* Автори: С. Топалова, В. Захариев, Ж. Джунова, Р. Георгиева
От откриването на йонизиращите лъчения през 1895 г. познанията ни за вредното им действие непрекъснато нараства. Независимо от значителното развитие на техниките за радиационна защита, инциденти с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) се случват.
Широкото използване на ИЙЛ в медицината, селското стопанство, промишлеността и науката прави възможно те да бъдат изгубени, откраднати или оставени без контрол, а това често води до увреждане на лицата, които са били в контакт с тях.
Статистическите данни показват, че между 1944 и 2001 в целия свят са регистрирани 420 различни по степен инциденти, 3000 души са увредени, от тях 133 с фатален изход (вкл. 28 участници в ликвидирането на последиците от Чернобилската авария през 1986 г.). През последните години броят на инцидентите нараства като особена тревога буди радиационният тероризъм.
Най-често на пострадалите се оказва първа помощ от общопрактикуващи лекари, дерматолози, хематолози и инфекционисти, но на този етап диагнозата се поставя трудно, тъй като радиационното увреждане няма специфични симптоми.
Опитът показва, че недостатъчното познаване на клиничните прояви на радиационното увреждане води до неподходящо, в някои случаи неправилно, третиране на пострадалите в първите часове след инцидента. По този начин се утежнява тяхното състояние и се ограничават възможностите за ефективно лечение.
През последните години Международната агенция за атомна енергия и Световната здравна организация издават регулрно бюлетини, вкл. online, които имат за цел да информират медицинския персонал, специално общопрактикуващите лекари, и да го подготвят за адекватни действия при евентуален радиационен инцидент.
Какви видове облъчване може да предизвика инцидент с източници на йонизиращи лъчения?
- външно – целотелесно или локално;
- вътрешно – замърсяване с радиоактивен материал чрез вдишване, поемане с храна, чрез кожата или ранева повърхност;
- комбинирано – вътрешно и външно или комбинация на радиационното с термично и/или травматично увреждане;
- остро, протрахирано или фракционирано – в зависимост от продължителността на въздействието.
Как да разпознаем радиационното увреждане по клиничната симптоматика?
След облъчване с високи дози увреждането се развива във времето в определени фази като тяхната проява и продължителност са в зависимост от дозата. Ниските дози не предизвикват видими ефекти.
- Типичната картина след целотелесно облъчване с източник на проникваща радиация (напр. гама-лъчи) включва продромален стадий със следната симптоматика: гадене, повръщане, отпадналост, възможно е повишаване на температурата и диария, последвани от латентен период с различна продължителност. Развитието на заболяването включва инфекции, кръвотечение и гастроинтестинални симптоми – израз на клетъчния дефицит в хемопоетичната система, а при по-високи дози в гастроинтестиналния тракт.
- Локалното облъчване, в зависимост от дозата, може да предизвика еритема, едема, суха и влажна десквамация, мехури, болка, некроза, гангрена и епилация на облъчената повърхност. Локалното кожно увреждане се развива бавно – обикновено от седмици до няколко месеца – често болезнено и трудно за лечение с обичайните методи.
Облъчването на част от тялото води до поява на комбинация от горепосочените симптоми, вида и тежестта на които зависят от дозата и големината на облъчения участък. Допълнителни симптоми могат да да се проявят в зависимост от локализацията на прилежащите тъкани и органи.
При инкорпориране на радиоактивни материали (вътрешно облъчване) обикновено не се наблюдават ранни симптоми с изключение на случаите, когато са поети големи количества. Информацията, получена от точно зададените въпроси на пострадалия, в повечето случаи е достатъчна, за да ни насочи към вероятна вътрешна контаминация.
Кои са основните въпроси, които трябва да бъдат зададени при предполагаем инцидент с източници на йонизиращи лъчения?
-
Намирали ли сте и имали ли сте физически контакт с непознат метален предмет? Ако отговорът е положителен – кога, къде и как?
-
Виждали ли сте поставен знака за радиоактивност (напр. върху опаковката)?
-
Наблюдават ли се подобни симптоми при други членове на семейството Ви или при Ваши колеги по същото време?
-
Имате ли представа как получихте това увреждане?
Какво трябва да направи лекарят, ако предполага, че има радиационно уврежданe?
- Ако пострадалият има конвенционално увреждане или заболяване, животоспасяващите действия са приоритетни, както се изисква при нормални обстоятелства. Необходимо е да знаете, че в ранните срокове след въздействието радиацията не предизвиква застрашаващи живота симптоми.
- Трябва да знаете, че подложените на външно облъчване лица не представляват здравен риск за лекаря (обратно е при вътрешното облъчване – пострадалият е опасен за околните).
- Не докосвайте предмети, притежавани от пострадалия, преди те да бъдат изследвани от специалист по радиационна защита. До тогава персоналът и пациентите трябва да бъдат изведени от помещението.
- Ако предполагате, че има радиоактивно замърсяване, трябва да се предприемат действия за ограничаването му. Наложително е да се свържете с компетентните органи за извършване на радиационен мониторинг.
- Веднага трябва да направите анализ на кръвта на пострадалия като процедурата през първия ден се повтаря през 4-6 часа. Ако инцидентът е станал наскоро, очаквайте намаление на абсолютния брой на лимфоцитите. Ако установите значително снижение на левкоцитите и тромбоцитите, можете да приемете, че облъчването е станало преди 3-4 седмици.
- При всеки диагностициран или предполагаем случай на радиационно увреждане е задължително да уведомите органите за радиационен контрол и защита.
Диференциална диагноза на радиационното увреждане
За вероятно радиационно увреждане трябва да се мисли при пациент, който има:
- Анамнестични данни за контакт с предмети или материали, предполагаем източник на радиация (напр. при работа с метални отпадъци);
- Гадене, повръщане, особено ако са придружени от еритема, отпадналост, диария или други симптоми, които не могат да се свържат с чревни инфекции, хранително отравяне и/или алергия;
- Кожни лезии, за които няма данни за химична или термична нокса, ухапване от насекоми, предишно кожно заболяване или алергия, но с десквамация и епилация в поразения участък и наблюдавана еритема 2-4 седмици по-рано;
- Епилация или хеморагии (като петехии или кървене от носа и венците) и анамнестични данни за гадене и повръщане преди 2-4 седмици.
Типични радиационни увреждания
 |
Ранна еритема в областта на фронталната и антелатерална дясна страна на торса на 5-я ден след облъчване от 192-иридиев източник (185 GBq или 5 Ci) с размер на писалка за индустриална радиография, поставен в джоба на работник и държан в продължение на 2 часа и прогресиращо изменение на 11-я ден. |
 |
Опъната болезнена була на лявата длан на 20-я ден след няколкоминутен контакт с 192-иридиев източник като първите симптоми еритема и мехури се появяват на 10-я ден. |
 |
Язва в субакутен стадий и 5 по-малки язви с депигментация на 4-8 месец след облъчване от 137-цeзиев източник с активност 164 GBq или 4.4 Ci (източникът е държан без контрол в джоба на връхна дреха, използвана като одеало). |
 |
Дълбока инфектирана язва в горната медиална част на десното бедро на 6-я месец след облъчване от 137-цезиев източник с активност 164 GBq. |
Някои препоръки за Вашата готовност при инциденти с ИЙЛ
Изгответе списък с актуализираните телефонни номера на отделите за Радиационен контрол към РИОКОЗ:
- Национален център по радиобиология и радиационна защита – за град София и Софийска, Пернишка, Кюстендилска, Благоевградска области – тел.: 02 622811 (авариен гама-пост), факс: 02 8621059, Секция по медицинска радиологична защита – тел.: 02 9515875;
- Пловдив – за Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Старозагорска, Хасковска и Кърджалийска области – тел.: 032 643449, факс: 032 643438;
- Варна – за Варненска, Добричка и Шуменска области – тел.: 052 634009, факс: 052 332245;
- Бургас – за Бургаска, Ямболска и Сливенска области – тел.: 056 881150 и 056 685303, факс: 056 81626;
- Русе – за Русенска, Силистренска, Разградска, Търговишка, Великотърновска и Габровска области – тел.: 082 825624;
- Враца – за Врачанска, Видинска, Монтанска, Плевенска и Ловешка области – тел.: 092 624028.
Литература
1. IAEA-WHO: How to Recognize and Initially Respond to an Accidental Radiation Injury, IAEA, Vienna, 2002
2. IAEA-WHO: Diagnosis and Treatment of Radiation Injuries. Safety Report Series, № 2, IAEA, Vienna, 1998
3. IAEA-WHO: Planning the Medical Response to Radiological Accidents. Safety Report Series, № 4, IAEA, Vienna, 1998.
Цитираната литература се намира в библиотеката на НЦРРЗ: бул. “Климент Охридски+ № 132, София 1756, Информационен отдел – тел.: 02 623314 или 02 8626037, в. 201, e-mail: ncrrp@ncrrp.org
Ръководство: Контрол на метален скрап и реагиране при откриване на радиоактивен скрап