Конвенции и препоръки на МОТ в България

При поредния преглед на документи, свързани със здраве и безопасност при работа, попаднах на един интересен анализ на икономическия и социален съвет от 2010 г. , свързан с приложението на конвенциите и препоръките на Международната организация на труда (МОТ) в България.

Казвам интересен, защото се оказа, че има някои несъответствия на нашето законодателство с ратифицирани от България конвенции. Освен това, гордостта ни, че сме на едно от челните места по ратифицирани конвенции е в някаква степен преувеличена поради нещо, което ще прочетете по-нататък в тази статия.

България като членка на МОТ

България е член на МОТ от 6 декември 1920 г. и до 2010 г. е приела 188 Конвенции и 199 препоръки. От тях 8 конвенции, допълнени от 6 препоръки, се считат за основни /фундаментални/, поради това, че уреждат основни трудови права. Други 4 конвенции, допълнени с 6 препоръки, се считат за приоритетни.

Конвенциите на МОТ не влизат в сила незабавно след ратификацията им, а след период от най-често една година след съобщаване за акта на ратификация на генералния директор на МОТ. Това дава един „гратисен период” от ратифициране на съответната конвенция до влизането й в сила, който е достатъчен за евентуални промени в законодателството.

Следва изрично да се отбележи фактът, че в България, съгласно разпоредбата на чл 5, ал. 4 от Конституцията, конвенциите на МОТ, които страната е ратифицирала, които са обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Що се отнася до тълкуванията по приложението на тези конвенции в България от МОТ или от нейни органи, те също стават задължителни за страната ни, по силата на чл. 29 на Закона за международните договори на Република България.

Някои несъответствия на Българското законодателство с конвенции на МОТ

Тези несъответствия са установени от Експертния комитет по прилагането на конвенциите и препоръките (ЕКПКП). Това е орган на МОТ, които извършва периодичен контрол върху изпълнението на задълженията на държавите, които произтичат от приетите конвенции и препоръки на МОТ.

Този орган разглежда докладите на правителствата по ратифицираните и нератифицираните конвенции и препоръки, както и упражнява контрол върху представяне на приетите конвенции и препоръки на компетентните национални власти.

Когато констатира несъответствие на действащото национално законодателство и практика с изискванията на ратифицираните конвенции, Комитетът формулира бележки (т.нар. наблюдения) към правителствата, които се публикуват в специален доклад, или отправя преки запитвания към тях. На тези бележки и преки запитвания правителствата са длъжни да отговарят в следващите си национални доклади.

Конвенция № 1 относно работното време (индустрия), 1919 г.

Ратифицирана през 1921 г., обн., ДВ, бр. 36 от 6.05.1997 г.

Съгласно чл. 136/а/, ал. 1 и 2 от КТ по производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други.

Продължителността на удължения работен ден при тези условия не може да надвишава 10 часа. Комитетът е счел, че това противоречи на чл. 2, т. b от Конвенцията, който по принцип допуска удължаването на работното време, но с не повече от един час над установените 8 часа.

Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално сдружаване, 1948 г /фундаментална конвенция/

Ратифицирана през 1959 г., Обн. ДВ. бр.35 от 2 май 1997 г.

Комитетът разглежда изискването в чл. 51 от Закона за железопътния транспорт, който предвижда, че при стачка работниците и техните работодатели – превозвачи, са длъжни да осигурят задоволително транспортно обслужване на населението, но не по-малко от 50 на сто от обема на превозите преди предприемането на тези действия.

Комитетът счита, че нормативното установяване на такъв висок праг от минимални дейности по време на стачка не е в съответствие в Конвенцията и счита, че организациите на работниците и служителите следва да участват в преговорите за определяне и организиране на минимални услуги и, ако не е възможно постигане на споразумение, въпросът да бъде отнесен към независим орган.

По отношение ограниченията на правото на стачка на държавните служители (които нямат право на ефективни стачни действия, а само на символични такива), Комитетът счита, че подобно ограничение не е в съответствие с Конвенция 87, тъй като то би било допустимо само за държавните служители, които упражняват властнически функции в името на държавата, а правото на стачка трябва да е гарантирано за всички останали.

Проблемите, свързани с посочените ограничения на правото на стачка в Закона за държавния служител и в Закона за железопътния транспорт, са били обект на многократни критики.

По време на Международната конференция на труда през 2008 г. въпросните ограничения са обсъдени в пленарна зала на заседание на Комисията по приложение на нормите, в присъствието на правителствени представители и такива на организациите на работниците и служителите и на работодателите на всички държави-членки.

Българската страна е поела ангажимент да насърчава трипартитните консултации с оглед постигане на взаимно приемливо решение, но до момента ситуацията остава същата.

Конвенция № 95 относно закрилата на работната заплата, 1949 г

Ратифицирана през 1955 г., Обн., ДВ, бр. 37 от 9.05.1997 г

Съгласно тази Конвенция частично изплащане на възнаграждения в натура е допустимо само тогава, когато това е регламентирано от националното законодателство, подзаконов акт или колективен трудов договор, но не и в индивидуалния трудов договор.

Затова контролните органи на МОТ считат, че чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда не е напълно в съответствие с Конвенцията, доколкото позволява допълнителни трудови възнаграждения или част от тях да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.

В сайта на МОТ видях и доста коментари на Съвета от 2015 година с искания за допълнителна информация относно прилагането на Конвенция 161 за службите по трудова медицина, ратифицирана от България през 2012 г.. На тях обаче ще посветя отделна статия.

Първенци, ама не съвсем

Както посочих в началото, присъствието на България в челните редици по ратифицирани конвенции вече е малко подвеждащо.

Оказва се, че макар и страната ни да е ратифицирала относително голям брой конвенции, по-голямата част от тях са такива, приети преди 1960 г.

Една част от тези инструменти впоследствие са ревизирани от нови конвенции, отразяващи съвременното развитие на социалните и трудови отношения, но в преобладаващата си част те не са ратифицирани от България.

В следващата таблица може да видите няколко конвенции, които са ратифицирани от България, но на практика вече има нови конвенции, за които не сме направили стъпки за ратифициране. За съжаление сред тях виждаме такива, свързани със здраве и безопасносt в мините и в строителството.

Стара конвенция, ратифицирана от БългарияРевизираща конвенция, нератифицирана от България
Конвенция № 20 относно нощния труд в хлебопекарните, 1925Конвенция № 171 за нощния труд, 1990
Конвенция № 21 относно опростяване прегледа на емигрантите, извършван в параходите, 1926Конвенция № 97 за трудовата миграция /ревизирана/, 1949
Конвенция № 32 относно закрилата на докерите срещу злополуките (ревизирана), 1932Конвенция № 152 относно здраве и безопасност при работа /докери/, 1979
Kонвенция № 44 за безработицата, 1934Конвенция № 168 за насърчаване  на заетостта и защита от безработица, 1988
Конвенция № 45 за подземните работи (жени), 1935Конвенция № 176 относно здраве и безопасност при работа в мини, 1995
Конвенция № 52 относно платените годишни отпуски, 1936Конвенция № 132 относно платените годишни отпуски (ревизирана), 1970
Конвенция № 62 относно техническата безопасност (строителство), 1937Конвенция № 167 за здраве и безопасност в строителството, 1988

За съжаление, от България не е ратифицирана все още и една особена важна конвенция: Конвенция № 155 относно безопасността и здравето при работа, 1981 г. и придружаващата я Препоръка № 164.

Конвенцията е ратифицирана от 66 страни, сред които Китай, Унгария, Чехия, Холандия и др., но пък сред страните, които все още не са я ратифицирали виждаме Германия, Франция, Италия, Великобритания и САЩ.

По новата Конвенция № 187 от 2006 година – „Промоционална рамка на здравето и безопасността при работа“, в сила от 20 февруарии 2009 г. вече има 40 ратификации (Германия, Русия, Великобритания, Македония, Франция и др.), но не е на дневен ред у нас.

Международно право

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.