В Наредбата за трудоустрояване е посочено, че членове на комисията по трудоустрояване са представителите на работниците и служителите.
Може би защото тази наредба е малко по-стара – от 1987 г., в нея не са направени уточнения за кои представители става въпрос. Същото нещо обаче виждаме и в Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа и в Наредба 13/2003г. за химичните агенти („работодателят осигурява на работещите и/или техните представители…“)
В други нормативни актове съответно се говори за:
- представители на работещите по безопасност и здраве (ЗЗБУТ);
- представители, в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд (Наредба №6/15.08.2005 г.);
- представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда;
- представители по чл. 7а от КТ;
- просто „представители“.
В тази статия ще разгледаме различните видове представители и с какво са свързани техните права и задължения.
Представители на работещите по безопасност и здраве
Това понятие е въведено със Закона за здравословни и безопасни условия на труд чрез определение в § 1, т. 2б от Допълнителните разпоредби:
| „Представител на работещите по безопасност и здраве при работа“ е всеки работник или служител, който е избран да представлява работещите пред работодателя или пред държавните органи по въпросите в областта на безопасността и здравето при работа, включително при възникване на рискове, които създават непосредствена опасност за здравето, безопасността или живота на работещите. |
Още в чл. 1 на ЗЗБУТ е указано, че той урежда правата и задълженията и на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа. В последващите текстове един път се говори за представители на работещите, а в други случаи изрично се уточнява, че става въпрос за представителите на работещите по безопасност и здраве при работа. Например:
Чл. 26. (1) Работодателят е длъжен да се консултира с работещите или с техни представители и организации…
Чл. 24, ал. 5 Работодателят осигурява на лицата по ал. 1 (бел. ОБЗР), както и на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, достъп до:
1. оценката на риска и мерките за защита…
В повечето случаи все пак е уточнено за кои представители става въпрос. По-конкретно в изискванията за учредяване на Комитет по условия на труд е посочено, че той се състои от представители на работодателя и равен на тях брой представители на работещите по безопасност и здраве при работа, съответно в групата по условия на труд има един представител на работещите по безопасност и здраве при работа.
Заключение: Когато в нормативен акт има текст, свързани с представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, то това ни насочва към тези представители в Комитета/Групата по условия на труд.
Представители в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд
Чл. 11. (1) от Наредба № 6 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум изисква работодателят да осигури информация и обучение на работещите, изложени на шум на или над долната стойност на експозиция, за предприемане на действие и/или на техните представители, в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
По този начин са формулирани изискванията и в Наредба № 3 от 5.05.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации.
Не съм лингвист и ми е трудно да преценя дали се има предвид обучението и информирането да е в съответствие със ЗЗБУТ или представителите, но да предположим, че в този случай отново имаме препратка към закона и упоменатите в него представители на работещите по безопасност и здраве при работа, съответно представителите на работещите в КУТ/ГУТ.
Представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда
Тези представители се споменават в различни нормативни актове, свързани със здраве и безопасност при работа, например:
Работниците и служителите, които имат право на допълнителния платен годишен отпуск за специфични условия на труд се определят след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд.
Същото изисква и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.
Наличието на такива представители във фирмата не е задължително. Повече за това в кои случаи задължително се извършва консултиране с представителите по чл. 7, ал. 2 КТ (ако ги има) и каква информация задължително трябва да им се предостави ще намерите в статията Представители на работниците/служителите по реда на чл.7, ал.2 КТ.
Представители по чл. 7а от КТ
В чл. 7а на Кодекса на труда в посочено, че „В предприятия, включително в предприятия, които осигуряват временна работа, с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г.“
Съответно чл. 130в задава задължение за информиране на тези представители при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието:
1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;
2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта;
3. броя на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, или за намеренията си да ползва такива работници и служители;
4. възможните съществени промени в организацията на труда, в т.ч. при въвеждане на надомна работа и работа от разстояние.
След предоставянето на информацията, работодателят е длъжен и да проведе консултации във връзка с въпросите по т.2-4.
Въпросите, свързани с начина за предоставяне на информацията и сроковете трябва да бъдат определени в споразумение.
Какво правим, когато се говори само за „представители“?
Както започнах в началото, в някои нормативни актове няма конкретно уточнение кои представители се имат предвид. Това са:
-
- Наредба за трудоустрояване
- Наредба №10 от 26.09.2003 г.за канцерогените и мутагените
- Наредба №13 от 30.12.2003 г. за химичните агенти
- Наредба №5 от 11 юни 2010 г. за оптичните лъчения
- Наредба №9 от 4.08.2006 г. за азбеста
Във всяка една от тези наредби (с изключение на Наредбата за трудоустрояване) се изисква обучение, информиране или консултации.
Кодексът на труда не прави изключение:
В чл. 52 е посочено, че „Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:
1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор…
Ако подходим буквално, това би трябвало да означава, че когато има изискване за информиране или друго действие и се говори само за „представителите“, работодателят има задължение към всеки един представител на работещите, независимо на какво основание е избран.
Като практика се е наложило, когато става въпрос за дейности, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, да се приема за изпълнено условието за информиране, обучение или консултиране, когато такова е направено с Комитета/Групата по условия на труд.
Накрая, нека все пак не забравяме и нововъведеното изискване през 2014-а година по отношение на фирмите с под 5 човека, където няма група по условия на труд:
Чл. 32а. В предприятия с по-малко от 5 работещи работодателят обсъжда с работниците и служителите въпросите в областта на безопасността и здравето при работа, включително при възникване на рискове, които създават непосредствена опасност за здравето, безопасността или живота на работещите.
Ръководство за учредяване, дейност и обучение на Комитет по условия на труд