Осигуряването на безопасност и здраве при работа вече е неразделна част от нашето трудово ежедневие било то като работещи, било то като работодатели. Запитвали ли сте се, как е започнало всичко? Кои са хората, които са положили основите на тази част от социалната политика на държавата? На фирмата?
Ако се върнем много назад, още в Стария завет, Пета книга Мойсеева, Второзаконие, Глава 22-8 е казано „Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навлечеш на къщата си виновност за кръв, в случай, че падне някой от покрива”.
Едни от първите описания на професионални отравяния са направени от Хипократ (460-377 пр.Хр.) – симптоми на оловно отравяне сред миньори и обработвачи на желязо. Гай Плиний Секунд, наричан още Плиний Стари (23-70 сл.Хр.) е писал за отравянията от олово, живак и сяра и използваните от някои от работниците мембрани, направени от пикочни мехури, за да се предпазват от праха.
В края на 15-и век учените са започнали да обръщат повече внимание на професионалните заболявания. Усъвършенстването на огнестрелните оръжия поставя изисквания за добив и обработка на повече желязо, мед и олово, което води до увеличаване на минодобива.
През 1473 г. Улрих Еленбог, немски лекар, написва кратък трактат „За отровните лоши метални пари и пушеци”, свързани с изпаренията от азотна киселина, въглища, олово и живак при обработката на златото и други метали.
През 1587 г. Парацелз (1493-1541), швейцарски лекар, учен и алхимик написва първата монография за болестите на миньорите и металообработвачите. Той описва „белодробна болест” на миньорите, която приписва на климата и изпаренията в мините. Агрикола (Георг Бауер, 1494-1555) е немски лекар и минералог, който започва работа в миньорско градче.
През 1526 г. публикува трактата “De Re Metallica” – пространен труд за добиването, топенето и пречистването на металите. В нея той описва “астма” сред миньорите, работещи в силно запрашена среда и препоръчва вентилация в мините.
За „баща на трудовата медицина” се счита Бернардино Рамацини (1633-1714) – италиански лекар.
Неговата прочута книга „Болестите на работниците” е издадена за първи път на латински през 1713 г. Това е първото обширно представяне на професионални заболявания и обхваща всички известни за този момент професии в тази част на света.
За първи път той насочва вниманието на практикуващите лекари към професията на пациента и е добавил още един въпрос към списъка на въпросите на Хипократ „Какво работиш?”. Рамацини отбелязва, че „…в медицинската практика. . .едва ли някога някой е обърнал внимание на този въпрос”. Същото можем да кажем и сега, за съжаление, три века по-късно.
Първият в историята професионален рак е документиран и описан през 1775 г.от Пърсифал Пот (1714-1788), английски лекар. Той описва връзката между рака на скротума при коминочистачите, който се причинява от саждите.
През 1815 г. сър Хъмфри Дейви, английски химик и изобретател, създава първата миньорска лампа, която е осигурила безопасна работа за миньорите във взривоопасната среда на мините.
Основоположник на трудовата епидемиология и индустриалната хигиена в САЩ е д-р Алис Хамилтън (1869 – 1970)– пионер в областта на токсикологията и изследванията върху професионалните болести и опасните ефекти върху човека на промишлените метали и химични агенти. Многото й публикации в областта са подпомогнали осъзнаването на опасностите на работното място.
Освен изследователите, за подобряването на условията на труд, както и приемането на закони в тази област, значение имат и различни трагедии, свързани с тежки промишлени аварии през различните години.
Пожарът в най-известната в началото на 20-ти век шивашка фабрика за дамски блузи Triangle Shirtwaist Company, Ню Йорк, е може би най-важното събитие, довело до регулация на безопасността при работа в САЩ. Жертви на тази трагедия стават 146 работници, защото аварийните изходи са били недостатъчни или заключени. Това е довело до промяна на 36 нормативни акта в областта на труда.
Трагедията в Голи Бридж, Западна Вирджиния, е призната за най-страшната професионална трагедия в САЩ.
През 1930 г. при строеж на тунел за реализиране на голям хидротехнически проект работещите се експонират на изключително високи концентрации на кварцов прах, тъй като скалата, през която е трябвало да премине тунелът, е била богата на кварц. Броят на жертвите надхвърля 750 и над 1500 се инвалидизират. Експозицията е била толкова голяма, че работниците са се разболявали от силикоза само при 2 месеца работа в тунела.
Дори и днес се случват големи производствени аварии, водещи до смърт и тежки трудови злополуки. Само през 2010 г. около 5000 работещи са загинали и в повечето случаи работещите, където са се случили тези злополуки, са били наясно, че нещо не е наред на работното им място.
Историята е затова, за да се помни. А запомнянето на трагедиите на работното място и особено, търсенето на причините и недопускането на същите грешки, е първата стъпка към осъзнаването на необходимостта от осигуряване на безопасност и здраве при работа.
