Какво показа националното изследване на условията на труд в България

В тази статия ще научите резултатите от Националното изследване на условията на труд в България, което беше проведено през 2011 г. по проекта на Инспекция по труда „Превенция за безопасност и здраве при работа”. Изследването обхваща 21 икономически сектора.

Национално изследване на условията на труд в България

Някои резултати от изследването на условията на труд

Общо в 13 от 21 сектора жените са повече или приблизително равно на мъжете. При ръководителите обаче само в девет сектора жените ръководители надхвърлят броя на мъжете.

С най-високи лични месечни доходи са заетите в секторите „Финансови и застрахователни дейности“ и „Създаване и разпространение на информация“.

Младежите (наети до 30 години) декларират, че са изложени на физически рискове в много по-висока степен, отколкото останалите възрастови групи.

Според лицата по БЗР се открояват три сектора, в които има проблеми с осигуряването на лични предпазни средства и специално работно облекло – държавно управление, селско, горско и рибно стопанство и финансови и застрахователни дейности.

Работна среда и организация на работа

Според изследването:

20,3% работят с висока скорост през цялото време или почти през цялото време;
30% работят с кратки срокове за изпълнение на задачите през цялото време или почти през цялото време;
37,3% се налага постоянно и много често да прекъсват своята работа заради непредвидени задачи.

Впечатляващ е резултатът по отношение на работата в екип. Над 90% от изследваните работещи потвърждават, че при необходимост могат да получат помощ от колеги или от ръководител.

Работа и здраве

Резултатите от изследването показват, че около 1/3 от анкетираните имат проблеми със зрението, болки в гърба, главоболие и мускулни болки.

40% от тях се оплакват от стрес, повече от 60% – от обща умора, а между 20 и 26% – от проблеми със съня, тревога и раздразнение.

През последните 12 месеца почти 30% от наетите са отсъствали от работа по здравословни причини.

Най-рискови сектори по условия на труд

Селско, горско и рибно стопанство

  • Секторът е с едно от най-ниските нива на използване на информационните технологии.
  • Най-малко са преминалите обучение през последните години.
  • Доходите са ниски и усещането за бедност е силно изразено.

Добивна промишленост

  • Изключително рисков от гледна точка на елементите „работна среда”, „естество на работа” и „влияние на работата върху здравето”.
  • За пет от най-често срещаните физически риска се отчита най-висока степен.
  • Най-нисък здравен статус в следствие на работата.

Преработваща промишленост

  • Най-много отсъствия по здравословни причини.
  • Най – ниско ниво на използване на информационни технологии.
  • Най-висока степен на риск за елементите „информиране и консултиране” и „работа и живот извън работата”.

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

  • Силно влияние на физическите фактори, сред които наличие на облъчване с радиация, радиоактивно излъчване, лазерни лъчи.
  • Най-много трудови злополуки – 42,9%.
  • Най-силно е изразено усещането за бедност сред наетите.

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

  • Много силното отрицателно влияние на определени физически фактори.
  • Сред най-рисковите по елемент „естество на работата” и „работна среда”.

Строителство

  • С най-силно отрицателно въздействие по елемент „работна среда”, формиран от най-много на брой физически и ергономични фактори на работната среда.
  • Повишен трудов травматизъм.

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

  • Най-завишен риск за интензитета на работа.
  • Непълноценно ползване на годишните отпуски.

Транспорт; складиране и пощи

  • Най-високи стойности на риск по елемент „заплащане на труда”.
  • Ниско заплащане и силно усещане за бедност.

Хотелиерство и ресторантьорство

  • Значими стойности на различни видове физически риск и отрицателно въздействие на ергономични фактори.

„Резюме на национално изследване на условията на труд в България“ е собственост на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която притежава пълни права върху него.

Пълният доклад от изследването можете да видите тук.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.