Едно от задълженията на работодателя е да предприеме мерки за установяване наличието на опасни химични агенти на работното място.
При установяване на такива, започват да действат и другите изисквания на Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа.
Макар и неописано в упоменатата наредба, когато се работи с химични агенти има изискване за създаване на картотека в други два нормативни акта:
- ЗЗБУТ изисква работодателят да създаде и поддържа картотека на информационните листове за безопасност на употребяваните и произвежданите опасни химични вещества и смеси (Чл. 13. (2))
- В Наредба 7/1999 г. изискването е да се води картотека за използваните опасни вещества и тяхната характеристика (чл. 101, ал. 1)
В първия случай задачата изглежда по-лесна – събираме в един класьор/електронна папка информационните листове за безопасност (ИЛБ) на употребяваните и произвежданите опасни химични вещества и смеси, правим им опис и сме готови.
Изискването на Наредба 7/1999 г. е доста общо, което води до възможност за различни тълкувания какво представлява картотеката.
Лесни варианти, но рисковани
Лично аз бих казала, че след като сме събрали всички информационни листове и сме им направили опис, на практика имаме и картотека на опасните вещества и тяхната характеристика. Характеристиката за всяко опасно вещество е в неговия ИЛБ.
За съжаление, това тълкувание и изпълнение на изискването за „картотека“ понякога не е добре посрещнато от контролните органи.
Все пак, бихте могли да се консултирате с представител на съответната областна дирекция „Инспекция по труда“ и ако се потвърди, че това е приемливо, да приключите въпроса.
Като втори лесен вариант на картотека би могло да се направи следното:
Съгласно чл. 101, ал. 2 на Наредба 7 е необходимо за всяко опасно вещество да се разработи инструкция или указание за безопасна работа.
Няма конкретни изисквания какво трябва да съдържа инструкцията, но добрата практика е наложила приемлив формат (вижте повече в „Как да направим инструкция за безопасна работа с опасни вещества„).
Този формат логично съдържа основни характеристики на опасното вещество – класификация и други опасни свойства, упоменати в ИЛБ.
На същия принцип, както с ИЛБ, сборът на всички инструкции с техен опис би играл ролята на картотека.
Бихте могли дори да комбинирате – опис на опасните вещества и към него ИЛБ и инструкциите за безопасна работа.
Отново за съжаление, и тук е възможно този вариант да не бъде приет от контролиращи (инспектори, одитори и др.) и да се изиска картотека/списък с повече извадена от ИЛБ информация (обикновено в табличен вид).
Добрите практики и какво препоръчваме
Фирмите с добри практики често изготвят списък на използваните опасни вещества, като допълват списъка с извадки от ИЛБ с конкретни характеристики, както и добавят информация за място на използване, съхранение и др. подобни.
Аз бих препоръчала изготвянето на една по-подробна картотека за използваните опасни вещества поради няколко фактора:
- по-приемливо от гледна точка на контролни органи;
- по-информативно за длъжностните лица, ръководители, работещи, които нямат време да четат и търсят информация постоянно;
- имате готова входна информация за оценка на риска; на практика, изготвянето на картотеката ще бъде първият етап от оценката на риска;
- имате готова входна информация за оценка на безопасността на съхранението на опасни химични вещества и смеси. В утвърдения формат на оценката така или иначе се изисква изготвянето на списъци на веществата и смесите с описание на класификацията, условията за съхранение и др.
Какво да включим в картотеката?
Решили сме да подготвим подробна картотека на опасните вещества, но колко подробна?
Задаваме си следния въпрос: Коя информация е важна за оценката на риска?
Съгласно чл. 3, ал. 2 на Наредба № 13 от 30.12.2003 г. при оценката на риска за здравето и безопасността на работещите трябва да се вземат предвид:
- опасните свойства на химичните агенти;
- информация за безопасност и здраве, в това число данните от информационния лист за безопасност;
- степента, видът и продължителността на експозицията;
- условията на работа с опасни химични агенти, както и тяхното количество;
- граничните стойности, посочени в приложения № 1 и 2;
- ефектът от предпазните мерки, които са предприети или ще бъдат предприети;
- заключенията от здравното наблюдение в случаите, в които има налични данни.
Освен това, съгласно Наредба 5/1999 г. трябва да определим изложените на опасности работещи и външни лица.
Можем да превърнем нашата картотека в един от етапите на оценката на риска, т.е. картотеката да резюмира входната информация или поне част от нея (т. 1, 2, 5 и донякъде т. 3).
Ето какво би съдържала подобна картотека:
- Име на веществото/сместа
- Физична форма (свързано е с вида на експозицията – вдишване, поглъщане и т.н.)
- Класификация по CLP – свързано с опасните свойства.
- Предупреждения за опасност – изяснява по-добре опасните свойства. Не за всеки „Респираторен сенсибилизатор“ означава нещо, но „Може да причини алергични или астматични симптоми или затруднения в дишането при вдишване“ вече изяснява какво точно е опасното свойство, както и вида на експозицията.
- Други опасности – освен посочените в класификацията, веществото/сместа може да има специфични свойства, които комбинирани с начина на използване, да създават риск за безопасността и здравето на работещите.
- Гранична стойност, посочена в приложение № 1 на Наредба 13/2003 г.
- Необходими предпазни мерки и лични предпазни средства съгласно ИЛБ – при оценката на риска ще сравним дали са изпълнени препоръчаните от производителя мерки и използват ли се правилните ЛПС.
- Място на съхранение
- Място на употреба
- Експонирани работещи (длъжности)
Картотеката би могла да има и още по-разширен вид, ако в нея вкараме и информация, която се изисква да бъде въведена при извършване на оценка на безопасността на съхранението на ОХВС.
Например CAS номер, EC номер и Идентификационен номер (само за вещества) и условия на безопасно съхранение, описани в ИЛБ.
Пак ще кажа, че това не е излишна работа, защото трябва да бъде направено и да го имате под формата на документ.
В нашата работа сме изготвяли оценка на безопасността на съхранението за склад с над 400 ОХВС и за всяко от тях е правена извадка съгласно изискванията в утвърдения формат за тази оценка.
А може ли по-кратък вариант?
Освен общия текст с изискване за картотека в ЗЗБУТ и Наредба 7/1999 г., няма по-конкретни изисквания или указания относно съдържанието на картотеката.
Това дава възможност да я направите както пожелаете. Единственото условие е от нея да научаваме кои са използваните опасни вещества и „тяхната характеристика“.
„Характеристика“ е също доста разтегливо понятие и някой би могъл да каже, че това са опасните свойства и в добавка физичните и химични свойства (има ги в раздел 9 на ИЛБ).
Трябва ли ни информация за вискозитета или скоростта на изпаряване от гледна точка на оценката на риска? Да, би могло в специфични ситуации и това да е фактор, но като цяло едва ли.
Пламната температура, обаче, би могла да ни донесе информация, защото една течност с пламна температура 100оС няма да се класифицира като запалима, но ще бъде „горима течност“ по противопожарните изисквания.
Ето с какво съдържание предлагам аз да бъде краткият вариант на картотеката:
- Име на веществото/сместа
- Класификация по CLP
- Други опасности
- Място на употреба.
Признавам, че за последното („място на употреба“) известно време мислех дали според мен е задължителен елемент за възможно най-краткия вариант на картотека и не можах да го махна :)
За мен това е особено съществена информация с голяма стойност, защото от нея веднага придобиваме представа за изложените лица и лесен начин за която и да е последваща дейност, свързана с опасни вещества.
В онлайн системата ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА сме публикували образец на картотека на опасните вещества с три варианта – препоръчителен, разширен и минимален, като допълнително сме направили и примерно попълване за едно вещество.
Образец на картотека на опасните вещества и смеси с примерно попълване за натриева основа в три варианта – оптимален, минимален и разширен щенамерите в нашия образец:
Картотека за използваните опасни вещества и тяхната характеристика
Здравейте! Искам да попитам относно създаване на картотека за опасни химически вещества. Препаратите, които се използват за почистване като „Доместос“, „Медикс“ и други подобни трябва ли да бъдат включени? Благодаря! Лек ден!
Здравейте, госпожо Велкова,
Ако това са препаратите в опаковки, както се продават в магазините за битови потребители, то моето мнение е, че може и да не ги включите в картотеката.
Формално по наредба, след като се класифицират като опасни, би трябвало да бъдат включени.
Споделям вашите разсъждения. И аз се занимавам активно с опасни химични агенти като цяло и опасните химични вещества и смеси в частост. Тълкованието на контролните органи е доста широко, изготвям картотеки в зависимост от специфичните желания на съответния инспектор. Все пак преобладаващата част от инспекторите са свикнали да виждат формата на картотека, публикуван от Г-н Гълъб Донев.
Здравейте,
Честита Нова Година!
Да е здрава и мирна и за Вас много успешна!