Радиационното увреждане и поведение при радиационни инциденти

* Автори: С. Топалова, В. Захариев, Ж. Джунова, Р. Георгиева

От откриването на йонизиращите лъчения през 1895 г. познанията ни за вредното им действие непрекъснато нараства. Независимо от значителното развитие на техниките за радиационна защита, инциденти с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) се случват.

Широкото използване на ИЙЛ в медицината, селското стопанство, промишлеността и науката прави възможно те да бъдат изгубени, откраднати или оставени без контрол, а това често води до увреждане на лицата, които са били в контакт с тях.

Статистическите данни показват, че между 1944 и 2001 в целия свят са регистрирани 420 различни по степен инциденти, 3000 души са увредени, от тях 133 с фатален изход (вкл. 28 участници в ликвидирането на последиците от Чернобилската авария през 1986 г.). През последните години броят на инцидентите нараства като особена тревога буди радиационният тероризъм.

Най-често на пострадалите се оказва първа помощ от общопрактикуващи лекари, дерматолози, хематолози и инфекционисти, но на този етап диагнозата се поставя трудно, тъй като радиационното увреждане няма специфични симптоми.

Опитът показва, че недостатъчното познаване на клиничните прояви на радиационното увреждане води до неподходящо, в някои случаи неправилно, третиране на пострадалите в първите часове след инцидента. По този начин се утежнява тяхното състояние и се ограничават възможностите за ефективно лечение.

През последните години Международната агенция за атомна енергия и Световната здравна организация издават регулрно бюлетини, вкл. online, които имат за цел да информират медицинския персонал, специално общопрактикуващите лекари, и да го подготвят за адекватни действия при евентуален радиационен инцидент.

Какви видове облъчване може да предизвика инцидент с източници на йонизиращи лъчения?

• външно – целотелесно или локално;
• вътрешно – замърсяване с радиоактивен материал чрез вдишване, поемане с храна, чрез кожата или ранева повърхност;
• комбинирано – вътрешно и външно или комбинация на радиационното с термично и/или травматично увреждане;
• остро, протрахирано или фракционирано – в зависимост от продължителността на въздействието.

Как да разпознаем радиационното увреждане по клиничната симптоматика?

След облъчване с високи дози увреждането се развива във времето в определени фази като тяхната проява и продължителност са в зависимост от дозата. Ниските дози не предизвикват видими ефекти.

• Типичната картина след целотелесно облъчване с източник на проникваща радиация (напр. гама-лъчи) включва продромален стадий със следната симптоматика: гадене, повръщане, отпадналост, възможно е повишаване на температурата и диария, последвани от латентен период с различна продължителност. Развитието на заболяването включва инфекции, кръвотечение и гастроинтестинални симптоми – израз на клетъчния дефицит в хемопоетичната система, а при по-високи дози в гастроинтестиналния тракт.
• Локалното облъчване, в зависимост от дозата, може да предизвика еритема, едема, суха и влажна десквамация, мехури, болка, некроза, гангрена и епилация на облъчената повърхност. Локалното кожно увреждане се развива бавно – обикновено от седмици до няколко месеца – често болезнено и трудно за лечение с обичайните методи.

Облъчването на част от тялото води до поява на комбинация от горепосочените симптоми, вида и тежестта на които зависят от дозата и големината на облъчения участък. Допълнителни симптоми могат да да се проявят в зависимост от локализацията на прилежащите тъкани и органи.

При инкорпориране на радиоактивни материали (вътрешно облъчване) обикновено не се наблюдават ранни симптоми с изключение на случаите, когато са поети големи количества. Информацията, получена от точно зададените въпроси на пострадалия, в повечето случаи е достатъчна, за да ни насочи към вероятна вътрешна контаминация.

Кои са основните въпроси, които трябва да бъдат зададени при предполагаем инцидент с източници на йонизиращи лъчения?

1. Намирали ли сте и имали ли сте физически контакт с непознат метален предмет? Ако отговорът е положителен – кога, къде и как?

2. Виждали ли сте поставен знака за радиоактивност (напр. върху опаковката)?

3. Наблюдават ли се подобни симптоми при други членове на семейството Ви или при Ваши колеги по същото време?

4. Имате ли представа как получихте това увреждане?

Какво трябва да направи лекарят, ако предполага, че има радиационно уврежданe?

• Ако пострадалият има конвенционално увреждане или заболяване, животоспасяващите действия са приоритетни, както се изисква при нормални обстоятелства. Необходимо е да знаете, че в ранните срокове след въздействието радиацията не предизвиква застрашаващи живота симптоми.
• Трябва да знаете, че подложените на външно облъчване лица не представляват здравен риск за лекаря (обратно е при вътрешното облъчване – пострадалият е опасен за околните).
• Не докосвайте предмети, притежавани от пострадалия, преди те да бъдат изследвани от специалист по радиационна защита. До тогава персоналът и пациентите трябва да бъдат изведени от помещението.
• Ако предполагате, че има радиоактивно замърсяване, трябва да се предприемат действия за ограничаването му. Наложително е да се свържете с компетентните органи за извършване на радиационен мониторинг.
• Веднага трябва да направите анализ на кръвта на пострадалия като процедурата през първия ден се повтаря през 4-6 часа. Ако инцидентът е станал наскоро, очаквайте намаление на абсолютния брой на лимфоцитите. Ако установите значително снижение на левкоцитите и тромбоцитите, можете да приемете, че облъчването е станало преди 3-4 седмици.
• При всеки диагностициран или предполагаем случай на радиационно увреждане е задължително да уведомите органите за радиационен контрол и защита.

Диференциална диагноза на радиационното увреждане

За вероятно радиационно увреждане трябва да се мисли при пациент, който има:

• Анамнестични данни за контакт с предмети или материали, предполагаем източник на радиация (напр. при работа с метални отпадъци);
• Гадене, повръщане, особено ако са придружени от еритема, отпадналост, диария или други симптоми, които не могат да се свържат с чревни инфекции, хранително отравяне и/или алергия;
• Кожни лезии, за които няма данни за химична или термична нокса, ухапване от насекоми, предишно кожно заболяване или алергия, но с десквамация и епилация в поразения участък и наблюдавана еритема 2-4 седмици по-рано;
• Епилация или хеморагии (като петехии или кървене от носа и венците) и анамнестични данни за гадене и повръщане преди 2-4 седмици.

Типични радиационни увреждания

	Ранна еритема в областта на фронталната и антелатерална дясна страна на  торса на 5-я ден след облъчване от 192-иридиев източник (185 GBq или  5 Ci) с размер на писалка за индустриална радиография, поставен  в джоба на работник и държан в продължение на 2 часа и прогресиращо изменение на 11-я ден.
	Опъната   болезнена була  на  лявата длан на 20-я ден след няколкоминутен контакт с 192-иридиев източник като първите симптоми еритема и мехури се появяват на 10-я ден.
	Язва в субакутен стадий и 5 по-малки язви с депигментация на 4-8 месец след облъчване от 137-цeзиев източник с активност 164 GBq или 4.4 Ci (източникът е държан без контрол в джоба на връхна дреха,  използвана като одеало).
	Дълбока инфектирана язва в горната медиална част на десното бедро на 6-я месец след облъчване от 137-цезиев източник с активност 164 GBq.

Някои препоръки за Вашата готовност при инциденти с ИЙЛ

Изгответе списък с актуализираните телефонни номера на отделите за Радиационен контрол към РИОКОЗ:

• Национален център по радиобиология и радиационна защита – за град София и Софийска, Пернишка, Кюстендилска, Благоевградска области – тел.: 02 622811 (авариен гама-пост), факс: 02 8621059, Секция по медицинска радиологична защита – тел.: 02 9515875;
• Пловдив – за Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Старозагорска, Хасковска и Кърджалийска области – тел.: 032 643449, факс: 032 643438;
• Варна – за Варненска, Добричка и Шуменска области – тел.: 052 634009, факс: 052 332245;
• Бургас – за Бургаска, Ямболска и Сливенска области – тел.: 056 881150 и 056 685303, факс: 056 81626;
• Русе – за Русенска, Силистренска, Разградска, Търговишка, Великотърновска и Габровска области – тел.: 082 825624;
• Враца – за Врачанска, Видинска, Монтанска, Плевенска и Ловешка области – тел.: 092 624028.

Литература

1. IAEA-WHO: How to Recognize and Initially Respond to an Accidental Radiation Injury, IAEA, Vienna, 2002
2. IAEA-WHO: Diagnosis and Treatment of Radiation Injuries. Safety Report Series, № 2, IAEA, Vienna, 1998
3. IAEA-WHO: Planning the Medical Response to Radiological Accidents. Safety Report Series, № 4, IAEA, Vienna, 1998.

Цитираната литература се намира в библиотеката на НЦРРЗ: бул. “Климент Охридски+ № 132, София 1756, Информационен отдел – тел.: 02 623314 или 02 8626037, в. 201, e-mail: ncrrp@ncrrp.org

Ръководство: Контрол на метален скрап и реагиране при откриване на радиоактивен скрап