Сред компетентността на ИТ ли е да установява нарушения по Наредба 16-116?

Съдебна практика
Съдебна практика

В тази статия ще ви запозная с няколко решения на съда, свързани с наказателни постановления на Инспекция по труда за нарушения на Наредба 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Обикновено проверките по тази наредба са свързани с това дали е извършен необходимия контрол чрез измерване на импеданса на контура „фаза – защитен проводник“, заземление и мълниезащитна заземителна инсталация и определяне на периодичността от енергетика/работодателя.

Първото решение е на Русенския районен съд от 25.11.2013г., който разглежда жалба против наказателно постановление на Директора на Д „Инспекция по труда”, гр.Русе, с което за нарушение на чл.261 ал.1, т.6 и ал.3 от Наредба 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането ( на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева. В нарушение на установения режим за извършване на периодични измервания, работодателят не бил осигурил извършването на контрол на защитната заземителната инсталация в проверяваното предприятие, в определения едногодишен срок, считано от 05.12.2012 г. и до момента на проверката. Проверяващите констатирали нарушение по чл.261, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането.

Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е налице нарушение по чл.47, ал.1, б “а” и “б” от ЗАНН, т.е. липса на компетентност на органа, който е издал АУАН и НП.

Какви са аргументите на съда?

Безспорно констатираното административно нарушение е по чл.261, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането във връзка с която наказващият орган – Дирекция “инспекция по труда” Русе няма правомощия да извършва нито проверки, нито да издава наказателни постановления във връзка с тази наредба.

Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.415 от цитираната наредба изрично е посочено, че за нарушение и неизпълнение на разпоредбите на наредбата контролните органи се определят от министъра на икономиката и енергетиката и съставят актове на контролирани лица и обекти съгласно правомощията си по чл. 78, ал.1 от Закона за енергетиката.

Следователно тази наредба е издадена във връзка със Закона за енергетиката и нейното приложение и изпълнение може да се контролира само и единствено от тези контролни органи, които са определени от министъра на икономиката и енергетиката.

На следващо място е налице противоречие в съдържанието на АУАН и атакуваното наказателно постановление.

Така например в АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 261 от Наредба №16-116, която не е от компетентността на съответния административен проверяващ орган, а вече в наказателното постановление е направен доста неуспешен опит да се коригира грешката на актосъставителя, като са изброени няколко разпоредби на закона, които са нарушени и е започнато с нарушение на чл. 200, ал.1 т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, която разпоредба изисква да се спазват условията и правилата за експлоатация на енергопотребителите.

За съжаление обаче такова нарушение текстово не е формулирано в АУАН. Действително, разпоредбата, която се сочи, че е нарушена, а именно чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 тук вече е поставена във връзка с разпоредбата, посочена в акта. Ако обаче наказващият орган е възприел наличие на нарушение по чл.261, то е следвало да бъде по ал.1, т.6 във вр. с ал. 3, а не и ал.3 от наредбата и най-накрая на основание чл.415 буква в, ал.1 от КТ е наложено наказание в условията на маловажност без никакви мотиви.

След тази аргументация Русенския районен съд отменя наказателното постановление.

Второто решение е на Старозагорския административен съд (№ 418 от 31.10.2012 г.) във връзка с жалба на Д „Инспекция по труда“ срещу отмяна на наказателно постановление за имуществена санкция в размер на 2 000лв. на основание чл. 413 ал.2 от КТ за нарушение на чл.200 ал.1 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, за това че до 31.10.2011г. „ХХХ” ЕООД в качеството си на работодател не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд като измери съпротивлението спрямо земята на заземителните уредби най-малко веднъж годишно, съгласно чл.261 ал.3 от Наредба №16-116/08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането.

Съдът коментира следното:

Наложена е имуществена санкция на основание чл. 413 ал.2 от КТ , която норма съдържа общ състав на следното административно нарушение:

Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с имуществена санкция или глоба.

Твърди се в НП, че е нарушена нормата на чл.200 ал.1 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, която норма гласи: при проектирането, строежа и експлоатацията на електрическите уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за устройството на електрическите уредби, експлоатацията на енергопотребителите, безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения, противопожарните строително технически норми и мълниезащита.

В обстоятелствената част на наказателното постановление не се съдържат факти, които да се отнесат към някоя от петте хипотези – кои електрически уредби, съоръжения и други се строят, проектират, експлоатират без да се спазват изискванията за тяхното устройство, експлоатация, противопожарни и технически норми и мълниезащита.

Нормата на чл. 261 ал.3 от Наредбата за техническа експлоатация на енергообзавеждането гласи: сроковете за измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от една година. Следователно, трябваше да бъде посочен срока за извършване на това замерване, съобразно проекта на заземителната уредба, датата на последното замерван, за да се обоснове твърдението , че е следвало до 31.10.2011г. да бъде извършено ново.

Няма фактически твърдения в НП, които да обуславят този извод, а пропуските сочи на непълно описание на нарушението.

Всички факти, от които следва извода, че замерването на съпротивлението на конкретна заземителна уредба има отношение към правилата, установени с нормата на чл. 200 ал.1 от Наредба №7/99г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, следваше да бъдат описани.

Сочената за нарушена норма на чл. 200 ал.1 от Наредба №7/99г. действително има пет хипотези, освен това алтернативно посочва, че се спазват изисквания при проектиране, строеж, експлоатация на електрически уредби, съоръжения, инструменти и т.н. На следващо място съответен на закона е извода на РС Стара Загора, че нормата на чл.200 ал.1 то Наредба №7/99г. не може да бъде нарушена, чрез неизпълнение на задължение по чл. 261 ал.3 от Наредбата за техническата експлоатация на енергообзавеждането, защото този нормативен акт съдържа административно наказателна разпоредба, според която контролните органи определени от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма съставят актове за установяване на неизпълнението на нейните разпоредби.

Следователно органите на Инспекцията по труда не са компетентни да установят извършено ли е нарушение на Наредбата за техническа експлоатация на енергообзавеждането или не, а в НП не се съдържа изобщо описание на нарушение на чл.200 ал.1 от Наредба №7/99г., което е в тяхна компетентност.

След този коментар е оставено в сила решението на Старозагорски районен съд за отмяна на накзателното постановление.

Подобно е и решение на Административен съд – Плевен от 19.12.2012 г., в което се казва, че се налага административно-наказващият орган да докаже, че актосъставителят в конкретния случай е разполагал с контролни правомощия. Иначе се поставя под съмнение законосъобразното образуване на производството по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, именно с АУАН, съставен от орган, респ. от длъжностно лице, който е имал материална компетентност за това.

Завършваме тази статия с решение на Районен съд – Пловдив отново обсъждащо компетентността на органите от ИТ да констатират нарушения по Наредба 16-116. В него се казва следното:

На първо място актът за нарушение е съставен от некомпетентен орган, което означава, че наказателното постановление, също е издадено при липса на материална компетентност.

Независимо от сложната нормативна взаимовръзка на претендираното нарушение, описана в акта и в НП, по същество нарушението изглежда е такова по чл.267, ал.1 и ал.2 от Наредба 16-116.

Съгласно чл.415 от този нормативен акт – за нарушения или неизпълнение на разпоредбите на тази наредба контролните органи, определени от министъра на икономиката и енергетиката, съставят актове на контролираните лица и обекти съгласно правомощията по чл.78, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката.

В случая, обаче, актосъставителят не е определен по този ред, т.е. не е бил компетентен да съставя актове за нарушения по Наредба 16-116/2008 год. Позоваването на чл.4, ал.2, т.9 от Закона за инспектиране на труда от страна на представителя на наказващия орган е неоснователно. В този закон /чл.5/ изрично са посочени контролните органи, които инспектират труда, но не е определено кой от тези органи нарушения по кои нормативни актове контролира.

Този въпрос очевидно е оставен за решаване от конкретните нормативни актове, уреждащи правилата за труд. Точно такъв е примерът по чл.415 от Наредба 16-116 и всяко разширително тълкуване /вкл.с позоваване на пар.1, т.12 от същата/ е недопустимо.

Този проблем не се преодолява с факта, че се претендира нарушение на изискванията за безопасни условия на труд, а по Наредба №7/2008 и по ЗЗБУТ контролните органи са от Инспекцията по труда.

Това е така, защото конкретното нарушение е крайно специфично и конкретно, а не така общо като посочените в акта и НП нормативни връзки с чл.200, ал.1, т.2 от Наредба №7/97 и с чл.7, ал.1 и ал.3, т.1 от ЗЗБУТ. Впрочем, тези връзки според съда са неправилни и имат за цел най – вече да придадат компетентност на органите от ИТ в казус, по който те /съгласно чл.415 от Наредба 16-116/2008 не са компетентни.

12 мнения за “Сред компетентността на ИТ ли е да установява нарушения по Наредба 16-116?”

  1. Затова всички сме това положение, защото работодателите правят много неща само на ХАРТИЯ, а контролните органи на ИТ проверяват в повечето случаи документи. Така е защото инспекторите имат ТАРГЕТ за брой проверки на месец и на година и не е важно как и къде проверяват а колко БРОЯ проверки са изваршили.
    Все пак нарушението е на чл.200 от Наредба №7, а именно:
    Чл. 200. (1) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2003 г.) При проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за:
    1. устройството на електрическите уредби;
    2. експлоатацията на енергопотребителите;
    3. безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения;
    4. противопожарните строително-технически норми;
    5. мълниезащитата.
    (2) Електрическите уредби и съоръженията се обслужват само от лица с необходимата професионална подготовка, притежаващи изискващата се за съответната работа квалификационна група и медицински освидетелствани.
    В т.3 много добре е написано.

    Видно от Наредба 16-116 е , че:
    Чл. 261. (1) Периодичните проверки включват:
    1. външен оглед на видимите части на заземителната уредба;
    2. оглед за целостта на веригите между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсвания и лоши контакти;
    3. оглед на местата за присъединяване на преносими заземители в стационарни електрически уредби;
    4. оглед на маркировката на заземителите, на заземителните и защитните проводници, на заземителните и защитните клеми;
    5. проверка на съединенията на заземителната уредба с естествените и изкуствените заземители;
    6. измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя;
    7. измерване на съпротивлението на неутралния проводник спрямо земя – в мрежи с директно заземен звезден център, в които се използва зануляване;
    8. проверка за състоянието на пробивните предпазители;
    9. проверка за степента на корозиране на намиращите се в земята елементи на заземителната уредба чрез разкопаване.
    (2) Проверките по т. 1 – 5 се извършват визуално, като правило заедно с огледа на електрическите съоръжения.
    (3) Сроковете по т. 6 са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от една година.
    (4) Сроковете по т. 7 са съгласно проекта на съответната електрическа уредба, но не по-дълги от пет години.
    (5) Състоянието на пробивните предпазители се проверява при всяко тяхно задействане.
    (6) Сроковете за извършване на проверките за степента на корозиране са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от 10 години.
    Това попада в Глава тринадесета.
    ЗАЗЕМИТЕЛНИ УРЕДБИ И МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК.

    Не е редно да вадим генерални заключения от 2-3 съдебни решения.
    Със сигурност има и други съдебни дела по този казус, с други съдебни решения.
    Факт е, че тези проверки се изискват нормативно и работодателите следва да ги извършват, като така най-малкото са спокойни за живота и здравето на своите работници по отношение на риска от поражение на ел.ток.

    • Здравейте, Росен,

      Абсолютно съм съгласна с Вас, че не е толкова важно дали ИТ има право да прави проверки или не и по-добре да се правят проверки, защото иначе контролът по спазване на този нормативен акт остава в нищото. И без това се контролира спазването само на някои от изискванията. В голяма част от случаите енергетиците дори не са запознати с това каква документация се изисква от Наредба 16-116 и остават доста учудени, ако ги запиташ за такава. Също толкова рядко се преминава обучение по същата наредба, въпреки че то не повтаря обученията за квалификационни групи.

      Лично аз смятам, че е необходим или специализиран орган за контрол по спазването на нормативните актове в областта на електробезопасност, или още по-голям обхват на извършвания контрол от ИТ. И, в края на краищата, и работодателите, и ние – да мислим, че всичко това е с цел опазване на човешки живот.

  2. Златке,Златке…много ги мислиш нещата!!!!! Ако инспекторите са недобронамерени ще се заядат за какво ли не!!! В същото време се изпускат съществени неща, но не сме ние тези които ще им обръщаме внимание на пропуските, нали!?

    • Ядосвам се, защото се проверяват неща, които са формални и за които лесно се пишат предписания и актове … но че не е свършена работа не се гледа, камоли да се види нещо …

    • Не ми е ясно, кой определя кое точно е формално и кое е важно за Вас. Защо искате инспекторите да свършат вашата работа, след като изпълнението на законови изисквания е във ваш интерес и задължение.
      Необходимо ли е да имате предписание от ИТ, за да направите нещо?
      ИТ дава консултации в областните си подразделения, но смятам че не и при проверките си. Има разлика да проверяваш и да консултираш?!
      Направете необходимото и след това да видим как ще се заяждат инспекторите. А Вие как се държите с органите на ИТ когато Ви проверяват? Замислете се че и те са хора и по цял ден се занимават с подобни неща и също имат нерви. В повечето случаи смятам, че може да са ви от полза и да ви спестят куп пари и радправии при евентуален инцидент, ако спазвате предписанията им. Да не коментирам една друга група инспектори, които знаеме защо посещават обектите, но това е двустранен процес все пак и Вие също участвате.

  3. Малко встрани от темата, но така се получава и със свършеното от СТМ – тях ги проверяват по отношение на административните изисквания за дейността им, но качеството на свършената работа във фирмите кой го проверява???

    • Когато отначало излезе новата наредба за СТМ, се появи един проверовъчен списък, по който ако наистина проверяваха щеше да се наложи доста работа да свършат някои служби. И сега този списък уж се ползва, но…
      Да не забравяме и че съществува Закона за инспектирането, където е казано, че съответните институции трябва да си комуникират – на теория в момента, в който ИТ открие проблем, свързан със СТМ, би трябвало да уведоми РЗИ, но на практика това не се случва. С други думи все пак има някаква законова основа, която обаче по една или друга причина не се прилага с пълна сила.

    • Именно – на практика не се прави кой знае какво, за да са наясно работодателите какво точно трябва да имат, за да изискват от СТМ, които иначе имат само консултативни функции. От тях не би могла да се търси отговорност, договорите са непълни и неточни. Но договор по закон трябва да има.

  4. По тази логика ИТ не е компетентен орган и за проверки по пожарна безопасност – съгласно $5 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба Iз-2377 контролът по изпълнението й се извършва от органите на ПБЗН, осъществяващи държавен противопожарен контрол.

    • В сравнение с практиката за наказателни постановления за нарушения по Наредба 16-116, Инспекция по труда никога не е писала предписание или наказателни постановления за нарушение на Наредба Iз-2377, както и никога не е извършвала проверки по спазване на тази наредба. Проверките са свързани с Наредба 7/1999 г. в която има някои конкретни изисквания, свързани с пожарната безопасност, например:

      Лицата по ал. 1:
      1. утвърждават и актуализират аварийния план;
      2. запознават работещите с аварийния план и задълженията им, произтичащи от него;
      3. организират провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план най-малко веднъж годишно.

      както и:

      Чл. 225. (Изм., ДВ, бр. 24 от 2013 г.)
      (1) Работодателят е длъжен да осигури:
      1. условия за безпрепятствено придвижване на работещите по пътищата за евакуация и през евакуационните изходи;
      2. обозначаването със знаци на евакуационните пътища и изходите;
      3. евакуационно осветление;
      4. поддържането на електрическите инсталации в обекта, така че същите да не създават предпоставки за възникване на пожар.
      (2) В зависимост от големината и експлоатацията на сградите, съдържащото се в тях работно оборудване, физическите и химичните свойства на използваните вещества и материали и максималния брой на хората работните места се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене и когато посочените обстоятелства го изискват – с пожароизвестителна система.
      (3) Неавтоматичните пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене трябва да са лесно достъпни, прости за използване и да са обозначени на подходящи места с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа.

      Въпреки това напоследък негласно, всички проверки, свързани с пожарна и аварийна безопасност са оставени на двете половинки на ПБЗН.

  5. Много интересно!!! В крайна сметка вероятно никой няма никога да провери изпълнението на изискванията на Наредба 16-116, което е недомислица и е опасно за хората, имуществото и обществото като цяло …

    • За съжаление наистина никой не следи за спазване изискванията на Наредба 16-116 с изключение на няколкото неща, за които проверява ИТ и които често са сведени до чисто формални неща като заповед за определяне периодичността на измерванията на импеданса.
      За съжаление в повечето фирми има практиката, ако нещо не е търсено при проверки, то да не се прави, а дори се стига и до там да се отрича необходимостта/задължението да се прави с мотива, че „това от ИТ не го търсят“.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.