Кога стандартите стават задължителни

Снимка: Standards by Nick Youngson CC BY-SA 3.0 Alpha Stock Images

Скоро получих запитване от колега относно задължителния характер на стандартите и ми се стори добра тема, по която да напиша малко повече.

Въпросите, които конкретно ми бяха зададени, бяха следните:

  • Задължителни или препоръчителни са Евростандартите в България?
  • Има ли написано някъде кога са задължителни и кога са препоръчителни?

Задължителни или препоръчителни?

Първото място, на което реших да погледна, е Закона за националната стандартизация. Той бързо ми даде отговор и на двата въпроса:

Чл. 5. (1) Българските стандарти се прилагат доброволно.
(2) В нормативен акт, който съдържа технически изисквания, могат да се правят препращания към български стандарти и/или части от български стандарти, само когато с нормативния акт се въвежда европейско право.

С това, обаче, въпросът не е съвсем приключен.

Първата част вече е ясна – стандартът е документ, чието прилагане е доброволно. Той се разработва в рамките на стандартизационния орган и се одобрява от признат орган по стандартизация.

Когато, обаче, в нормативен акт има позоваване на стандарт, то неговото прилагане става задължително.

Позоваване на стандарт може да стане и в договор между две или повече страни. При договарянето всяка от страните се съгласява да бъде спазен определен стандарт и тогава той също става задължителен за прилагане в рамките на услугата, дейността и пр.

Пример:

В чл. 12 на новата Наредба № 12 от 16.11.2018 г. за здравните изисквания към обществените перални е записано, че „осветлението в обществените перални трябва да отговаря на изискванията на БДС EN 12464-1 „Светлина и осветление. Осветление на работни места. Част 1: Работни места на закрито“.

Обърнете внимание, че норми за осветеност има в Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите, която независимо от някои противоречиви мнения, все още е валидна.

В самия стандарт БДС EN 12464-1 дори има текст, който гласи следното:

„Този европейски стандарт не определя изискванията към осветлението, свързани с безопасността и здравето на работниците по време на работа…изискванията към осветлението, свързани с безопасността и здравето на работниците по време на работа може да се съдържат в директиви…, в националното законодателство на държавите членки, които прилагат тези директиви или в други национални закони на държавите членки.“

Сега, когато вече има препратка към него, специално за осветлението в обществени перални, органите за контрол ще трябва да оценяват съответствието с нормите, посочени в стандарта. За всяко друго работно място, обаче, все още ще се прави сравнение с нормите в Наредба №49.

Ако се върна малко назад към чл. 5, ал. 2 на Закона за националната стандартизация, не бих могла да отговоря на въпроса какво точно европейско право въвежда наредбата за обществените перални. Ако и никой друг не може да отговори, това би означавало, че препратката противоречи на Закона.

Хармонизирани стандарти

Стандартите са доброволни, но ние търсим лични предпазни средства, на които има маркировка за съответствие с даден стандарт. Прави ли това стандартите, свързани с лични предпазни средства, задължителни за производителите и как?

Няма европейски нормативен документ, който директно да казва, че произведените лични предпазни средства трябва да отговарят на съответен стандарт и трябва да са проверени по процедура на конкретен стандарт. Защо ние си търсим стандарта?

Отговорът на този въпрос се крие във вида на съвременното европейско законодателство, т. нар. законодателство от Нов подход.

При стария подход в европейските нормативни документи бяха включени подробни технически изисквания. Новият подход не въвежда директно подробни технически изисквания, а определя т. нар. „съществени изисквания”.

Например Регламент (ЕС) 2016/425 от 9 март 2016 година относно личните предпазни средства и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства. Този регламент определя съществените изисквания за проектирането и производството на лични предпазни средства (ЛПС).

За да може да продаваш ЛПС е Европейския съюз, ти трябва да си доказал, че те отговорят на описаните в регламента изисквания. Най-лесният начин да докажеш това е, когато ЛПС отговарят на европейските хармонизирани стандарти.

В регламента е посочено следното: „счита се, че ЛПС, които са в съответствие с хармонизираните стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, съответстват на съществените изисквания за опазване на здравето и за безопасност, установени в приложение II, обхванати от тези стандарти или части от тях.

Разбира се, производителят може да потърси други алтернативни начини за доказване, но има ли смисъл в това и как ще докаже, че неговият начин осигурява съответствие със съществените изисквания?

С други думи: прилагането на хармонизираните стандарти е доброволно, но е най-лесният и сигурен начин за доказване на съответствието на продуктите със съществените изисквания на европейските нормативни изисквания.

А защо се наричат хармонизирани?

Това са европейски стандарти (EN), разработени по мандат на Европейската комисия и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз (това е „Държавния вестник“ на ЕС) и по този начин вече могат да се използват за доказване на съответствието на продуктите с изисквания.

Първият списък на хармонизираните стандарти за личните предпазни средства можете да намерите тук.

Промени в списъка или публикуването на нов списък ще бъде отразено в онлайн системата ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА.

Подобни статии:

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.