Ергономични изисквания в нормативните актове

Все повече колеги споделят, че ергономията става част от корпоративните изисквания по здраве и безопасност. Малко, обаче, се знае за наличните ергономични изисквания в нормативните актове по ЗБУТ.

Когато Ви разкажа какво може да направи ергономията, ще разберете защо ергономичните подобрения са с двоен положителен знак – хем по-добре за работещите (по-здрави), хем по-добре за работодателя (по-висока производителност).

Но дали става въпрос само за добри практики или в нашата нормативна уредба по здравословни и безопасни условия на труд има достатъчно изисквания, свързани с ергономия, с които трябва да се съобразим?

Много хора са чували за ергономия при работа с компютър, но това е само малка част от приложимостта на ергономичните принципи и стандарти.

Изисквания за спазване на ергономичните принципи

Изисквания, свързани с ергономията, има в Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

За съжаление, обаче, те са твърде рамкови, т.е задават изискване, но за да го изпълниш, трябва да имаш съответните познания. В рамките на три изречения, с наредбата са обхваната едва ли не цялата  ергономия:

Чл. 25. Организацията на работа, размерите и подреждането на работното място се съобразяват с физиологичните и ергономичните изисквания за осигуряване на нормално протичане на работния процес и за отстраняване или намаляване на риска за здравето при изпълнение на трудовата дейност. Чл. 26. Работното място се оформя в съответствие с ергономичните изисквания и с антропометричните характеристики на работещите. Чл. 27. Цветовото оформление на работното място се съобразява с принципите на ергономията и промишлената естетика, архитектурните особености на работното помещение, характера на трудовия процес и факторите на работната среда.

Както виждате, просто са направени препратки към ергономичните принципи и ергономичните изисквания, които на практика са в множество стандарти и правила.

Нека накратко разгледаме какво означават някои от тези изисквания:

Работно място и антропометрични характеристики

Всяко работно съоръжение се проектира така, че да съответства на размерите на тялото на съответната група хора, които се предполага, че ще работят с него.

Това са:

• размерите на тялото (статични и динамични, със съответното облекло и лични предпазни средства);
• обхватът на движенията на ставите; безопасните разстояния, размерите за достъп.

От тях ще зависят височината и площта на работната повърхност, разположението на инструменти, материали и др.

Във връзка с посочените имаме и все още действащ нормативен акт: Норми № 05 за физическо натоварване на работниците и хигиенно-физиологични и ергономични изисквания за рационална организация на работното място и трудовите процеси

Съдържанието на тези норми, които са свързани с първата част от заглавието им е отменено, поради обнародването на съвременния нормативен акт, свързан с ръчна работа с тежести – Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести.

Втората, обаче, е все още действаща. Ето един пример от нея:

Височината на работната повърхност трябва да бъде на нивото на лакътя. При работа в седнало положение се препоръчва височината й да бъде от 720 до 780 mm, а за работа в право положение – около 910 mm.

Тази височина трябва да се съобразява и с вида на работата. При изискване за прецизна работа с голямо напрежение на зрението, работната повърхност може да бъде с 100 mm до 150 mm по-висока от посочената по-горе височина.

✅ Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА: Ръководство „Как да определим височината на работната повърхност при правостояща работна поза“

Ергономични изисквания за отстраняване или намаляване на риска за здравето

Някои от ергономичните принципи, свързани с позата с цел избягване на неблагоприятните последици за здравето, са:

работните съоръжения, не трябва да принуждават оператора да остава неподвижен; работните съоръжения трябва да се проектират така, че да се избягват повтарящи се (еднообразни) движения, които могат да доведат до увреждания, заболявания или травми; движения, изискващи висока прецизност и точност трябва да се извършват с малки усилия; помощни средства (като съоръжения за повдигане, дръжки, ограничители и др.) трябва да са предвидени за ръчна работа, изискваща висока точност. работното пространство трябва да има подходящи размери за такива помощни средства; трябва да се избягва прилагането на сили при извършване на въртеливи движения или при крайни положения на китката/ръката.

Физическата ергономия в нормативната база

Съществуват три области на специализация в рамките на ергономията, свързани с по-задълбоченото изследване на специфични човешки качества или характеристики на човешкото взаимодействие. Това са физическата ергономия, когнитивната и организационната.

Физическата ергономия е концентрирана върху човешката анатомия, антропометрия, физиологични и биомеханични характеристики, тъй като те се отнасят до физическата активност. Съответните теми включват:

• работна поза;
• ръчна работа с тежести;
• повтарящи се движения;
• свързани с работата мускулно-скелетни смущения;
• оформление на работното място;
• безопасност и здраве.

Нормативни актове, които са свързани с физическата ергономия са:

• Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести
• Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи

Когнитивната и организационната ергономия в нормативната база

Когнитивната ергономия е разглежда теми, свързани с умствените процеси, като възприятие, памет, мислене и двигателни реакции, тъй като те засягат взаимодействията между хората и другите елементи на системата. Теми в тази област са:

• умственото натоварване;
• вземането на решения;
• прилагане на знания;
• взаимодействие човек-компютър;
• надеждност;
• стрес на работното място;
• обучение.

В нашето законодателство има два нормативни акта, които съдържат изисквания, свързани с когнитивната ергономия:

• Законът за здравословни и безопасни условия на труд изисква при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм и монотонност да се въведат физиологични режими на труд и почивка.
• В част III на приложението към Наредба № 7 от 15.08.2005 г. (видеодисплеи) има поставени изисквания относно взаимодействието „оператор/компютър“.

Организационната ергономия е концентрирана върху оптимизацията на социотехническите системи, като включва организационните структури, политика и процеси. Теми в тази област са комуникацията, дизайн на работата и работното време, работа в екип и др.

Нормативен акт, свързан с организационната ергономия е Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.

Конвеции на МОТ, свързани с ергономия

На универсално международно ниво Международната организация на труда (МОТ) е издала няколко конвенции, които са свързани с ергономията.

За съжаление само една от тях е ратифицирана от България и това е Конвенция № 127 от 1967 г. за максимално допустимите тежести за пренасяне от един работник.

Конвенцията е приета на 50-та сесия на МОТ в Женева (Швейцария) на 21.06.1967 г. ( в сила от 10.03.1970 г.) и е  ратифицирана от България с Указ № 957 на бившия Държавен съвет (обн. ДВ, бр. 40 от 23.05.1978 г.).

Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 21.06.1978 г. Съгласно чл. 10, ал. 3 от конвенцията, тя е в сила за нашата страна от 21.06.1979 г.

Най-важни изисквания, уредени в тази конвенция на МОТ са:

• никой работник не може (не трябва да се изисква или допуска) да пренася ръчно тежест, чието тегло може да причини вреда на неговото здраве или безопасност (чл. 3);
• всеки работник, който редовно извършва ръчно пренасяне на товари (освен леки), трябва преди назначаването му на такава работа да получи необходимото достатъчно обучение или инструктаж, с цел опазване на неговото здраве и предотвратяване на злополуки (чл. 5);
• при възможност, с цел ограничаване или улесняване на ръчното пренасяне на товари, трябва да се използват подходящи технически средства (чл. 6);
• следва да се ограничава ръчното пренасяне на товари от жени и млади работници, а когато тези трудещи се извършват такава дейност, максималното тегло на товарите трябва да бъде значително по-малко от тежестите, допустими за ръчно пренасяне от възрастни мъже (чл. 7).

👌🏻 Изпълнете три задължения за обучение наведнъж с нашето обучение по ергономия за длъжностни лица, ръководители, провеждащи инструктажи и членове на КУТ. На място при вас или дистанционно на живо! Всеки участник получава три удостоверения за изпълнение на изискванията за: ✅ Обучение по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от Наредба РД-07-2/16.12.2009 г. (ежегодно обучение по ЗБУТ) ✅ Обучение за ръчна работа с тежести по Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести ✅ Обучение на работа с видеодисплей по Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на ЗБУТ при работа с видеодисплеи ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ОБУЧЕНИЕТО