Моя статия в сп. „Здравна политика и мениджмънт“

Тези, които следят Otgovori.Info може би са обърнали внимание, че смятам познаването на нормативната база, нейните източници и развитие за едно от ценните и необходими качества на всеки специалист по здравословни и безопасни условия на труд. От тази гледна точка въвеждането на изискванията на европейското законодателство при осигуряване на безопасност и здраве при работа в България бе тема и на моята дипломна работа от магистратурата по „Безопасност на производствата“ в Химико-технологичен и металургичен университет.

Целта бе да се систематизира европейското законодателство и съответстващите му национални нормативни актове по такъв начин, че готовият материал да предоставя на работодателите и длъжностните лица по здравословни и безопасни условия на труд ясна, конкретна и достъпна информация за нормативните изисквания.

Както знаете, всички държави-членки на Европейски съюз са длъжни да въведат европейските директиви в определени срокове, като директивите поставят минималните изисквания. Всяка страна-членка е задължена да въведе изискванията в националното законодателство, като няма право да ги „намали“, но има възможност да постави по-високи такива с цел опазване здравето и безопасността на работещите.

Сравнителния анализ на европейските нормативни актове с националните такива бе една от задачите на моята дипломна работа, част от която е представена в статията „Въвеждане на изискванията на Европейското законодателство при осигуряване на безопасност и здраве при работа в Р България. Специални директиви при рискове, свързани с експозицията на физични фактори и химични агенти„, публикувана в бр. 3 на списание „Здравна политика и мениджмънт“.

В обзора са разгледани 7 специални директиви по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО (Рамкова директива), свързани с експозицията на физични фактори – вибрации, шум, електромагнитни и оптични лъчения и химични агенти, азбест, канцерогени и мутагени. Посочени са допълнителните изисквания към българските работодатели, надграждащи Европейската нормативна база.

За изготвянето на статията трябва да благодаря и на д-р Евстатиева от катедрата по трудова медицина на  Факултета по обществено здраве, МУ – София, която ми помогна с ценни съвети и насоки, свързани с изискванията за наблюдение на здравното състояние и цялостното оформление на материала.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.