Законодателна рамка относно опасните вещества на работното място

От 2018 г. до 2019 г. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) проведе общоевропейска кампания, за да насърчи предотвратяването на рисковете от опасни вещества на работното място.

В тази връзка бе издаден информационен бюлетин, който описва законодателната рамка с изисквания за осигуряване на безопасност при работа с опасни химични агенти.

От тази статия ще научите кои са основните европейски нормативни актове, свързани с опасни вещества, както и как те са въведени в България.

Основни директиви на ЕС относно опасните вещества и здравословните и безопасни условия на труд

Да припомним, че директивите са европейски нормативни актове, които трябва да бъдат въведени във всяка страна членка  чрез националната нормативна база.

Изискванията на директивите са задължителни като минимум, а всяка държава може да добави и допълнителни – по-специфични или по-високи изисквания.

Директива 98/24/ЕО (Директивата за химичните агенти) на Съвета от 7 април 1998 година за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място

Тази директива е въведена в България с Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа

Директива 2004/37/ЕО (Директивата относно канцерогените и мутагените, ДКМ) от 29 април 2004 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа

Тази директива е въведена в България чрез Наредба № 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа

Директива 89/391/ЕИО (Рамковата директива) от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място

Това е директивата, която дава основните изисквания за организация на дейностите и в България е въведена чрез Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

В информационния бюлетин не са посочили Директива 89/654/ЕИО относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място сред основните, но ние ще напомним, че тя е въведена у нас чрез Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и в нея има цял раздел „Прах, токсични и други вредни вещества“.

Друго законодателство за БЗР на ЕС относно опасните вещества

Директива 92/85/ЕИО (Директивата за работничките кърмачки и бременните работнички) от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

Директивата е въведена в България чрез Наредба № РД-07-4 от 15.06. 2015 г. за подобряване на условията на труд на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

Защо тази директива е в списъка на информационния бюлетин на EU-OSHA?

Директивата, съответно наредбата, поставят изисквания за всяка дейност, при която може да възникне специфичен риск,  работодателят да определи характера, степента и продължителността на въздействието им върху бременните работнички и работничките родилки или кърмачки с цел да се оцени рискът за въздействия върху бременността или кърменето.

В резултат трябва и да се планират подходящи мерки за предотвратяване на риска.

Сред рисковите фактори, процесите и условията на труд е и работата със следните химични агенти:

  • класифицирани с мутагенност за зародишните клетки, категория 1А, 1В или 2 (H340, H341);
  • класифицирани с канцерогенност, категория 1А, 1В или 2 (H350, H350i, H351);
  • класифицирани с токсичност за репродукцията, категория 1А, 1В или 2, или допълнителната категория на опасност за ефекти върху или чрез лактацията (H360, H360D, H360FD, H360Fd, H360Df, H361, H361d, H361fd, H362);
  • класифицирани със специфична токсичност за определени органи след еднократна експозиция, категория 1 или 2 (H370, H371);
  • химични агенти, които са канцерогени по смисъла на § 1, т. 1, буква „в“ от допълнителната разпоредба на Наредба № 10 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа  – вещество, смес или процес, свързани с производство на аурамин,работи, при които работещите са експонирани на полициклични ароматни въглеводороди, съдържащи се в каменовъглени сажди, каменовъглени смоли или катрани;работи, при които работещите са експонирани на прах, дим или аерозол при пържене или електролитно рафиниране на медно-никелов щайн; процеси със силни киселини при производство на изопропилов алкохол; работи, при които работещите са експонирани на прах от твърдо дърво, както и вещество или смес, освобождавани при тези процеси.
  • живак и живачни съединения;
  • антимитотични препарати;
  • въглероден оксид;
  • известни химични агенти с позната и опасна кожна абсорбция.

Забранени е работата на мренени и кърмачки с олово и оловни съединения, доколкото тези агенти могат да бъдат абсорбирани от човешкия организъм.

Директива 2009/148/ЕО (Директивата относно експозицията на азбест при работа) от 30 ноември 2009 година относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа

Тази директива е въведена в България чрез Закона за здравето и Наредба № 9 от 4. 08.2006 г. на МТСП и МЗ за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа

Директиви относно задължителните и препоръчителните гранични стойности за експозиция по време на работа

През годините последователно излизат европейски директиви, които определят гранични стойности за експозиция във въздуха на работната среда.

Тези директиви са въведени в България чрез Приложение №1 на Наредба 13/2003 г.

Най-новите директиви, които добавят нови канцерогени и техни гранични стойности (или променят гранични стойности), предстои да бъдат въведени в България чрез изменение на Наредба №10/2003 г. (канцерогени и мутагени):

  • Директива (ЕС) 2017/2398 – срок за транспониране (въвеждане) до 17 януари 2020 г.
  • Директива (ЕС) 2019/130 – срок за транспониране (въвеждане) до 20 януари 2021 г.
  • Директива (ЕС) 2019/983 – срок за транспониране (въвеждане) до  25 юни 2021 г.

Тъй като вече има проект за изменение, който включва изискванията и на трите директиви, очакваме измененията до края на годината или в началото на следващата.

Регламенти, свързани с използването на химикали

Не трябва да забравяме и основните регламенти, свързани с използването на химикали.

Специфичното за регламентите е, че това са европейски нормативни актове, които започват да се прилагат в държавите-членки без да е необходимо понякакъв специален начин да се въвеждат чрез национална нормативна база.

  • Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламентът REACH) от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH).
  • Регламентът относно информационните листове за безопасност е част от Регламента REACH; вж. дял IV, членове 31 – 36
  • Регламент (ЕО) № 1272/2008 (Регламентът CLP) от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на веществата и смесите.

Съществува и друго приложимо законодателство с действие върху опасните вещества, например директивите относно обезвреждането на отпадъците, отпадъците от електрическо
и електронно оборудване, съхранението и транспортирането на опасни стоки и предотвратяването на големи аварии, както и редица др. актове на екологичното законодателство
и законодателство за конкретни продукти, например Директивата относно батериите (2006/66/ЕО).

Още от националното законодателство

В България има още няколко нормативни документа, свързани с работата и съхранението на опасни вещества – например за хлор, продукти за растителна защита и др.

В онлайн помощника  ЗБУТ НОРМИ и ПРАКТИКА имаме специализиран раздел за опасни вещества и смеси със систематизирана информация и достъп до приложимото законодателство, ръководства и указания за организация на безопасната работа и съхранение.

Абонатите ще получат информация и разяснения и при обнародването на измененията и допълненията на Наредба №10 за канцерогените и мутагените като част от услугата „Анализ на изменения на нормативни актове и уведомяване“

Оценката на риска е първата и основна крачка към предотвратяването на риска

Както изрично се подчертава в законодателството, прието на равнището на ЕС и от държавите членки, оценката на риска на работното място е задължителна предпоставка за успешна превенция.

Ето какви седем етапа на оценка препоръчва Европейската агенция по безопасност и здраве при работа:

1. Да се изготви инвентаризационен списък на опасните вещества на работното място и на тези, които се генерират при работните процеси, напр. процеси, свързани с горене, отработени газове на дизеловите двигатели в работилници, прах от пробиване или шлифоване (скали, камък, дървесина, метали и др.), изпарения от заваряване или запояване, продукти при дегенерация в предприятия за рециклиране или преработвка на отпадъци и т.н.

2. Да се събира информация за конкретните опасности, напр. за химичните продукти от техните информационните листове за безопасност, както и относно веществата, генерирани
по време на процесите.

3. Експозицията на посочените опасни вещества да се оцени чрез разглеждане на типа, интензитета, продължителността, честотата и случаите на излагане на работника.

4. Да се изготви план за действие, в който се посочват стъпките, които трябва да се предприемат, подредени по важност, с цел намаляване на рисковете за работниците. В него трябва да се посочва кой, как и докога трябва да изпълни всяка от стъпките. Най-напред трябва да се разгледа възможността от елиминиране или заместване.

5. Работниците, за които евентуално съществуват най-големи рискове, трябва да се съобразяват с оценката на риска. Трябва да бъдат описани мерките, необходими за защитата им, както и необходимостта от допълнително обучение и информация.

Наред с това при изпълнение на дейности за поддръжка или ремонт или в резултат на авария работниците могат да бъдат изложени например на междинни продукти от химически
производствен процес, който по принцип е затворен.

6. Оценката на риска следва да се преразглежда и актуализира редовно.

7. Ефектът и подобренията в резултат на предприетите предпазни мерки трябва да се оценяват и при необходимост да се преразглеждат.

Ръководство за управление на риска при експозиция на химични агенти

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.