В тази статия ще ви представим една интересна идея за идентифициране на проблеми, свързани мускулно-скелетни смущения.
На практика идеята може да се приложи за идентифициране на други видове неблагоприятни последствия за здравето с участието на работещите и с този метод можем да разнообразим малко скучните анкети. Този инструмент може да се използва и като част от обучение на работещите.
Какво е картографирането на тялото?
Картографирането на тялото е техника, с която се събират данни от групи работници за ефектите от работата, свързани с мускулно-скелетната система. Използва се схема, на която е показан изглед отпред и отзад на тялото.
Би могло по време на среща, обучение или дори поставена на достъпно нарисувана схема да се даде възможност на работниците чрез цветни химикалки или стикери да поставят на схемата точки върху диаграмите на предната и задната част на картата на тялото, с които да посочат къде изпитват оплаквания и болки по време на работа.
Резултатът е карта, показваща тенденциите при симптомите на работниците.
След това могат да се определят често срещаните симптоми, като се разгледат очертаващите се модели.
Когато повече маркирания попадат на едно и също място на картата на тялото, това означава, че повече работници съобщават за едни и същи симптоми, и толкова по-вероятно е това да показва проблем, свързан с работата, а не изолиран, индивидуален проблем.
Техниката работи най-добре с групи работници, които извършват една и съща или подобна работа.
Необходими материали за провеждане на сесия за картографиране на тялото
- Схематични изображения на тялото отпред и отзад (с размер на постер или по-малък). (Забележка: Може да се направи голяма карта на тялото, като се очертае около човек, който лежи на пода.)
- Може да използвате схематични изображения на мъж и на жена, които са предоставени от EU-OSHA – изтегли от тук.
- Цветни химикалки или стикери, като се използват различни цветове за идентифициране на различни симптоми.
Например:
– червен – за оплаквания и болки;
– син – за порязвания и натъртвания;
– зелен за болести;
– черен за симптоми на стрес;
– жълт за всичко останало.
- Флипчарти, хартия и химикалки за групова работа и сесии за обратна връзка, по време на които участниците обсъждат попълнената карта на тялото.
Как се провежда сесията
1. Картографиране на симптоми
Помолете работниците да поставят стикери или цветни точки върху картата на тялото, за да покажат къде имат болка.
Бихте могли също да направите картографирането предварително, като се поставят постери за период от няколко дни преди заниманието, например в обща зона за почивка, и да помолите работниците поотделно да оставят своите маркировки на картата. По този начин те могат да намерят момент, в който да го направят насаме.
Когато картографирането се провежда по време на среща/обучение, докато поставят стикерите, ги помолете да обяснят накратко защо са ги поставили точно там и запишете отговорите им.
Помолете ги да помислят за мускулни увреждания и болки, както и за други опасности като симптоми на стрес (напр. главоболие) или усещане за прекалено горещо или студено, тъй като те също могат да оказват въздействие върху рисковете от МСУ.
Забележка: Бихте могли да оставите хората просто да поставят точките или листчетата, без да ги разпитвате, за да намалите първоначалното притеснение.
След като започнат да се очертават определени групи, картата на тялото може да помогне да се посочи дали даден симптом е проблем само за един работник или за всички.
2. Обсъждане на симптомите
След като всички приключат с поставянето на стикерите или цветните точки на картата на тялото, помолете групата да я разгледат заедно и да обсъдят какво могат да видят.
Възможни въпроси:
- Можете ли да видите някакви групи или общи модели от точки?
- Виждате ли някакви разлики?
- Можете ли да откриете и да обясните какви може да са групите във връзка с влошено здраве на мускулно-скелетния апарат като увреждания и болки или хронични заболявания? (Към картата могат да се добавят етикети, за да се посочи към какво може да се отнася групирането.)
3. Идентифициране на опасностите — какви според вас биха могли да са причините?
След като симптомите бъдат идентифицирани, обсъдете възможните причини с групата.
Възможни въпроси са:
- Можете ли да идентифицирате различните видове опасности?
- Можете ли да видите някакви модели или особености в идентифицираните опасности?
Запишете отговорите на флипчарт. Това може да се направи и чрез разделяне на по-малки групи и след това всяка група да докладва обратно на голямата група.
Може не всички причини да са свързани с работата, но колкото повече работници съобщават за едни и същи симптоми, толкова по-вероятно е работата или работната среда да е фактор.
4. Идентифициране на решения и приоритети за действие — можете ли да предложите някакви решения?
Завършете сесията, като помолите групата да обсъди какви решения могат да бъдат предложени и какви приоритети могат да бъдат определени. Това отново може да се направи в по-малки групи и след това всяка група може да докладва на голямата група.
Примери за картографиране, извършено с групи от работници
Хигиенисти от вечерна смяна
Набелязват се групи, показващи увреждания и болки в китките и кръста. След дискусия относно често срещаните симптоми се разбира, че в миналото електрическите машини за почистване на пода или са били държани на всеки етаж и във всяка постройка, или са били премествани нагоре или надолу от двама хигиенисти или от хигиенист и портиер.
Промяната в практиките се е изразявала в това, че е имало по-малко машини, което водело до необходимост от по-честото им физическо преместване, включително нагоре и надолу по стълбите, понякога само от един хигиенист.
Група учители
Картографирането разкрива, че се очертават групи, показващи болка в китката, напрежение в очите и болка в кръста. Предполага се, че това се дължи на увеличеното използване на компютри и на необходимостта да се споделят компютърни работни станции, което е довело до ергономични проблеми.
Въведените впоследствие промени включват осигуряване на инструкции, подложки за китки и регулируеми столове.
Портиери и кетъринг персонал
Картографирането разкрива, че кетъринг персоналът страда от сходни симптоми на умора и болки в долната част на краката, а портиерите – от умора, общи болки и главоболие.
Впоследствие задачите в столовата са преразпределени, така че всички работници да могат да си почиват от такива, които включват постоянно стоене прав. За портиерите е въведен график за проследяване на работните задачи с цел разпределяне на натоварването в рамките на една седмица.
Ползи и слабости на техниките за картографиране
Някои от ползите при използване на картографиране на тялото са:
- предоставя данни;
- използва знанията и опита на работниците;
- включва активно работниците по интерактивен начин;
- включва работниците в оценка и мониторинг на риска;
- повишава осведомеността, като помага на работниците да мислят за своето работно място;
- помага да се разграничат проблемите, свързани с работата, от проблемите, които не са свързани с работата;
- може да се използва в образованието и обучението в училищата и с ученици от професионалните училища, както и на работни места;
- е полезно, когато има проблеми с неизвестен произход;
- е особено полезно, ако уменията за четене или езикът са проблем; това е универсален метод, който може да бъде адаптиран към нуждите на конкретната група работници.
Някои слабости, които трябва да знаете:
- Необходимо е достатъчно време за цялостно и ефективно провеждане на процеса.
- Картографирането на тялото може да се разглежда като вмешателство или твърде лично и може да причини смущение у някои работници. Тогава бихте могли подготовката за сесията да я направите чрез предварително поставяне на постер на достъпно място, така че да може всеки да маркира, без да е пред погледите на други хора.
- Работниците трябва да имат доверие в процеса и гаранции, че резултатите ще се използват само като колективен начин за оценка на риска, а не за наблюдение или оценка на индивидуалното им здраве.
