Все повече колеги споделят, че ергономията става част от корпоративните изисквания по здраве и безопасност. Когато Ви разкажа какво може да направи ергономията, ще разберете защо ергономичните подобрения са с двоен положителен знак – хем по-добре за работещите (по-здрави), хем по-добре за работодателя (по-висока производителност).
Но дали става въпрос само за добри практики или в нашата нормативна уредба по здравословни и безопасни условия на труд има достатъчно изисквания, свързани с ергономия, с които трябва да се съобразим?
Много хора са чували за ергономия при работа с компютър, но това е само малка част от приложимостта на ергономичните принципи и стандарти.
Изисквания, свързани с ергономията, има в Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
За съжаление, обаче, те са твърде рамкови, т.е задават изискване, но за да го изпълниш, трябва да имаш съответните познания. В рамките на три изречения, с наредбата са обхваната едва ли не цялата ергономия:
Чл. 25. Организацията на работа, размерите и подреждането на работното място се съобразяват с физиологичните и ергономичните изисквания за осигуряване на нормално протичане на работния процес и за отстраняване или намаляване на риска за здравето при изпълнение на трудовата дейност.
Чл. 26. Работното място се оформя в съответствие с ергономичните изисквания и с антропометричните характеристики на работещите. Чл. 27. Цветовото оформление на работното място се съобразява с принципите на ергономията и промишлената естетика, архитектурните особености на работното помещение, характера на трудовия процес и факторите на работната среда. |
Както виждате, просто са направени препратки към ергономичните принципи и ергономичните изисквания, които на практика са в множество стандарти и правила.
Съществуват три области на специализация в рамките на ергономията, свързани с по-задълбоченото изследване на специфични човешки качества или характеристики на човешкото взаимодействие. Това са физическата ергономия, когнитивната и организационната.
Физическата ергономия е концентрирана върху човешката анатомия, антропометрия, физиологични и биомеханични характеристики, тъй като те се отнасят до физическата активност. Съответните теми включват:
- работна поза;
- ръчна работа с тежести;
- повтарящи се движения;
- свързани с работата мускулно-скелетни смущения;
- оформление на работното място;
- безопасност и здраве.
Нормативни актове, които са свързани с физическата ергономия са Наредба № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести и Наредба № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи
Кои са основните рискови фактори може да видите в това наше видео:
Когнитивната ергономия е разглежда теми, свързани с умствените процеси, като възприятие, памет, мислене и двигателни реакции, тъй като те засягат взаимодействията между хората и другите елементи на системата. Теми в тази област са:
- умственото натоварване;
- вземането на решения;
- прилагане на знания;
- взаимодействие човек-компютър;
- надеждност;
- стрес на работното място;
- обучение.
Затова и има Ергономични стандарти за психично натоварване, за които можете да видите повече тази статия.
Организационната ергономия е концентрирана върху оптимизацията на социотехническите системи, като включва организационните структури, политика и процеси. Теми в тази област са комуникацията, дизайн на работата и работното време, работа в екип и др.
Нормативен акт, свързан с организационната ергономия е Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
📖 Полезно от ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА |
📙 Ръководство за осигуряване на безопасна работа с видеодисплеи – в това ръководство „разшифроваме“ някои от изискванията на Наредба 7/2005 г., като освен конкретните указания за изпълнение на изискванията, свързани с обучение, медицински прегледи и осигуряване на очила, отговаряме и на следните въпроси: 1. Колко е минималната площ за работно място с компютър? |
имам нужда от консултация по „частна“ тема. Т.к. няма такъв дял в ергономията, може би ще може да ме насочите допълнително
Здравейте,
Можете да ни пишете на имейл d.ilieva@otgovori.info относно това каква консултация Ви е необходима.
„…С други думи, ние променяме задачите и работата така, че тя да пасне на човека, а не се опитваме да променим човека, за да отговаря на изискванията на системата….“ Точно с това не мога да се съглася. Особено що се отнася до ергономията в офиси и изобщо организирането на работните места на хората, които се занимават с интелектуален труд. Прекалено се стараем да им е физиологично, ергономично, ортопедично … и още не знам що за щуротии. На тази категория хора трябва да им се вмени и да им се набие в главата, че сами са си отговорни за болките в гърба, за болки в китките и ставните съчленения и др. Те са хора на интелектуалния труд и за това трябва да знаят, е ако не се занимават със определени физически упражнения каквито и столове и бюра да им сложат пак ще ги болят гъзовете и гърбовете! Затова когато водя обучения по безопасност в частта „Работа с видеодисплеи“ наблягам именно на физическите упражнения.
Здравейте, г-н Станев,
цитираното е един от основните постулати на ергономията, а пък казаното от Вас не противоречи на този постулат.
Прав сте, неправилната работа с компютъра е също една от причините за болките в гърба, раменете, китките и т.н. Под неправилна работа обаче аз разбирам неподходящия избор и разположение на работната мебел и техническите средства и несъобразяването с принципите на биомеханиката и правилата за труд и почивка.
Когато обучаваме един човек как правилно да си настрои стола и какъв да избере, как да настрои височината на монитора, яркостта и контрастта, каква мишка да избере от морето предлагани, ние го обучаваме как да подобри системата. Когато показваме необходимите почивки и вида на почивките, пак подобряваме системата, защото не го караме да прави нещо нетипично и противоречащо на принципите за работоспособност и умора, които произтичат от човека.
Поправката на придобитите грешни навици не е приспособяване на човека към работата, а напомняне как работи човешкото тяло и какви са неговите естествени нужди, които сме пренебрегнали.
Диана, благодаря ти ,че ни обогатяваш знанията, учиш,
подсещаш и напътстваш ежедневно. За мен, а предполагам
и за всички колеги, с които контактуваш си голямо богатство.
Много ми е важно, че винаги когато си качила какъвто и да е
материал винаги от него лъха позитивизъм. Добранамереното
отношение което имаш към човека от другата страна е много
зареждащо. Благодаря още веднъж за ентусиазма ти да
ни споделяш знанията си.
Здравейте, госпожо Маркова,
благодаря за хубавите думи. Ще си позволя да кажа нещо относно позитивизма – аз искрено вярвам в необходимостта да бъдат подобрявани условията на работа и в това, че по-добрите условия се отразяват в по-добри резултати на фирмата. Вярвам, а и не само, сигурна съм, че много може да се постигне и с малко средства.
Пожелавам Ви лична и професионална удовлетвореност!
Наистина е важно и особено след като се прави много формално в оценките на риска е добре да сме наясно. С усъвършенстването на технологиите се променят и работните места именно в посока ергономия. Аз самата правих курсова работа скоро и малко съжалявам, че чета това сега, но ще следя всичко публикувано от Вас с голям интерес!
Здравейте, госпожо Паунова, ще си позволя да полюбопитствам – на каква тема бе курсовата Ви работа?
Беше на тема физиология.