Йонизиращи лъчения в медицината

* Автори: Женя Василева, Венцеслав Тодоров, Йонизиращите лъчения в медицината: Полза и риск, Сп. „Наука”, С., СБУ, 2003, кн.6

Използването на йонизиращи лъчения в медицината за диагностика и лечение започва преди повече от сто години. Веднага след откриването на рентгеновите лъчи те са използвани за визуализиране на структурите в човешкото тяло.

Първата рентгенова снимка на дясната ръка на професора по анатомия Кьоликер е направена от самия Вилхелм Конрад Рьонтген през 1896 г. Веднага след това започват и опитите на лекарите да използват рентгеновите лъчи и за третиране на някои нелечими за времето си заболявания – рак и туберкулоза.

Твърди се, че първото лъчелечение е направено от Грюбе през януари 1896 г. Днес рентгеновата и радионуклидната диагностика, както и лъчелечението, са направления в съвременната медицина с огромно значение.

Области на приложения на йонизиращите лъчения в медицината

Йонизиращите лъчения се използват в три големи направления в медицината: рентгенология, радионуклидна диагностика и лъчелечение.

Рентгенологията включва три метода, които се различават главно по начина за получаване на диагностичния образ.

При рентгеновата графия преминалото през тъканите рентгеново лъчение формира върху преобразувателя на образа (рентгеновия филм или дигиталния детектор) стационарен двумерен сянков образ на структурите на човешкото тяло.

При рентгеновата скопия образът се визуализира върху екрана на монитор чрез рентгенов електроннооптичен преобразувател и телевизионна камера. Това дава възможност за динамично изследване на процеси и патологични изменения.

При компютърната томография детайлен образ в трансверзален срез на тялото се получава с помощта на компютър, който обработва голям масив от данни (числени стойности) за интензитета на преминалото през тъканите рентгеново лъчение. За получаване на пълна информация за изследвания орган е необходимо той да се скенира в множество трансверзални срезове на определено разстояние между тях.

Според целта рентгеновите изследвания са диагностични (за потвърждаване или отхвърляне на хипотеза за определено заболяване, за проследяване на развитието на вече доказано заболяване и на резултата от лечението), профилактични (за ранно откриване на социалнозначими заболявания при определен контингент от населението, като рак на млечната жлеза, туберкулоза и др.) и интервентни (за визуализация в кардиологията, ортопедията, ендоскопията, екстракорпоралната литотрипсия и др.). Интервентната рентгенология навлиза все по-широко в диагностиката и лечението на редица сърдечно-съдови, неврологични и други тежки заболявания.

Друга област на рентгенологията е остеоденситометрията – определяне на плътността на костите чрез облъчване с рентгенови лъчи. Това дава обективна информация за съдържанието на хидроксиапатита в костите – мярка за техните механични свойства.

Радионуклидната (радиоизотопната) диагностика е метод, при който се използват радиофармацевтици – химични съединения, съдържащи изкуствени радионуклиди. Радионуклидните диагностични методи са in vivo и in vitro.

При in vivo методите радиофармацевтикът се въвежда в тялото на пациента интравенозно, перорално или инхалационно. Радиофармацевтиците се избират според изследвания орган или система. Те се натрупват избирателно в тъканите или в патологични изменения в тях. Гама-лъчението, излъчвано от радиофармацевтика, се регистрира със сцинтилационни детектиращи системи.

Радионуклидните in vivo изследвания биват функционални и топографски. При функционалните изследвания диагностичната информация се получава чрез скоростта и степента на натрупване на радиофармацевтика, или чрез скоростта на неговото отделяне от организма, а при топографските – чрез разпределението му в изследваните органи и системи. Тази информация се представя в равнинен образ, наричан сцинтиграма.

При in vivo радионуклидните изследвания се използват радиофармацевтици с малък период на полуразпадане (99mTc, 131I, 201Tl, 18F и др.). Фаворит между радионуклидите е 99mTc, защото той е “чист” гама-излъчвател. In vivo радионуклидната диагностика се прилага за изследване практически на всички органи и системи – сърце, бял дроб, мозък, бъбреци, щитовидна жлеза, черен дроб, кости. Тя е водеща при диагностицирането на редица онкологични заболявания, както и при ранното откриване на метастази в костите.

При in vitro радионуклидните изследвания радиофармацевтикът се включва в биологичен субстрат от пациента, например кръвна плазма, серум, урина, стомашен сок и др. Радиоимунологичните методи имат висока чувствителност при определяне концентрациите на хормони, ензими, протеини, вируси, антитела и др.

Лъчелечението (радиотерапията) е един от трите основни метода за лечение на злокачествените заболявания. Самостоятелно или в комбинация с оперативното и медикаментозното лечение то се прилага при повече от половината от онкологично болните. Основава се на канцерицидния ефект на облъчването и на по-голямата лъчечувствителност на раковите клетки.

Методите за облъчване са обособени в три групи. Най-широко разпространено е перкутанното (дистанционното) лъчелечение – външно облъчване от различно разстояние с рентгенови и гама-лъчи, както и с високоенергийно спирачно лъчение (Х-лъчи) и ускорени електрони.

Безспорен фаворит между радионуклидите, използвани в телегаматерапията (дистанционно облъчване с гама-лъчи) е радионуклидът 60Co, а като източник на Х-лъчи и електрони – медицинските линейни ускорители.

Вътрекухинната и вътретъканната брахитерапия е облъчване от малко разстояние на тъкани и кухинни органи чрез въведени в тях закрити радиоактивни източници. Използват се гама- и бета-радиоактивни източници, най често с 192Ir, 137Cs, 90Sr.

Метаболитната брахитерапия е лечение с радиофармацевтици, въведени в организма венозно инжекционно или орално. Този метод се използва за радикално или палиативно лечение при рака на щитовидната жлеза, на костите и др. Разпространени са радиофармацевтиците с 32P, 89Sr, 131I, 186Re.

Световна тенденция през последните години е обединяването на методите за диагностика и лечение с радиофармацевтици – радионуклидната диагностика и метаболитната брахитерапия – в новото медицинско направление нуклеарна медицина.

2 thoughts on “Йонизиращи лъчения в медицината

  1. Прочетох Вашия материал относно приложение на йонизиращите лъчения. Препоръчвам Ви сериозно да го преработите.
    С най-добри чувства и пожелания за успешна работа.

    • Здравейте, госпожо Величкова,
      в края на статията е посочен източника, преместих го най-отгоре за да се вижда по-добре. В момента също извършвам подобрения относно посочване на авторството, така че да е видно кои статии са разработвани от мен и кои са от външни източници. В случая тази статия е от други двама автори и е публикувана в сп. Наука, а не е моя, тъй като аз не съм експерт в областта на йонизиращите лъчения. Поради тази причина ще съм благодарна, ако напишете с какво не сте съгласна или ако се включите като автор в Otgovori.Info с актуална информация. Участието като автор в блога има редица положителни страни, като например възможност да бъдете представена като експерт в дадена област, да бъде посочена фирма, извършващи конкретни услуги и това да бъде прочетено от хиляди посетители на блога.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.