Какво се случва с трудовите злополуки в България?

Съвсем скоро отново прочетохме поредния отчет колко добре се справяме с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и трудовите злополуки намаляват. Дали така се случва наистина обаче?

  • Не деклариране на трудови злополуки.
  • Високи нива на травматизъм в някои отрасли и дейности.
  • Най-проблемен отрасъл – Строителство.
  • Най-висока честота – млади работници (18-20 възраст).
  • Най-много злополуки – работници с ниска квалификация и
    професионален опит до 1 г.

Това са изводите, които прави експерт от Националния осигурителен институт в своята презентация относно състоянието и тенденциите на трудовия травматизъм в България по време на Международната конференция Белгия – България 31.05.-1.06.2010 г.

Статистически погледнато, наистина в периода 2000-2009 г. има тенденция към намаляване на трудовите злополуки. По данни на Националния осигурителен институт през 2000 година е имало 5464 трудови злополуки по време на работа, докато през 2008 г. те вече са само 3229, т.е. са почти с четиридесет процента по-малко.

Вижте обаче какви се случва с трудовите злополуки със смъртен изход:

За съжаление оптимистичната прогноза за 2009 г. не се е сбъднала,

смъртните трудови злополуки продължават да се увеличават.

В сравнение с останалите страни – членки на Европейския съюз, България е отличник: броят на трудовите злополуки през 2006-2007 в Евросъюза е намалял само с 1 ,89 %, докато в България злополуките са намалели с цели 6, 96 %. Тази статистика обаче е измамно успокоителна. Смъртните случаи за същия период в България са се увеличили с 5, 59 %, докато в останалите страни-членки са намалели с 1, 45 %.

Какво се случва с трудовите злополуки в България?

  • Забавяне темпа на намаляване на общия брой трудови злополуки.
  • Увеличаване броя на загубените календарни дни за една злополука.
  • Увеличаване броя на смъртните трудови злополуки. Обърнете внимание, че експертът от НОИ посочва, че това е най-точния критерий за нивото на травматизъм.

Няма защо Тотю Младенов да е втрещен, тенденцията е видна и на фона на продължаващия оптимизъм, демонстриран в Националната програма по БЗР за 2011 г. , вероятно е крайно време да се замислим: през 2010 г. дори и общата статистика не успя да помогне – по данни на НОИ през 2010 г. у нас са регистрирани 3110 инцидента на работното място, като това е със 154 повече от предходната 2009 г.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

3 мнения за “Какво се случва с трудовите злополуки в България?”

  1. А аз си мисля, вече е месец май.
    Всяка трудова злополука се декларира с толкова много подробности, много от които даже са излишни. много от които даже са дублирани и давани нееднократно. Няма да се учудя, ако след време ни принудят и електронно да ги декларираме. Например като Декларацията по чл. 15 на инспекциите, нещо подобно да направят.
    Срокове, глоби и т.н.
    А статистиката? Е тя все с година закъснение.
    А анализите? Е те все са оптимистични.
    Ами така е държавните служители са преуморени, и година им е малко.
    А точно министър Младенов няма защо да се чуди, нали е най точно запознат с бюрокрацията ни в тази област.
    Затова и все се бяга от електронното правителство.

    Отговор
  2. Така е, „леките“ трудови злополуки не се декларират, пък смъртните и тежки случаи няма как да не се отразят. Още по-фрапиращ е случая с професионалните заболявания – нека по-компетентни да се изкажат как стоят нешата с тях.

    Отговор
    • Вероятно сме първенци по липса на професионални заболявания, инж. Станев.
      До 2009 г. Регистърът на професионалните болести се поддържаше в Националния център за опазване на общественото здраве. От 2009 г поддържането на националния регистър на професионалните болести е възложено на Националния осигурителен институт, но доколкото знам редица проблеми спъват прехвърлянето му.

      Ето какво казва през 2010 г. националния консултант по професионалните болести доц. Венета Костова пред БНР:

      Голяма част от професионалните заболявания в България остават „скрити”, заради страх у служители и работодатели. Затова и данните в регистъра на професионалните заболявания, говорят за ниска заболеваемост, която не е реална.

      Според досега известните данни, водещо място в структурата на професионалните болести у нас заемат периферно-нервните професионални болести, следвани от мускулно-скелетните заболявания на двигателния апарат, вибрационната болест, белодробните болести, намалението на слуха. Най-голям брой професионални болести се регистрирали в шивашката промишленост, минното дело, леката промишленост.

      Отговор