Физическо и сексуално насилие в здравеопазването

Резултатите от проучването за насилие на работното място в здравеопазването в България са доста интересни: според участниците в здравните заведения се наблюдават такива форми на насилие, като:

• побой, удряне на плесници, ритане, блъскане,
• нападение с остри предмети,
• нагрубяване,
• психологически тормоз,
• ругаене, обидни нападки и заплахи, както и различни форми на
• сексуален тормоз – двусмислени закачки, пощипвания, потупвания, коментари със сексуална насоченост, директни и индиректни предложения за сексуален контакт и в по-редки случаи изнасилване.

Темата за насилието на работното място е широко обсъждана по цял свят.

То може да съществува под различни форми – между колеги или от клиенти към работещи. То може да бъде както физическо, така и психическо.

Въпреки, че в България твърде малко се говори за този проблем, а често терминът „сексуален тормоз“ се обсъжда с усмивка, то смятам, че е време да поговорим и за това.

Няма едно-единствено определение за насилието на работното място. Разнообразието от начини на поведение, които могат да бъдат покрити от общата тема „насилие на работното място“ е толкова голямо, границата с приемливото поведение е толкова неопределена, а възприемането на това какво е насилие в различните контексти и култури е толкова различно, че описанието и определянето на това явление се превръща в сериозно предизвикателство.

Според Световната здравна организация

“насилието е умишлено използване на сила или власт, чрез заплаха или реално действие срещу друг човек или група хора от общността, която предизвиква или има вероятност да предизвика нараняване, смърт, психологическа травма, спънки в развитието или някаква загуба”.

От тази гледна точка, когато говорим за насилие на работното място, то в него можем да включим актовете на насилие, включително физическо нападение или заплаха за нападение, насочено към хора, които са на работа или по време на изпълнение на задълженията им”.

Значителна част от изследователите свързват насилието на работното място с нарушаване на правото на равно отношение на работното място и с правото на здравословна и безопасна среда.

В България няма достатъчно достоверни данни, позволяващи да се прави сравнение между разпространението и проявите на насилие в отделните сфери на заетост.

Все пак се счита, че че физическото насилие, включително и убийствата и нападенията, са характерни главно за сферите, където се работи с пари, и са свързани с кражби – чейнж бюра, бензиностанции, магазини. Жертви на физическо насилие, включително и на убийства стават и охранители на различни обекти, таксиметрови шофьори и полицаи.

Според анкетно проучване на КНСБ за насилието на работното място в здравеопазването, се оказва, че там много повече е разпространено психическото насилие и особено насилието по вертикала на взаимоотношенията.

Данните показват, че психическото насилие в много по-голяма степен се проявява по конфликтната линия подчинен-началник, отколкото при физическото насилие.

Устният тормоз и нагрубяването между колеги и по йерархията се предпоставя от характера и качествата на отделните индивиди и ръководни кадри, но стресът и напрежението в колектива, подхранвани от негативните ефекти на реформата в здравеопазването на България и песимистичните очаквания, са допълнителни стимулатори за психическо насилие.

Ръководство с добри практики – здравеопазване