Какво показа националното изследване на условията на труд в България

В тази статия ще научите резултатите от Националното изследване на условията на труд в България, което беше проведено през 2011 г. по проекта на Инспекция по труда „Превенция за безопасност и здраве при работа”. Изследването обхваща 21 икономически сектора.

Национално изследване на условията на труд в България

Някои резултати от изследването на условията на труд

Общо в 13 от 21 сектора жените са повече или приблизително равно на мъжете. При ръководителите обаче само в девет сектора жените ръководители надхвърлят броя на мъжете.

С най-високи лични месечни доходи са заетите в секторите „Финансови и застрахователни дейности“ и „Създаване и разпространение на информация“.

Младежите (наети до 30 години) декларират, че са изложени на физически рискове в много по-висока степен, отколкото останалите възрастови групи.

Според лицата по БЗР се открояват три сектора, в които има проблеми с осигуряването на лични предпазни средства и специално работно облекло – държавно управление, селско, горско и рибно стопанство и финансови и застрахователни дейности.

Работна среда и организация на работа

Според изследването:

20,3% работят с висока скорост през цялото време или почти през цялото време;
30% работят с кратки срокове за изпълнение на задачите през цялото време или почти през цялото време;
37,3% се налага постоянно и много често да прекъсват своята работа заради непредвидени задачи.

Впечатляващ е резултатът по отношение на работата в екип. Над 90% от изследваните работещи потвърждават, че при необходимост могат да получат помощ от колеги или от ръководител.

Работа и здраве

Резултатите от изследването показват, че около 1/3 от анкетираните имат проблеми със зрението, болки в гърба, главоболие и мускулни болки.

40% от тях се оплакват от стрес, повече от 60% – от обща умора, а между 20 и 26% – от проблеми със съня, тревога и раздразнение.

През последните 12 месеца почти 30% от наетите са отсъствали от работа по здравословни причини.

Най-рискови сектори по условия на труд

Селско, горско и рибно стопанство

  • Секторът е с едно от най-ниските нива на използване на информационните технологии.
  • Най-малко са преминалите обучение през последните години.
  • Доходите са ниски и усещането за бедност е силно изразено.

Добивна промишленост

  • Изключително рисков от гледна точка на елементите „работна среда”, „естество на работа” и „влияние на работата върху здравето”.
  • За пет от най-често срещаните физически риска се отчита най-висока степен.
  • Най-нисък здравен статус в следствие на работата.

Преработваща промишленост

  • Най-много отсъствия по здравословни причини.
  • Най – ниско ниво на използване на информационни технологии.
  • Най-висока степен на риск за елементите „информиране и консултиране” и „работа и живот извън работата”.

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

  • Силно влияние на физическите фактори, сред които наличие на облъчване с радиация, радиоактивно излъчване, лазерни лъчи.
  • Най-много трудови злополуки – 42,9%.
  • Най-силно е изразено усещането за бедност сред наетите.

Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

  • Много силното отрицателно влияние на определени физически фактори.
  • Сред най-рисковите по елемент „естество на работата” и „работна среда”.

Строителство

  • С най-силно отрицателно въздействие по елемент „работна среда”, формиран от най-много на брой физически и ергономични фактори на работната среда.
  • Повишен трудов травматизъм.

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

  • Най-завишен риск за интензитета на работа.
  • Непълноценно ползване на годишните отпуски.

Транспорт; складиране и пощи

  • Най-високи стойности на риск по елемент „заплащане на труда”.
  • Ниско заплащане и силно усещане за бедност.

Хотелиерство и ресторантьорство

  • Значими стойности на различни видове физически риск и отрицателно въздействие на ергономични фактори.

„Резюме на национално изследване на условията на труд в България“ е собственост на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която притежава пълни права върху него.

Пълният доклад от изследването можете да видите тук.

Вашият коментар