора на кожата и стомашно-чревния тракт на човека. Микроорганизми, които се използват в микробиологичните лаборатории и в индустрията.
Вируси: различни ваксини.
Гъби: често срещани във въздуха, почвата и водата. Нормалната флора на кожата и стомашно-чревния тракт на човека. Микроорганизми, които се използват в индустрията.

II група- биологични агенти, които могат да причинят заболяване у хората и да представляват опасност за работещите, но не е вероятно да се разпространят в обществото и обикновено има ефективна профилактика или средства за лечение.
Бактерии: Clostridium tetani (причинителят на тетанус), Vibrio cholerae (причинителят на холера), E. coli, причинителят на салмонелоза, Legionella pneumophila (причинителят на легионерска болест) и др.
Вируси: хепатит А, Orf-вирус и др.
Гъби: Aspergilus fumigatus, Trichophiton и др.

III група- биологични агенти, които могат да причинят тежко заболяване у хората и да представляват сериозна опасност за работещите, възможен е риск за разпространяване на заболяване в обществото, но обикновено има ефективна профилактика или средства за лечение.
Бактерии: причинителят на туберкулоза, антракс, орнитоза и др.
Вируси: причинители на СПИН, жълта треска, хепатит В, хепатит С и др.
Паразити – причинителят на ехинококоза (кучешка тения) и др.
Гъби: причинители на тежки системни (т.е. увреждащи много органи) инфекции.

IV група- биологични агенти, които причиняват тежки заболявания у хората и представляват сериозна опасност за работещите. Съществува висок риск за разпространяване на заболяване в обществото и обикновено няма ефективна профилактика или средства за лечение.
Вируси: Lassa – вирус, причинителят на вариола, Ebola- вирус и др.

Биологични агенти на работното място могат да причинят 3 типа заболявания:
– Инфекциозни заболявания
– Алергични заболявания
– Интоксикации
Някои биологични агенти могат да причинят раково заболяване или да увредят плода на бременната работеща.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РАБОТОДАТЕЛИТЕ

Съгласно Наредба № 4 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, основните изисквания към работодателя са следните:

1. Да извърши оценка на риска от биологични агенти на работното място. При оценката на риска задължително трябва да бъдат определени: видът, степента и продължителостта на експозицията на работещите с биологични агенти. При дейности, свързани с експозиция на различни групи биологични агенти (напр. бактерии и
гъби) рискът трябва да се оценява на базата на опасността от всички налични биологични агенти. При оценяването на риска трябва да се отчитат всички възможни пътища на експозиция (чл.4 от Наредба № 4).

2. Да предприеме необходимите мерки за отстраняване или намаляване на рисковете чрез елиминиране или замяна на биологичния агент с по-малко опасен (чл. 7 от Наредба № 4).

3. Да осигури контрол на риска чрез:
– ограничаване на броя на работещите, експонирани на биологични агенти;
– организиране на работните процеси и предприемане на технически мерки така, че да се избегне или сведе до минимум контаминирането на работното място с биологични агенти;
– осигуряване на колективни средства за защита и/или лични предпазни средства;
– хигиенни мерки с цел опазване или намаляване възможността за случайно пренасяне или контаминиране на работното място с биологичен агент;
– употреба на знак за биоопасност;
– съставяне на план за действие при аварии, свързани с биологични агенти, който включва и план за спешни действия за опазване на работещите от експозиция на биологични агенти от група 3 или 4 при аварии и технически инциденти;
– изследване (където е необходимо и технически възможно) за наличието на използваните биологични агенти, извън определените за тях места;
– осигуряване на средства за безопасно събиране, съхранение и унищожаване на отпадъци, когато е необходимо и след съответна обработка, както и употреба на обезопасени и обозначени контейнери;
– мероприятия за безопасно боравене и пренасяне на биологични агенти на работното място(чл. 8 от Наредба № 4).

4. Да определи необходимото ниво на защита и да осигури съответните мерки на защита за производствените процеси (прил. 4 към чл. 22 и прил. 5 към чл. 24, ал.1 от Наредба № 4).

5. Да осигури подходящо обучение и инструктаж на работещите (чл.11 от Наредба № 4).

6. Да осигури писмени инструкции относно процедурата при сериозна авария и инцидент с биологичен агент (чл.12 от Наредба № 4).

7. Да обяви пред контролните органи намерението си да извършва дейност свързана с биологични агенти (чл.15 от наредба № 4).

8. Да осигури медицинско наблюдение, да предложи подходяща ваксинация на работещите (чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 4).

9. Да изготви списък на работещите, експонирани на биологични агенти от група 3 и/или група 4 (чл.13 от Наредба №4).

Най-честите нарушения на работодателите при наличие на работа при риск от биологични агенти са, че не се извършва класификация на присъстващите биологични агенти, липсва оценка на риска, не се осигуряват специални контейнери за събиране на опасните биологични отпадъци и няма знаци за биоопасност, не се осигуряват лични предпазни средства, работниците не се ваксинират и не им се правят периодични медицински прегледи.

При подготовка на публикацията са използвани материали на Главна инспекция по труда

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.