Моя публикация в списание „Здравна политика и мениджмънт“

В брой 5 от 2009 г. на списание „Здравна политика и мениджмънт“ бе публикувана моята статия „Психосоциални аспекти в ергономията“ – първата, която разкрива в каква посока са моите изследвания и научни интереси.

Използвам този хубав повод да напиша няколко думи за ергономията и да дам най-кратки бележки, свързани с психосоциалните фактори.

Какво е ергономията?
За повечето хора думата ергономия е свързана с това удобен ли е стола и как да седим на този стол. Но ергономията не е само това, а обхваща много по-голям периметър, на практика всички човешки дейности като си поставя две цели, които не могат да бъдат за сметка една на друга – по-висока производителност при опазване на здравето и безопасността на човека. Или с други думи, това е наука и професия, при която не може да има плюс и минус (по-висока производителност – опасност за здравето или обратно), а резултатът трябва да е плюс-плюс. И не само това, ергономията се цели още по-високо с още една цел – повишаване на благосъстоянието на човека.

От тази гледна точка, като наука ергономията е ангажирана с натрупване на знания за човешките възможности и ограничения за изпълнение и взаимодействието им с работната среда,а като практика, ергономията прилага технологиите при проектирането или модицифицирането на системата с цел безопасност, комфорт и ефективност.

Защо психосоциални фактори?
Психосоциалните фактори и тяхното въздействие върху здравето също са обект на изучаване от ергономите. От гледна точка на ергономията психосоциалните фактори са „възприетите” характеристика на работната среда, които имат емоционално значение за работещите и ръководството и могат да резултират в стрес и натовареност. Те са резултат от взаимодействието на организацията на труда (начинът, по който работата е структурирана, разпределена, извършвана и наблюдавана) и индивида.

Психосоциалните фактори трудно се поддават на „измерване“ – те не могат да бъдат претеглени, описани с числа, да им бъде поставена минимална и максимална граница. Изследванията в посока ефект върху здравето също показват различни резултати.

При съвременното развитие на човешката дейност обаче, последните изследвания в цяла Европа сочат, че психосоциалните рискове и свързаният с работата стрес стават приоритетни поради тяхното нарастващо разпространение, както и във връзка с други широко разпространени проблеми от физическо естествено като например мускулно-скелетните смущения (МСС).

Мускулно-скелетни смущения
Оказва се, че психосоциалните фактори могат да играят сериозна роля за развитието на мускулно-скелетните болки. Първите данни за взаимовръзката между стреса и мускулно-скелетните болки се появяват още през седемдесетте години на XX век, а изследванията продължават и до днес. Интересни резултати публикува Devereux след проспективно епидемиологично изследване върху 8000 работници от различни професии. Той например свързва болките във врата с вътрешни усилия, несигурност на работата, устни обиди и малтретиране и/или конфронтация с клиенти или общото обкръжение.

Какви ще бъдат моите резултати – бъдещето ще покаже. А във връзка с публикуваната статия, искам да благодаря на д-р Евстатиева от катедрата по трудова медицина на Факултета по обществено здраве за помощта в ориентирането из медицинската терминология.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.