Как да направим картотека на опасните вещества

Едно от задълженията на работодателя е да предприеме мерки за установяване наличието на опасни химични агенти на работното място.

При установяване на такива, започват да действат и другите изисквания на Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа.

Макар и неописано в упоменатата наредба, когато се работи с химични агенти има изискване за създаване на картотека в други два нормативни акта:

  • ЗЗБУТ изисква работодателят да създаде и поддържа картотека на информационните листове за безопасност на употребяваните и произвежданите опасни химични вещества и смеси (Чл. 13. (2))
  • В Наредба 7/1999 г. изискването е да се води картотека за използваните опасни вещества и тяхната характеристика (чл. 101, ал. 1)

В първия случай задачата изглежда по-лесна – събираме в един класьор/електронна папка информационните листове за безопасност (ИЛБ) на употребяваните и произвежданите опасни химични вещества и смеси, правим им опис и сме готови.

Изискването на Наредба 7/1999 г. е доста общо, което води до възможност за различни тълкувания какво представлява картотеката.

Лесни варианти, но рисковани

Лично аз бих казала, че след като сме събрали всички информационни листове и сме им направили опис, на практика имаме и картотека на опасните вещества и тяхната характеристика. Характеристиката за всяко опасно вещество е в неговия ИЛБ.

За съжаление, това тълкувание и изпълнение на изискването за „картотека“ понякога не е добре посрещнато от контролните органи.

Все пак, бихте могли да се консултирате с представител на съответната областна дирекция „Инспекция по труда“ и ако се потвърди, че това е приемливо, да приключите въпроса.

Като втори лесен вариант на картотека би могло да се направи следното:

Съгласно чл. 101, ал. 2 на Наредба 7 е необходимо за всяко опасно вещество да се разработи инструкция или указание за безопасна работа.

Няма конкретни изисквания какво трябва да съдържа инструкцията, но добрата практика е наложила приемлив формат (вижте повече в „Как да направим инструкция за безопасна работа с опасни вещества„).

Този формат логично съдържа основни характеристики на опасното вещество – класификация и други опасни свойства, упоменати в ИЛБ.

На същия принцип, както с ИЛБ, сборът на всички инструкции с техен опис би играл ролята на картотека.

Бихте могли дори да комбинирате – опис на опасните вещества и към него ИЛБ и инструкциите за безопасна работа.

Отново за съжаление, и тук е възможно този вариант да не бъде приет от контролиращи (инспектори, одитори и др.) и да се изиска картотека/списък с повече извадена от ИЛБ информация (обикновено в табличен вид).

Добрите практики и какво препоръчваме

Фирмите с добри практики често изготвят списък на използваните опасни вещества, като допълват списъка с извадки от ИЛБ с конкретни характеристики, както и добавят информация за място на използване, съхранение и др. подобни.

Аз бих препоръчала изготвянето на една по-подробна картотека за използваните опасни вещества поради няколко фактора:

  • по-приемливо от гледна точка на контролни органи;
  • по-информативно за длъжностните лица, ръководители, работещи, които нямат време да четат и търсят информация постоянно;
  • имате готова входна информация за оценка на риска; на практика, изготвянето на картотеката ще бъде първият етап от оценката на риска;
  • имате готова входна информация за оценка на безопасността на съхранението на опасни химични вещества и смеси. В утвърдения формат на оценката така или иначе се изисква изготвянето на списъци на веществата и смесите с описание на класификацията, условията за съхранение и др.

Какво да включим в картотеката?

Решили сме да подготвим подробна картотека на опасните вещества, но колко подробна?

Задаваме си следния въпрос: Коя информация е важна за оценката на риска?

Съгласно чл. 3, ал. 2 на Наредба № 13 от 30.12.2003 г. при оценката на риска за здравето и безопасността на работещите трябва да се вземат предвид:

  1. опасните свойства на химичните агенти;
  2. информация за безопасност и здраве, в това число данните от информационния лист за безопасност;
  3. степента, видът и продължителността на експозицията;
  4. условията на работа с опасни химични агенти, както и тяхното количество;
  5. граничните стойности, посочени в приложения № 1 и 2;
  6. ефектът от предпазните мерки, които са предприети или ще бъдат предприети;
  7. заключенията от здравното наблюдение в случаите, в които има налични данни.

Освен това, съгласно Наредба 5/1999 г. трябва да определим изложените на опасности работещи и външни лица.

Можем да превърнем нашата картотека в един от етапите на оценката на риска, т.е. картотеката да резюмира входната информация или поне част от нея (т. 1, 2, 5 и донякъде т. 3).

Ето какво би съдържала подобна картотека:

  • Име на веществото/сместа
  • Физична форма (свързано е с вида на експозицията – вдишване, поглъщане и т.н.)
  • Класификация по CLP – свързано с опасните свойства.
  • Предупреждения за опасност – изяснява по-добре опасните свойства. Не за всеки „Респираторен сенсибилизатор“ означава нещо, но „Може да причини алергични или астматични симптоми или затруднения в дишането при вдишване“ вече изяснява какво точно е опасното свойство, както и вида на експозицията.
  • Други опасности – освен посочените в класификацията, веществото/сместа може да има специфични свойства, които комбинирани с начина на използване, да създават риск за безопасността и здравето на работещите.
  • Гранична стойност, посочена в приложение № 1 на Наредба 13/2003 г.
  • Необходими предпазни мерки и лични предпазни средства съгласно ИЛБ – при оценката на риска ще сравним дали са изпълнени препоръчаните от производителя мерки и използват ли се правилните ЛПС.
  • Място на съхранение
  • Място на употреба
  • Експонирани работещи (длъжности)

Картотеката би могла да има и още по-разширен вид, ако в нея вкараме и информация, която се изисква да бъде въведена при извършване на оценка на безопасността на съхранението на ОХВС.

Например CAS номер, EC номер и Идентификационен номер (само за вещества) и условия на безопасно съхранение, описани в ИЛБ.

Пак ще кажа, че това не е излишна работа, защото трябва да бъде направено и да го имате под формата на документ.

В нашата работа сме изготвяли оценка на безопасността на съхранението за склад с над 400 ОХВС и за всяко от тях е правена извадка съгласно изискванията в утвърдения формат за тази оценка.

А може ли по-кратък вариант?

Освен общия текст с изискване за картотека в ЗЗБУТ и Наредба 7/1999 г., няма по-конкретни изисквания или указания относно съдържанието на картотеката.

Това дава възможност да я направите както пожелаете. Единственото условие е от нея да научаваме кои са използваните опасни вещества и „тяхната характеристика“.

„Характеристика“ е също доста разтегливо понятие и някой би могъл да каже, че това са опасните свойства и в добавка физичните и химични свойства (има ги в раздел 9 на ИЛБ).

Трябва ли ни информация за вискозитета или скоростта на изпаряване от гледна точка на оценката на риска? Да, би могло в специфични ситуации и това да е фактор, но като цяло едва ли.

Пламната температура, обаче, би могла да ни донесе информация, защото една течност с пламна температура 100оС няма да се класифицира като запалима, но ще бъде „горима течност“ по противопожарните изисквания.

Ето с какво съдържание предлагам аз да бъде краткият вариант на картотеката:

  • Име на веществото/сместа
  • Класификация по CLP
  • Други опасности
  • Място на употреба.

Признавам, че за последното („място на употреба“) известно време мислех дали според мен е задължителен елемент за възможно най-краткия вариант на картотека и не можах да го махна :)

За мен това е особено съществена информация с голяма стойност, защото от нея веднага придобиваме представа за изложените лица и лесен начин за която и да е последваща дейност, свързана с опасни вещества.

В онлайн системата ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА сме публикували образец на картотека на опасните вещества с три варианта – препоръчителен, разширен и минимален, като допълнително сме направили и примерно попълване за едно вещество.

Образец на картотека на опасните вещества и смеси с примерно попълване за натриева основа в три варианта – оптимален, минимален и разширен щенамерите в нашия образец:

Картотека за използваните опасни вещества и тяхната характеристика

Вашият отговор на Дима Танова Отказ

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

4 мнения за “Как да направим картотека на опасните вещества”

  1. Здравейте! Искам да попитам относно създаване на картотека за опасни химически вещества. Препаратите, които се използват за почистване като „Доместос“, „Медикс“ и други подобни трябва ли да бъдат включени? Благодаря! Лек ден!

    Отговор
    • Здравейте, госпожо Велкова,
      Ако това са препаратите в опаковки, както се продават в магазините за битови потребители, то моето мнение е, че може и да не ги включите в картотеката.
      Формално по наредба, след като се класифицират като опасни, би трябвало да бъдат включени.

      Отговор
  2. Споделям вашите разсъждения. И аз се занимавам активно с опасни химични агенти като цяло и опасните химични вещества и смеси в частост. Тълкованието на контролните органи е доста широко, изготвям картотеки в зависимост от специфичните желания на съответния инспектор. Все пак преобладаващата част от инспекторите са свикнали да виждат формата на картотека, публикуван от Г-н Гълъб Донев.

    Отговор
  3. Здравейте,
    Честита Нова Година!
    Да е здрава и мирна и за Вас много успешна!

    Отговор